10067 | 31 авг. 2026 | 16:13

Дигиталните плащания растат, но кешът остава резерв срещу извънредни ситуации.

Картата се доближава до терминала, телефонът издава кратък сигнал и покупката е платена. Така все по-често изглежда ежедневието на европейците. Въпреки това банкнотите не изчезват. Напротив – в края на 2025 г. в обращение са били 31,3 млрд. евробанкноти на стойност 1,6195 трилиона евро. За една година броят им е нараснал с 2,5%, а стойността – с 2%.

Европейската централна банка определя това като „парадокс на банкнотите“. Делът на покупките с карта се увеличава, като в България тези плащания са нараснали с 18,2% през 2025 г. – повече от два пъти по-бързо от ръста в еврозоната. Стойността им е достигнала 49,5 млрд. лв., което е увеличение от 22,5%.

Обяснението е, че банкнотата има две роли. Тя може да служи за ежедневни покупки, но и да бъде прибрана като резерв. В нормален ден хората използват карта или телефон. При страх от война, природни бедствия, кибератаки или блокиране на банковите системи те отново се насочват към парите в брой.

Тази реакция се видя по време на пандемията. Плащанията в брой намаляха заради ограниченията и опасенията от заразяване, но до края на 2020 г. количеството евробанкноти в обращение се увеличи с над 140 млрд. евро. Това беше с повече от 85 млрд. евро над обичайния ръст през годините преди пандемията. Хората използваха кеша по-рядко, но държаха повече пари у дома.

Подобна тенденция последва и след нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. В Естония, Латвия, Литва, Словакия и Финландия среднодневното пускане на банкноти през първия месец на войната е било с около 36% над очакваното. ЕЦБ свързва увеличението със страховете от разширяване на конфликта, прекъсване на електрозахранването и кибератаки срещу банки и друга критична инфраструктура. Банкнотите отново са били възприемани повече като застраховка срещу неизвестното, отколкото като средство за ежедневни покупки.

Най-ясният пример е спирането на тока в голяма част от Испания и Португалия на 28 април 2025 г. Засегнати са били над 50 млн. души. На много места не са работили картови терминали, банкомати, мобилни приложения и онлайн банкови услуги. Плащанията с физически карти в засегнатите райони на Испания са се сринали с около 41–42%, а онлайн покупките са намалели с приблизително 54%. Общото потребление през деня се е свило с близо една трета.

След възстановяването на електрозахранването тегленията от банкомати рязко са се увеличили. Домакинствата са възстановявали изхарчените наличности, а част от тях очевидно са отделяли и допълнителен резерв.

Заради този случай властите в Нидерландия, Австрия и Финландия вече съветват хората да разполагат с достатъчно пари в брой за най-необходимите покупки през първите 72 часа на извънредна ситуация. Препоръката не е за изтегляне на големи спестявания, а за сравнително малка сума за храна, лекарства или гориво.

И в България кешът запазва значението си. В края на 2024 г. стойността на левовите банкноти и монети извън касите на БНБ достигна рекордните 31,078 млрд. лв., което е ръст от 5,5% за година. През 2025 г. количеството левове извън банките рязко намаля заради подготовката за въвеждането на еврото. Хората внасяха натрупаните левове по сметки, за да бъдат автоматично превалутирани, или ги обменяха в евро.

Банковите депозити на домакинствата през 2025 г. са нараснали с около 18,1 млрд. лв., или с 19,5%. До 30 юни 2026 г. са били обменени 29,4 млрд. лв., равни на 94,48% от парите в обращение в началото на 2025 г. Извън касите на БНБ са оставали около 1,7 млрд. лв. Централната банка ги обменя без такса и без ограничение във времето.

Към същата дата БНБ е пуснала нетно евробанкноти и евромонети за 8,8 млрд. евро. Сумата не показва колко кеш държат българските домакинства. В данните за юни са записани 17,063 млрд. евро като български принос към общото количество в еврозоната, с годишен ръст от 29,9%, но ЕЦБ предупреждава, че този показател е до голяма степен условен.

Еврото се движи свободно между държавите от еврозоната. Пари, изтеглени в България, могат да бъдат похарчени в Германия, Гърция или Италия, както и обратното. Затова статистиката не позволява да се изчисли колко пари има в домовете на българите или каква е средната сума, държана за извънредни случаи.

Проучване на ЕЦБ от 2026 г., в което участват и 408 български предприятия, показва, че 18% от малките и средните фирми у нас, приемащи кеш, допускат през следващите пет години да престанат да го правят. В еврозоната 92% от предприятията с физически обекти приемат пари в брой, 88% работят с физически карти, а 68% предлагат мобилни плащания. Повечето фирми, които приемат кеш, очакват да продължат, но картите и телефоните постепенно заемат по-голям дял.

Опасността кешът да бъде изтласкан, без официално да бъде забранен, върна темата и в българската политика. Правителството на премиера Румен Радев включи в управленската си програма намерение правото на плащане в брой и достъпът до различни платежни средства да бъдат гарантирани в конституцията.

Идеята е да се предотврати постепенното превръщане на кеша в неизползваемо средство заради откази на търговци, недостиг на банкомати, високи такси или липса на касови услуги в населени места. Засега това е политически ангажимент, а не внесен проект за промяна на основния закон. Правителството не може самостоятелно да предложи конституционна поправка – това могат да направят президентът или поне една четвърт от народните представители.

Дори при приемане на такава гаранция банкнотите няма да трябва да се приемат при всякакви обстоятелства и за неограничени суми. Ще продължат да действат правилата срещу прането на пари, данъчните измами и плащанията на големи суми в брой.

Подобен текст е записан в унгарската конституция през 2025 г., след което са последвали законови промени, гарантиращи приемането на кеш при покупки на стоки и услуги, с изключения за онлайн търговията и автоматизираните устройства.

Европейският съюз подготвя и отделен регламент за статута на евробанкнотите и евромонетите. Една от целите е да се ограничи практиката търговци предварително да обявяват, че приемат само карти. Държавите ще трябва да следят както отказите от кеш, така и реалния достъп до банкомати и касови услуги.

Въпреки ръста на картовите плащания, банкнотите остават важен резерв при кризи и прекъсване на електронните системи.