11348 | 12 апр. 2016 | 20:43

Любителите на природни красоти отиват на поклонение при скалните образувания Вирджин Горда и „Батс”. А смелчаците – плуват в океана с делфини

Покрай Панамските досиета Британските Вирджински острови станаха по-популярни у нас дори от Аруба, нашумял с показния разстрел на Поли Пантев.

В Тортола (столицата на данъчния рай) все още не са убили никой нашенец, но се оказа, че мнозина са регистрирали офшорките си там. Включително и федерацията ни по канадска борба.

Що за чудо е далечната карибска територия. 50 острова и коралови рифа с обща площ 155 кв км. Британско владение. 82 на сто от населението са англичани, останалите 18 % са шотландци, уелсци и ирландци. Разбира се, по-голямата част от англичаните са черни като абанос.

Британските Вирджински острови напомнят красива, но невчесана мома с почти козите си пътеки вместо улички. На мнозина обаче дивата природа им харесва. Включително и на Бил Гейтс, който си е купил половин остров. Местните се бояли, че ще го набичка с хотели. Той пък си построил имение далеч от брега, но и от хорските очи. А и когато се вгледаш в комплексите сред бухналата зеленина, осъзнаваш, че са квинтесенция на лукса.

Тортола е най-големият остров. Останалите са кръстени на пирати и местни величия. Буйната зеленина, плъзнала по склоновете превръща жителите в автомобилизирани кози – шпорят джиповете си по тесни, но асфалтирани пътечки.

На Тортола яхтеното пристанище е гледка, от която наистина ти секва дъхът. Британските виржински острови са център на ветроходното мореплаване на Карибите. Ако се случи да останете повече време там не пропускайте плажното барче „Пълнолуние”. Както личи от името, юнашките партита стават при най-облещената луна. Но по-правилно ще е ако го бяха кръстили „ПълноЛудие”.

Всеки от посетителите се чувства длъжен да ковне по нещо от себе си върху стените на бара – вехти слипове, нафукани прашки, ненужни вратовръзки, дори... номерата на колате си.

Любителите на природни красоти отиват на поклонение при скалните образувания Вирджин Горда и „Батс”. А смелчаците – плуват в океана с делфини. Незабравимо преживяване! Симпатичните бозайници непрекъснато ти се усмихват сякаш им доставя неземно уоволствие да палуват с тромавите човешки създания. Отнасят се с нас ласкаво и снизходително, като с безмозъчно, но чаровно хлапе. Противно на очакванията кожата им е гладка и почти топла.

На Британските Вирджински острови има ляво движение. Като ги гледам как спират насред планинския път, за да си бъбрят през прозорите на джиповете ми се струва, че „обратното” движение е запазено само за да си поддържат общителността. Тук не почитат нищо американско – няма „Макдоналдс”, няма „Хилтън”, гледат с лошо око на ходенето по развлечени шорти и бански. Според тортолци за това си има плажове.

В града трябва да си изряден. Като лъскавите абаносови красавици, които при 30 градуса жега и 99% влага, от която се слепват дори банкнотите в портфейлите, ходят с чорапогащници, идеални прически и бели ръкавици. Ученичетата пък щрапат с трогателни сакца, вратовръзки с герба на съответното школо и карирани бермудки.

Ако се отклоните от туристическите маршрути, имате възможност да докоснете и „другата Тортола” – живописна в дрипавостта си, с дръгливи кучета, кирливи дечица. Изобщо – картина от третия свят. Но пък гледката от хълма към залива заличава всичко – като на най-хубавите пощенски картички е.

Освен реенето с платноходки, няма какво особено да се прави, освен да ударите по един плодов пунш за утеха, да си купите медальони - тропически миди с позлатени ръбове за приятелите и да ометете половин дузина пресни стриди.