Еманюел Макрон дава гласа си на втория тур на парламентарния вот Кадър: Туитър

Големият победител е крайната десница на Марин льо Пен

Парламентарните избори във Франция - провалът на Макрон вещае тежки времена за него и коалицията му

14761 | 20 юни 2022 | 13:29

Според анализатори грешката на Макрон беше, че той се включи късно в предизборната кампания. Участията му в предизборни прояви бяха малко и той предпочете да излага възгледите си на пресконференции за регионалните издания


БТА

На финала на една ужасяващо гореща седмица във Франция, приключила с бури, една още по-гореща предизборна надпревара доведе до буреносен изход за президента Еманюел Макрон. Неговата центристка коалиция „Заедно!” (включваща преименуваната му партия „Възраждане”, както и партиите „МоДем” на Франсоа Байру, „Хоризонти” на бившия премиер Едуар Филип и партията „Да действаме”) постигна най-добър резултат на втория тур на парламентарните избори, но този резултат е доста далеч от абсолютното мнозинство в 577-членното Национално събрание (за което са необходими 289 места). Така се оправдаха прогнозите на социолозите, че Макрон и неговата коалиция ще трябва да съжителстват със странни партньори в новата петгодишна парламентарна авантюра.

Според окончателните резултати центристката коалиция на Макрон получава едва 245 места. Така въпреки че се класира на първо място, коалицията на Макрон се смята за губещ на втория тур на парламентарния вот. А големите победители са лявата коалиция Нов народен социален и екологичен съюз със 131 места и най-вече крайната десница „Национален сбор” с 89 депутати.

Друг голям губещ е консервативната десницата, която взе 64 места. Към тях се добавят и разнородни по-малки партии, некоалирали се с никого, или депутати, явили се въз основа на инициативен комитет, които имат общо 48 места, обобщава „Фигаро”.

 

Данните показват още, че 53,77 процента от избирателите не са отишли да гласуват, което е с три процента повече в сравнение с втория тур на изборите преди пет години.

Така с втория тур на парламентарния вот се слага край на едно изключително натоварено откъм избори, но и откъм ротационно председателство на ЕС политическо полугодие за Франция. Парламентарните избори сега, както и преди това президентските, се смятаха за своеобразен тест за Макрон, за неговите първи пет години на власт и за планираните от него нови реформи.

И както се вижда, на този тест той се провали.

Сега анализатори дълго време ще търсят причините за този неуспех. А те не са никак малко – първо протестното движение на „жълтите жилетки” срещу планираните от Макрон през първия му мандат социални реформи, после двугодишата ковид пандемия и локдауните, въведени заради нея, нанесли удар на френското общество и на френската икономика, накрая украинската криза, предизвикала инфлация и намаляване на покупателната способност.

 

И не на последно място сред причините са и предизборните обещания в програмата на Макрон за новия му петгодишен президентски мандат, най-вече това, че ще има реформа на пенсионната система, че ще се увеличи възрастта за пенсиониране и че французите ще трябва да работят здраво, за да финансират другите планирани в програмата социални мерки.

И докато анализаторите коментират причините за удара, нанесен на Макрон, неговата коалиция ще се опитва да намери парламентарен партньор с цел постигане на някакво приемливо мнозинство, а самият президент може и да реши да адаптира към новите обстоятелства някои от планираните от него реформи.

Ето и някои изводи от относно победителите и победените в тези парламентарни избори

Обединена левица

На тези избори обединената левица – Нов народен социален и екологичен съюз - остана на второ място, но въпреки това тя успя да лиши коалицията на Макрон от абсолютното мнозинство, тъй като много от недоволните от неговото досегашно управление изразиха недоволството си именно като дадоха гласа си за левите. Тази своеобразна победа за левицата показа, че иновативната й формула за обединение между социалисти, радикално леви, комунисти и еколози дава резултати. Благодарение на нея левият блок, чийто двигател е радикалната левица „Непокорна Франция” на Жан-Люк Меланшон, още на първия тур получи почти същия резултат като управляващото мнозинство на Макрон – малко над 25 процента.

