5030 | 4 юни 2026 | 09:54

С измененията се ограничават безконтролните широки правомощия, които предишното мнозинство в 51-ото Народно събрание бе предоставило на особения търговски управител на "Лукойл" Румен Спецов, който вече не заема този пост.

Депутатите окончателно одобриха на второ четене промени в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и нефтени продукти, предаде репортер на ФОКУС.

С измененията се ограничават безконтролните широки правомощия, които предишното мнозинство в 51-ото Народно събрание бе предоставило на особения търговски управител на "Лукойл" Румен Спецов, който вече не заема този пост. Вчера Министерският съвет назначи на негово място Евгени Симеонов като нов особен търговски управител на компанията.

Сред основните промени е възстановяването на съдебния контрол върху действията му. Освен това управляващите предлагат особеният търговски управител да представя ежемесечен отчет за дейността на всяко от управляваните от него дружества на министъра на икономиката.

Досегашният текст на закона гласи, че актовете на особения управител "не подлежат на спиране, както и на административен и съдебен контрол"- най-спорният момент още от въвеждането му.

Новите предложения дават възможност разпоредителните сделки на управителя да се оспорват пред окръжния съд по седалището на съответното дружество чрез иск за установяване на нищожност.

Правото да обжалват ще имат министърът на икономиката, инвестициите и индустрията, прокурорът, Министерският съвет, както и акционерите, съдружниците и едноличните собственици на капитала на дружествата, които управляват критична инфраструктура или извършват съхранение, транспорт и търговия с нефт и нефтени продукти.

В резултат от прилагането на закона се очаква ограничаване на възможните злоупотреби и нарушения при изпълнението на дейността на особения търговски управител, включително предотвратяване на репутационни и значителни финансови щети за държавата вследствие на искове за обезщетения от потенциално засегнати предприятия.

По време на дебата Цончо Ганев от " Възраждане" посочи, че регистрираната в Швейцария компания "Литаско" - част от групата на "Лукойл", е предявила иск за 3 млрд. евро срещу България заради дейността на бургаската рафинерия. Ганев обвини и правителството на Румен Радев в бездействие по казуса с "Лукойл" и ги призова да започнат разговори за продаване на рафинерията. 

Слави Василев от ПБ му отговори, че ако "имаше експертизата - щеше да знае", че наличието на фигурата особен търговски управител предпазва рафинерията от политическия натиск за нейната евентуална продажба и "разпарчетосване:

"Лукойл" е уникална в рамките на Централна Източна Европа, защото като структура под една шапка е успяла не само производствения капацитет на "Нефтoхим" да бъде част от групата, но и да има едно интегрирано дружество и всичко това работи в интерес на крайния потребител. Именно институтът особен търговски управител съхранява това да остане така. (...) Миналата седмица казахте, че "браним Спецов" - ето правителството го смени. Това мнозинство и правителството ще бдят с експертиза над интереса на българските граждани", каза Слави Василев. 

Добави, че само за март 2026 г. "Лукойл Нефотхим Бургас" е генерирал печалба, по-голяма от последните 12 месеци взети заедно.

"Не знам точно дали сте политолог, но със сигурност не сте икономист. Бъркате баби с жаби и компоти с компютри - има официални данни - 400 млн. загуба от миналата година", отговори Цончо Ганев.