3833 | 4 юни 2026 | 11:52

Според вносителите от "Прогресивна България", начело с Петър Витанов, основата цел на Съвета ще е да координира действията при привличане на инвестиции и да си сътрудничи с другите държавни органи, които работят в тази сфера

Парламентът създаде Координационен съвет по инвестициите към Министерския съвет с промени в Закона за насърчаване на инвестициите на второ четене.

Съветът ще се състои от 10 министри, като по предложение на Стою Стоев (ПП) ще бъде включен и министъра на правосъдието.

Според вносителите от "Прогресивна България", начело с Петър Витанов, основата цел на Съвета ще е да координира действията при привличане на инвестиции и да си сътрудничи с другите държавни органи, които работят в тази сфера. Със законопроекта се правят и промени в структурата на Министерството на икономиката и дирекциите във ведомството.

Петър Петров от "Възраждане" заяви, че функцията на тази нова структура се припокрива с дейността на Българската агенция за инвестиции. По думите процеса по осъществяване на потенциални инвестиции е много тромав и бавен и изисква движене на проекта по "брънките от веригата" в отделните министерства:

"Най-големият проблем на инвеститорите са сроковете, които следва да се спазват, а не да се създават пречки от едно или друго естество. След като 10 умни глави ще работят в този Съвет следва да предлагат законодателни инициативи за подобряване на инвестициите."

"Възраждане" ще искат писмен отчет до парламента от "тази абсолютно безсмислена административна структура" на всеки 6 месеца за това какво е свършила и какво не, каза още Петър Петров.

Съпредседателят на "Демократична България" Божидар Божанов предупреди, че между първо и второ четене се е появила редакция по същество, която засяга отдавна известен проблем и го задълбочава:

"Става дума за възлагането на Информационно обслужване" АД на дейности от всички административни органи. Получи се така, че през годините, започвайки от правителството на Борисов през 2019 г. и задълбочено с едно решение на правителството на Желязков 2026 г. грубо се заобикаля Закона за обществените поръчки." 

По думите на Божанов това се случва през т.нар. "инхаус възлагане", но не просто от принципала на дружеството - Министерството на иновациите и дигиталната трансформация, а инхаус възлагане от всички възможни администрации, които МС реши, че иска да възлагат на ИО. Това се прави със заобикаляне на закона:

"Възложител е официално Министерството на икономиката и дигиталната трансформация (преди това МЕУ), въвежда се фигурата на бенефициера на тези IT услуги и реалният възложител е всяка друга администрация, която реши, че нещо друго ѝ трябва. Тази администрация е фактическия възложител, но с тези промени се скрива това като се маха думата възложител и се казва, че те "ползват дейности". 

Според депутата от ДБ има начини да се ограничи превъзлагането на ИО. 

"Сега разграденият двор се санира на законово ниво и не трябваше да се прави между първо и второ четене", каза още Божанов.

Даниел Парушев от ПБ на свой ред заяви, че промените разширяват кръга от държавите, които могат да инвестират в България - Исландия, Норвегия, Япония, Южна Корея и Австралия, като членки на ОИСР. По думите му законопроектът е важен за икономическия растеж на държавата.

След края на обсъжданията заседанието бе прекъснато за половин час заради свикан председателски съвет. След почивката предложенията на Божидар Божанов бяха отхвърлени.