Според Меланшон левият блок дори е бил начело, но управляващите са направили така, че блокът на Макрон да излезе тогава първи с незначителна преднина. За сравнение, преди пет години, на първия тур левите партии, които тогава се явиха разединени, получиха от 2,72 процента (комунисти) през 4,30 (еколози) и 7,44 процента (социалисти) до 11, 03 процента (радикална левица). А на втория тур тогава тези четири формации получиха съответно 1,20 процента (комунисти), 0,13 процента (еколози), 5,68 процента (социалисти) и 4,85 процента (радикална левица). Сегашният резултат от втория тур на обединената левица е 31,6 процента и в новия парламент тя получава общо 131 места.

До необходимостта от такова ляво обединение се стигна след катастрофалното представяне на социалистите на президентските избори през април. Тяхната кандидатка Ан Идалго не само, че не постигна двуцифрен процент на първия тур на президентския вот, но дори падна доста под 5 процента. Това само затвърди впечатлението, че социалистите, които допреди десет години излъчваха кандидати за президент или чийто кандидат бе избиран за президент, са станали жертва на феномена на изтласкване от властта на традиционните партии в полза на по-нетипични и нови политически формации.

На президентските избори тази година пък Жан-Люк Меланшнон остана трети с 21,9 процента и веднага след това той инициира разговорите в лявото пространство за обединение за парламентарните избори, давайки си сметка, че сам не би се представил добре на вота, но също и, че останалите партии вляво също не биха се справили добре.

За предизборните обещания и на Меланшон, когато беше кандидат за президент, и на новото ляво обединение се изписа много. Той например предлага замразяване на цените на продукти от първа необходимост, въвеждане на шеста седмица на платен отпуск, въвеждане на 32-часова работна седмица в секторите с по-тежък труд или изискващи нощни смени, а после това да стане повсеместно, въвеждане на пенсиониране на 60 години, увеличаване на минималната заплата, национализация на магистралите и на железниците, излизане от единното командване на НАТО и координирано скъсване на страните членки с европейските договори.

Заради някои от по-популистките си обещания той бе сравняван с левите латиноамерикански лидери, а заради стила си той бе оприличен на френски Доналд Тръмп. Самият Меланшон обаче не се формализира с тези съпоставки. В навечерието на втория тур той направи ловък опит да привлече повече млади избиратели към лявата коалиция и като цяло да ги накара да излязат да гласуват. От неговия предизборен щаб разпространиха предизборен клип, в който Меланшон възприемаше езика на младите. „Френд, размърдай се! Размърдай се малко! Направи нещо, вместо да хленчиш или да киснеш вкъщи и да не правиш нищо”, казваше Меланшон във видеото. А после обясняваше на младите: „Тъпо е да не гласуваш. Все едно да оставиш света на онези, които имат кинти”.

Сега след обявяване на резултатите Меланшон не скри радостта си от поражението на лагера на Макрон, което той определи като абсолютно невиждано и нечувано. Меланшон добави, че това поражение е доказателство за моралния провал на стила на управление на Макрон, който той нарича „макрония” и който се е отличавал с опити от страна на президента да поучава всеки по всяко време. Меланшон разкритикува и непрекъснатите усилия на Макрон да се представя самоуверено като естествено препятствие пред крайната десница, като в крайна сметка е спомогнал с това за набъбването на редиците на същата тази крайна десница, отбелязва телевизия „Бе Еф Ем”.

Десница

За дясната партия „Републиканците”, явяваща се на тези избори в скромен алианс със Съюза на демократите и центристите, парламентарният вот беше въпрос на оцеляване. Допреди десет години десницата беше една от двете водещи политически сили във Франция, заедно със социалистите и от нея се излъчваха президенти и кандидати за президенти, достигащи до втория тур на президентския вот. Постепенно от един от двата неизменни фактора в политическия пейзаж на Франция, тя се превърна в опозиция, също както това се случи и със социалистите.

Но това не е изолиран феномен. В много страни по света традиционният двуполюсен политически модел – левоцентристи и десноцентристи – се разми в нови модели на управление и в странни коалиции. Типичен пример е Италия в последните близо пет години, където след управление на антисистемни и крайнодесни имаше управление на антисистемни и системни левоцентристи, за да се стигне до широка коалиция, в която влизат центристи, либерали, крайнодесни, антисистемни, десноцентристи, левоцентристи и популисти.

Според социологическите прогнози още на първия тур френската десница трябваше да се класира на трето място, но тя остана четвърта с 11,3 процента спрямо 15,77 процента, които тя получи на първия тур на парламентарните избори преди пет години. Сега на втория тур тя получава 7,25 процента спрямо 22,23 процента, които тя получи на втория тур на изборите през 2017 г. Така тя се класира на четвърто място и изгуби статута си на втора сила в досегашния парламент и на първа опозиционна група в Националното събрание, но си остава с мнозинство в Сената. Изразено в депутатски места това означава, че десницата има сега 64 места в долната парламентарна камара.

