8132 | 10 ян. 2026 | 10:21
Засега няма катаклизъм, българите лека-полека свикват с еврото.
Това каза в предаването "Панорама" по БНТ политологът Първан Симеонов.
Случващото се в момента ще си проличи след години по икономическите показатели, по показателите на общественото мнение, сега е рано да се мери. За съжаление, скептицизмът преобладаваше през периода преди приемането на еворто, ще видим как ще е след това, добави той.
Като че ли властта сбърка официалния разказ и започна да разказва малки разкази – по какъв курс ще се обменя валутата, как ще се връща ресто, а големият разказ е за идентичността – точно в този объркан свят, в който международният правен ред е поставен под съмнение. България реши да заложи на еврото. Националната валута е част от националната идентичност. Грешка беше да се говори, че едва ли не, който не харесва еврото, е тъп. Това имаше обратен ефект. Ако след години се обърнем и видим реални икономически резултати, мнението на противниците на еврото може би ще се промени, заяви политическият анализатор.
Доверието на българите в Европейския съюз е високо, въпросът е какво ни очаква занапред, защото в момента в Европа има криза с идентичността. Това е европейски проблем, не е български, отбеляза Първан Симеонов.
Той коментира и оставката на кабинета "Желязков", подадена на 11 декември след големите протести в края на 2025 г.
Политическата криза се завърна, защото има един елит, който не може да стои отстрани на властта, а тези, които временно го замениха, не бяха убедителни. Тази криза ще продължава още дълго време и тя може да се реши само по един начин – чрез обновяване на партийната система. Въпросът е политическата криза да не премине и в икономическа, посочи Симеонов.
Протестът беше много структуриран, много премерен. Изглежда, че тази обществена енергия е знак за нещо хубаво, допълни той.
Когато една криза трае пет години, тя спира да е криза и става ежедневие. Хубавото е, че като че ли се справяме въпреки всичко и добиваме сериозен имунитет. Но трябва да да видим някаква воля за реформи и за край на безвремието, в което живее част от политическата система. Трябва да видим край на грубостта в политическия живот, край на ниското ниво в езика на политиците, каза още политологът.
Мобилна верси
RSS
