24296 | 18 февр. 2026 | 16:31

През 1997 г., след като спечели изборите, опиянен от победата, Иван Костов се зарече да управлява три мандата.

Парламентарните избори тази година ще са на 19 април, както през съдбовната 1997 г., когато Иван Костов и ОДС взеха цялата власт.

Ядрото на ОДС е СДС, чийто лидер е Костов, в обединението влиза и Народният съюз, състоящ се от Демократическата партия с председател Стефан Савов и БЗНС на Анастасия Мозер.

Тогава след управлението на БСП и Жан Виденов България направи рязък завой по пътя към изграждане на пазарна икономика и интеграция в западните структури. Официално започват преговорите за присъединяване към Европейския съюз, макар че молбата за членство е подадена две години по-рано от кабинета "Виденов".

Месец по-късно Иван Костов е избран за министър-председател - на 21 май 1997 г., и остава четири години на този пост, с което става първият премиер след 1989 г. реализирал пълен управленски мандат.

Изборите преди 29 години също са предсрочни и до тях се стигна сред политическата криза, придружена с хиперинфлация.

През 1997-а за последен път в българската политическа история една политическа сила - Обединените демократични сили, печели мнозинство в парламента, като взима 52,26% от гласовете. ОДС има 137 народни представители и заедно с "Евролевицата" (14 народни представители) и ОДС (19 мандата) формира т.нар. реформаторско мнозинство, което имаше 170 народни представители.

В парламента влизат пет политически сили.

Управлявалата до този момент БСП е втора с 22,07% и 58 народни представители.

На трето място е Обединението за национално спасение, в което основна партия е ДПС, със 7,6% и 19 депутати.

Четвърта е "Евролевицата", състояща се предимно от бивши социалисти - трета с 5,5%.

Последната партия, която намира място в 38-ото Народно събрание е Българският бизнес блок на харизматичния Жорж Ганчев с 4,93 и 12 депутатски мандати.

Първото заседание на 38-ия парламент се провежда на 7 май, открива го най-възрастния депутат - Светослав Лучников от СДС. Председател на парламента става Йордан Соколов от СДС.

И тогава изборите са близо до Великден, но за разлика от сега, са били преди най-светлия християнски празник. През 1997 г. Великден се е падал на 27 април, а на 20 април е Цветница. Датата на изборите, както сега, се съобразява с православния календар. За да не бъдат в неделя на Цветница, през 1997 г. изборите се провеждат в събота - 19 април.

В наши дни процесът по възлагането на мандата за съставяне на служебно правителство бе умишлено удължен с консултации при президента Йотова със съгласието на политическите сили, за да може изборите да са след великденските празници.

Има и други аналогии, които могат да бъдат направени между събитията преди 29 години и днес.

И тогава, и сега, политическата ситуация е драматична, а обществото - гневно, но заредено с очаквания.

ОДС идва на власт с обещание за радикални реформи след предсрочно прекратен мандат на правителство и масови протести. Но докато през 1997 г. оставката на правителството на Виденов бе преди протестите, сега е обратното - масовото излизане на хората по площадите доведе до това Росен Желязков да хвърли оставка. През 1997 г. основното искане на протестиращите бе против това БСП да формира втори кабинет и за предсрочни избори.

На площадите в студената зима на 97-година се роди рефренът "Кой не скача е червен". Протестиращите през 2025-а също го подеха, но с малка промяна - "Кой не скача е дебел".

Както тогава, така и днес социалистическата партия е навряна в ъгъла. И тогава, и сега - след участие във властта. Но докато тогава БСП бе основна политическа сила и носеше пълна отговорност за провеждания курс, сега бе младши парньор в управлението.

И тогава, както и сега, ѝ предричаха изчезване. БСП обаче успя да се окопити и да стане втора парламентарна сила. В момента никой анализатор не слага социалистите в сметката, говорейки за възможното бъдещо управление. Напротив, разсъжденията, свързани с БСП, са по-скоро в посоката дали въобще ще запази статута си на парламентарна партия.

В онези години обществото бе до такава степен разделено на "сини" и "червени", че след победата на ОДС "посиняха" мартениците, розите и карамфилите, дори коледната украса в Министерския съвет.

Ожесточението в обществото намери политическо изражение в реваншизма и поголовната "синя метла", отстранила почти до корен всички кадри в управлението, нарочени за "червени". 

През 1997 г. желанието за радикална промяна се олицетворява от ОДС и Иван Костов, сега - от Румен Радев. Разликата е, че през 1997 г. никой не се съмняваше, че сините ще имат пълно мнозинство в парламента, спореше се по това колко голямо ще бъде. Сега, напротив, социолозите предричат на неродената партия на Румен Радев първо място, но не и мнозинство, необходимо за радикални реформи.

А точно "реформаторското мнозинство" със своите 170 депутати в края на ХХ век направи възможна пълната трансформация на обществения живот.

Тогава България се стреми към ЕС, НАТО и Шенген, днес е част от тези структури. А с приемането на еврото евроинтеграцията е пълна.

Това, което е коренно различно преди 29 години и сега, е икономическата ситуация.

Докато тогава страната е в разруха, безработицата расте и за хиляди българи трудовата емиграция е единствен способ за лично оцеляване, днес не е така. Икономиката е стабилна и, ако на трудовия пазар има проблеми, те са свързани с недостига на работна ръка. Статистиката отчита по-голям брой завърнали се в страната българи, отколкото такива, които са я напуснали.

Но има едно лице, което участва и тогава, и сега в правителството - Надежда Нейнски. През 1997 г. Надежда Нейнски, тогава Михайлова, е от емблематичните лица на сините и става министър на външните работи в кабинета на Костов. 29 години по-късно Нейнски се завръща в шефския кабинет на МВнР, но като част от служебния кабинет на Андрей Гюров.

През 1997 г., след като спечели изборите, опиянен от победата, Иван Костов се зарече да управлява три мандата.

 Калко мандата ще си пожелаят победителите в тези избори, предстои да видим.