Резултатите от втория тур обаче поставят десницата в позицията да бъде партията балансьор във властта, на която ще разчита Макрон сега за абсолютно мнозинство, за да прокара водещите си реформи, като например пенсионната реформа или енергийните реформи. Именно в това се крие и голямата ирония, коментират анализатори. Една партия, която се бори сега да оцелее в новия политически пейзаж във Франция и за която вотът беше своеобразен неуспех, може да се окаже от голяма необходимост за управляващите.

Лидерът на „Републиканците” Кристиан Жакоб обаче на няколко пъти увери, че партията му няма да играе ролята на патерица в коалицията на Макрон. Той обеща, че тя ще бъде една полезна опозиция, способна да гласува за реформи, които са насочени в правилната посока, но и да се противопоставя решително на реформите, които вървят в погрешна посока и които не са в интерес на страната, припомня Франс прес.

По време на предизборната кампания за втория тур някои лидери на десницата призоваха своите поддръжници да не допускат нито кандидати на радикалната левица, нито на крайната десница да победят, защото те представляват еднаква опасност за Франция.

Крайна десница

Крайната десница „Национален сбор” на Марин Льо Пен, получи на втория тур 17,20 процента и реализира мечтата си за своя парламентарна група в Националното събрание. За целта ѝ бяха нужни дори само 15 места. Но тя извоюва цели 89, нещо което и най-смелите социолози не бяха прогнозирали.

Така че ако трябва да се говори за голям победител на тези избори, това не е нито първият в класацията – коалицията на Макрон, нито пък добре представилата се левица, а е именно партията на трето място „Национален сбор”. Самата Марин Льо Пен също беше преизбрана за депутат. Сега, ако тя оглави парламентарната група на своята партия в парламента, тя може да поиска създаване на специални комисии, да настоява за прекратяване на парламентарни заседания или да има повече време за изказване по важни управленчески въпроси. И което е най-важно, с толкова депутати и със своя група партията спокойно може да спъва всеки опит на Макрон да прокара непопулярни реформи.

Още на първия тур на парламентарните избори крайната десница получи 18,68 процента и опроверга прогнозите на социолозите, които й отреждаха четвърто място, а тя се класира на трето. Още тогава вниманието на всички, в това число и на лагера на Макрон, трябваше да е насочено не към лявото обединение и радикалната левица в него, а именно към крайнодесните.

Крайната десница успя да извлече очевидно дивиденти от доброто представяне на Льо Пен на президентските избори, където тя спечели на втория тур над 41 процента, което беше историческо постижение. За сравнение преди пет години крайната десница успя да изпрати в парламента само 8 депутати.

За последно крайнодесните имаха парламентарна група през 1986 г., когато разполагаха с 35 депутатски места. Сегашният си невиждан успех крайната десница дължи на факта, че в последно време „Национален сбор” се опита да се представи в една по-умерена светлина, като остави на крайнодесния полемист Ерик Земур и неговата партия „Реконкиста” деликатната задача да прави крайни изказвания. В резултат на това Земур се провали и на президентските избори, и на първия тур на парламентарните избори, и изпадна от влака на крайната десница, а доволната Марин Льо Пен побърза да протегне ръка на неговите избиратели, отбелязва Франс прес.

Освен от стратегията си за нормализиране на облика си, „Национален сбор” извлече дивиденти и от гнева на хората срещу управляващите заради поредицата от кризи, които, според гласоподавателите, не бяха управлявани добре от президентското мнозинство. Не бива да се забравя, че мнозина възприемат първия петгодишен президентски мандат на Макрон като еднолично управление, в което правителството налага решения, без да се консултира с хората. Не малко французи гледат на Макрон като на президент на елитите, като на държавник, дистанцирал се от обикновените хора.

Сега официалният председател на „Национален сбор” Жордан Бардела описва постигнатото от партията си като истинско цунами и благодари на французите, които са се мобилизирали, за да се окаже президентът Макрон без работещо мнозинство. Бардела казва още, че некомпетентността и пренебрежението на Макрон към другите са го поставили в тази позиция. Самата Льо Пен обещава, че нейната партия ще бъде една отговорна, но непреклонна опозиция в парламента.

