Парламентът отвори вратата за пожизнен мандат на директорите на БНТ и БНР с приети на второ четене поправки в медийния закон. 88 народни представители гласуваха "за", трима бяха против, а 30 се въздържаха, съобщава Канал 3.
Според законовата промяна, в случаите, когато генералният директор на БНР или на БНТ още не е избран, старият да продължи да изпълнява своите правомощия до встъпване в длъжност на новия.
Мандатът на шефката на БНТ Вяра Анкова, който изтича преди да се е провел конкурсът за нов директор, обаче завихри едночасови дебати в пленарната зала. Повечето оратори от различни политически сили посочиха, че забавата с БНТ е идентична със забавянето и изтичането на мандати, които не са попълнени, и в други регулаторни органи, като КФН, КЗК и случая с изтеклия мандат на главния съдебен инспектор.
„Ако погледнем какви са последиците от подобно продължаване на мандата, ще разберем, че това вече се превръща в практика“, заключи социалистът Янаки Стоилов,
а реформаторът Настимир Ананиев се съгласи донякъде с неговата констатация и поиска парламентът да избира шефовете на обществените медии.
От името на ГЕРБ Ирена Соколова защити поправката в Закона за радиото и телевизията - тя се се налагала, "за да можем да предпоставим един осъзнат и добър избор за генерални директори на БНТ и БНР".
"Нека не поставяме тяхната несъстоятелност в момента, а да дадем шанс да работят добре", каза по адрес на СЕМ депутатката от ГЕРБ. Тя припомни напрежението около попълването на медийния регулатор и избора на шеф на БНР, поради което призова депутатите да дадат възможност следващият избор - на директор на БНТ, да протече спокойно.
Предложение за поставяне на тримесечен законов срок, по време на който СЕМ да си свърши работата и да избере директор на БНТ, обаче направи депутатът от ПФ Димитър Байрактаров. Той бе подкрепен и от ДСБ в лицето на Иван Иванов и Атанас Атанасов.
"Необходим ли е тогава мандат, след като въвеждаме такава поправка, която може да го превърне в безсрочен мандат пожизнено?", попита от трибуната Байрактаров,
докато предлагаше редакционната поправка. Според него този тримесечен срок ще задължи СЕМ да проведе процедурата и няма да се даде възможност за пожизнен мандат на когото и да било.
Байрактаров също подкрепи тезата на соцдепутата Янаки Стоилов, който изказа подобни съмнения по-рано и посочи, че "удължаването показва, че е много по-лесно да въздействаш на хора, които знаят, че мандатът им е приключил, до важни събития като президентските избори, например".
Депутатите обаче отхвърлиха предложението за поставяне на рамка, която да задължи СЕМ да направи в срок и професионално избора за новите шефове на държавните медии.