Парламентът одобри нов заем от 1,2 млрд. лв., въпреки яростната съпротива на опозицията. Кредитът е оформен като споразумение за укрепване на банковите влогове между България и Международната банка за възстановяване и развитие, с което ще бъде изтеглен новият заем.
„Тук става дума за 1, 2 млрд. лв., без нито една сричка къде и как ще отидат тези пари. Ние подозираме, че тези 1 милиард и 200 милиона лева е твърде вероятно да влязат в бюджета, да се отчете по-голям приход и парите да бъдат похарчени във връзка с предстоящите президентски избори“, каза от парламентарната трибуна соцдепутатът Румен Гечев. Според него кабинетът тегли пореден заем без финансова обосновка и има риск страната да потъне в дългова спирала.
Станислав Иванов от ГЕРБ отговори на социалиста: „Г-н Гечев, малко по-умерено в изказванията си, малко по-умерено в хвърлянето на кухи фрази тук, от тази трибуна, за да не стане така да се изпокараме и да не свършим никаква работа. Кухите фрази за дупка в бюджета, за липса на финанси, за виртуални финанси, такива неща всички ги знаем, но няма нужда да ги използваме.“
От АБВ също се обявиха срещу споразумението. Позицията на групата изрази депутатът Светослав Белемезов.
„Ние няма да подкрепим сключването на споразумение за нов заем от 300 млн. евро, тъй като сме на мнение, че цялата процедура по фалита на КТБ е пример за това какво не трябва да се случва в българската банкова система. Още повече, че няма подобен пример в Европа“, каза от парламентарната трибуна Белемезов. Според него в ЕС банките се преструктурират, докато в България, КТБ е била затворена и все още се водят битки за собствеността на апетитните ѝ активи. „Близо две години след фалита на КТБ, днес е ясно, че вместо за защита на средствата на вложителите и кредиторите, значителна част от активите на банката се преразпределят по нови собственици“, посочи той и уточни, че сметката се плаща от българските данъкоплатци.
Финансовият министър Владислав Горанов взе думата непосредствено преди гласуването на законопроекта. Той коментира, че не става дума за нов държавен дълг, а за държавна гаранция. Според него не са верни спекулациите, че през 2022 г. идва падеж за 16 млрд. лв. дълг. Истинските числа са далеч по-малки, а и тези пари ще се връщат от търговските банки, посочи Горанов.
След двучасови дебати законопроектът бе одобрен на първо четене с гласовете на всички депутати от ГЕРБ, Патриотичния фронт и БДЦ - Народен съюз, както и на част от Реформаторския блок.
В съответствие с предвиденото в Закона за държавния бюджет, държавногарантираният заем от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) към Фонда за гарантиране на влоговете (ФГВ) ще бъде в размер на 300 млн. евро. Целта на заема е попълване на резервите във фонда и оптимизиране на структурата му за финансиране. В споразумението е предвидено част от финансовия ресурс по заема да бъде използван за частично или цялостно погасяване на друг заем, който е предоставен на Фонда от държавата през 2014 година. След ратифицирането на двете споразумения на стойност по 300 млн. евро, с Европейската и Международната банка за възстановяване и развитие, общият размер на заема е 1 млрд. и 200 млн. лева.