Коалицията на Макрон

До последно парламентарният вот се очертаваше рисков за управляващата коалиция на Макрон и за неговите амбициозни планове за реформи. Сега когато рисковете се оправдаха и тя не спечели абсолютно мнозинство, ситуацията във Франция се очертава трудна, а анализатори говорят и за блокаж. Предстоят нелеки преговори за създаване на мнозинство, което да прокара реформите на Макрон. Това ще налага и много компромиси. С извоювани на втория тур преди пет години 43,06 процента и тогавашно мнозинство от 308 депутати в миналия парламент на Макрон не му се налагаше да попада в такава неудобна ситуация, в която е изпаднал сега. Така че ако трябва да се търси голям губещ от изборите, това парадоксално е коалицията, класирала се на първо място – тази на Макрон с нейните 38,48 процента и с 245 места.

Според анализатори грешката на Макрон беше, че той се включи късно в предизборната кампания. Участията на Макрон в предизборни прояви бяха малко и той предпочете да излага възгледите си на пресконференции за регионалните издания. В интерес на истината през повечето време той беше фокусиран върху успеха на френското ротационно председателство на ЕС. А това бе разтълкувано като пренебрежение към избирателите и като прекалено голяма самоувереност на Макрон, че парламентарното мнозинство му е в кърпа вързано след победата на президентския вот.

В последната седмица от предизборната кампания, която е и финален етап на френското ротационно председателство, Франция направи предложение по спора между София и Скопие за деблокиране на българското вето, като това породи реакции и в двете балкански държави. Но основно през тази решаваща за Франция седмица Макрон предпочете да се фокусира върху украинската криза и произтичащите от нея последици. И направи обрат в позицията си, който не всички във Франция одобриха. След като в началото на май той заговори за присъединяване на Украйна към една нова европейска политическа общност и не споменаваше за незабавно предоставяне на статут на кандидат за еврочленка на тази страна, миналата седмица Макрон се обяви именно за това.

Обратът стана по време на необявена предварително, но дългоочаквана визита на Макрон в Киев. Там той беше заедно с лидерите на Италия и Германия, плюс този на Румъния. Това съвместно посещение на трима лидери на най-големите икономики в ЕС и основоположнички на европейското обединение - Франция, Италия и Германия - бе дефинирано като историческо и посланията на западните лидери, отправени в Киев, бяха сметнати за силен и ясен сигнал както към Украйна и нейната европейска перспектива, така и към Москва, продължаваща своята инвазия в тази страна.

В Киев Макрон се опита да разсее полемиката, породена от изказванията му, че Русия не трябва да бъде унижавана – едно изказване, навлякло му много критики както в Европа, така и в самата Франция. В Киев Макрон заяви: „Сега Русия води война с Украйна. Как искате да се опитвам да обясня на един украинец или на една украинка, че Русия, руският народ и руските лидери не трябва да бъдат унижавани”.

Анализатори веднага побързаха да коментират, че от това изказване е излязло, че идеята да не бъде унижавана Русия не е била формулирана на два пъти именно от Макрон, а му е била натрапена от някой друг. Пак в Киев Макрон заяви: „Днес ние трябва да спечелим тази война. Франция ясно подкрепя Украйна, за да победи тя във войната” и после обеща още шест 155-мм самоходни гаубици „СЕЗАР” на Киев в допълнение на вече изпратените дванайсет.

Но Макрон все пак демонстрира прагматизъм, като заяви „Но след края на тази война, не трябва да допускаме грешите, които други направиха в миналото”, визирайки реваншистките настроения и усещането за унижение в Германия след Първата световна война.

Ден по-рано по време на визита в молдовската столица Кишинев Макрон заяви: „Ние искаме да изградим мира. В даден момент, когато ние сме помогнали максимално на съпротивата, когато, и аз пожелавам това, Украйна победи, ние ще трябва да преговаряме. Украинският президент ще трябва да преговаря с Русия и ние, европейците, ще бъдем около тази маса на преговори”. Този реализъм пък не се понрави на французите, подкрепящи твърдата линия срещу Русия.

Преди визитата в Украйна Макрон бе на посещение в Румъния и в Молдова, планирано от дълго време. В Румъния това бе първата му визита на източния фланг на НАТО, където са разположени и френски военни. Макрон се срещна с тях и дори предпочете да спи при полеви условия, на палатка. В Молдова той засвидетелства подкрепа за проевропейските амбиции и реформи на молдовските власти, в момент, в който има риск конфликтът в Украйна да се разпростре и в тази страна.

Заради всички тези визити обаче Макрон бе подложен на упреци в родината си. „Корабът му потъва, а Макрон се качва на самолет и заминава”, иронизира Меланшон. Висшият представител на „Републиканците” Жан-Франсоа Копе определи обиколката на Макрон като лудост, като лекомислие, като опит да избяга от предизборната кампания. „Къщата на Макрон гори, а той гледа в друга посока”, заяви Копе и повдигна въпроса дали Макрон не е могъл да изчака с тази задгранична обиколка, предприета в момент, в който радикалната левица и крайната десница бележат възход в родината му.

В отговор на всичко това Макрон припомни, че обиколката е част от усилията му на ротационен председател на ЕС и на държавен глава на Франция, но си навлече друг род критики, че се опитва чрез някои действия като ротационен председател на ЕС или като държавен глава да трупа точки за коалицията си на изборите. При отпътуване за обиколката, на пистата на летището в Париж, Макрон призова французите да му дадат солидно мнозинство на втория тур и да не добавят френски хаос към световното безредие, като допуснат победа на крайните сили. Левицата, по-специално Меланшон обвини веднага Макрон, че се държи като Тръмп, който имаше навика да прави подобни изявления именно на пистата, преди да отлети. А Марин Льо Пен нарече изявлението му „неуместна проява” и „трескава реакция”.

По време на визитата в Киев в Макрон даде две ексклузивни интервюта за френски телевизии – „Те Еф 1” и „Бе Еф Ем” - и пред двете между другото отново спомена изборите. Той изтъкна нуждата от една наистина европейска Франция на фона на войната в Украйна. „Тази война ни засяга в нашето ежедневие и ще продължи трайно да ни засяга, така че е нужна една наистина европейска Франция, която да може да говори с един ясен глас. Трябва Европа да напредва, както през последните години, за да бъдем по-силни по отношение на отбраната, външната политика, но също и енергетиката и индустрията”, допълни той и намекна, че ако на изборите победят радикалните сили с техните амбиции за скъсване с някои европейски политики, то Франция няма да има облик на истинска страна от ЕС и това ще навреди и на напредъка на Европа.

В тази предизборна кампания Макрон остави задачата на 15 свои министри, начело с министър-председателката Елизабет Борн, да водят предизборна кампания. Те се кандидатираха за депутатски места в различни райони на Франция. Твърдеше се, че Макрон ги е предупредил, че онези, които се провалят на изборите, ще се разделят с постовете си. На изборите се провалиха само министърката на здравеопазването Брижит Бургиньон и министърката на екологичния преход Амели дьо Моншален и сега със сигурност ще бъдат сменени. Но не е ясно дали няма да се стигне до смяна и на цялото правителство в новата ситуация.

Предизборната кампания за втория тур не мина и без скандали. Премиерката Борн бе обвинена, че избягва телевизионните дебати, след като отказа предложение за дебат от Меланшон с аргумента, че се е фокусирала върху кампанията си в предизборния си район в Калвадос. Злощастният министър в кабинета на Борн – Дамиен Абад, бе набеден за трети път в опит за сексуално посегателство. Той отрече новите твърдения и определи това като опит за политическа дестабилизация, извършван в добре подбран момент, между двата тура на парламентарния вот.

 

А придружаващата Макрон в Киев външна министърка Катрин Колона направи гаф и запитана от журналист "Как намирате климата?", отвърна с широка усмивка насред една страна, обхваната от война, „Времето е хубаво”.

На финалната права на кампанията коалицията на Макрон трябваше да изтегли полемично предизборно видео. В него се виждаше млада жена, която след втория тур на изборите получава на телефона си нотификации за решенията на евентуални нови управляващи с радикални убеждения. Едно от решенията предвижда закриване на ядрените централи и увеличаване на цените на тока с 20 процента, друго пък бе за обсъждане на проектозакон за неподчинение на ЕС, а трето за подновяване на енергийните партньорства с Русия, която изисква в замяна от Франция да спре помощта, оказвана на Украйна.

Никъде в това видео не бе споменато името на Меланшон, но негласното послание беше именно, че хората не трябва да го избират, защото той ще наложи нещата, за които се говори във видеото. Финалът на видеото обаче породи най-голяма полемика. Главната героиня получаваше есемес, че новите управници са анулирали нискотарифните полети извън Европа и планираният от нея уикенд в Маракеш се проваля. Излизаше, че ако дойде на власт, Меланшон ще провали именно нискотарифните ваканционни уикенди на французите в Маракеш – едно доста странно послание в момент, в който покупателната способност на французите намаля заради инфлацията, която бе последица от войната в Украйна. Заради огромните критики и подигравки в социалните медии, видеото в крайна сметка бе изтеглено, посочва „Бе Еф Ем”.

И точно когато тази полемика приключи, компанията „Же Ер Те газ”, която е оператор на френската газопреносна мрежа, обяви в петък, че не получава руски газ от 15 юни. Това бе съчетано и с намаляване на руските газови доставки за Италия и Германия. Франция разчита на Русия за около 17 процента от потребявания природен газ. Той се получава по газопровод или втечнен чрез с кораби. По-голямата част идва през интерконекторна връзка с Германия. Потокът през нея бе намален с 60 процента от началото на годината, но сега той е спаднал до нула.

Руската компания „Газпром” обяснява намалените доставки с това, че има трудности при получаването на оборудване, произтичащи от наложените ѝ западни санкции. Намалените доставки обаче съвпаднаха с визитата на лидерите на Франция, Германия и Италия в Киев. Засега Франция не е обезпокоена от спирането на потока от газ, защото внася газ и от други страни, по-специално от Испания, която неотдавна увеличи доставките. Франция също така увеличи доставките на втечнен газ до степен, че парадоксално се оказа и най-голям клиент на руски втечнен газ в света, според Лаури Миливирта, анализатор в Центъра за изследване на енергията и чистия въздух, пояснява „Бе Еф Ем”. Освен това „Же Ер Те газ” заяви, че сега газовите хранилища на Франция са запълнени на 56 процента спрямо 50 процента към същата дата миналата година, но не е ясно дали всички тези обяснения успяха да успокоят избирателите или се превърнаха в поредния повод за упрек срещу досегашните управляващи.

Сега след обявяване на резултатите от изборите премиерката на Франция Елизабет Бон предупреди, че има риск за страната от тази безпрецедентна ситуация, но същевременно изрази и готовност за формиране на работещо мнозинство в парламента. Министърът на икономиката Брюно Льо Мер пък твърди, че страната не е неуправляема сега, но допълва, че центристите на Макрон ще трябва да проявят голямо въображение, за да продължат напред с управлението.

Макрон все още не е направил голям коментар на случилото се. Но анализатори му препоръчват да си даде сметка, че победата на един вот срещу един противник не означава непременно победа на друг вот срещу същия този противник, като тук се визира успеха на Льо Пен.

Пак според анализатори Макрон трябва да си даде сметка, че опасността не идва непременно от посоката, от която човек я очаква. В случая той очакваше опасност от радикалната левица, но тя дойде от крайната десница.

И най-вече сега Макрон не трябва да забравя за смирението, за което той говореше и след втория тур на президентския вот и никога да не подценява гнева и недоволството на сънародниците си, които доведоха до настоящата ситуация в страната.

 

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм!

 


От категорията

Методиев: В България върви пълзящ военен преврат. Извършва се фашизоидна чистка под диктата на Радев

Методиев: В България върви пълзящ военен преврат. Извършва се фашизоидна чистка под диктата на Радев-1660551121.png

Служебното правителство затъна в най-голямата чистка през последните 30 години, ...

15 авг. 2022 | 08:11

Кой ще направи компромис след 2 октомври? И защо?

-1593267964.jpg

Служебното правителство може да повлияе върху развитието на политическата криза ...

13 авг. 2022 | 08:35

Калоян Методиев за Любка Качакова: Използва дипломатическия си паспорт, за да урежда дъщеря си

Калоян Методиев за Любка Качакова: Използва дипломатическия си паспорт, за да урежда дъщеря си -1629291305.jpg

Оказа се, че българската държава плаща на Любка Качакова апартамент в Лос ...

15 авг. 2022 | 19:01

Валерия Велева: Лили Иванова винаги има отговор на въпроса - за какво си струва да се живее

Валерия Велева: Лили винаги има отговор на въпроса - за какво си струва да се живее-1660577073.png

Именно в Пловдив Лили искаше да покаже, че никой няма власт над таланта и ...

15 авг. 2022 | 18:37