41793 | 3 юни 2021 | 16:38

В съобщението на САЩ за санкциите по закона "Магнитски" се споменава „настоящ политически лидер“. Който и да е това, най-много прилича на Борисов. Но всичко е възможно. Големият въпрос е с отворен край

Един месец и десет дни преди новите парламентарни избори у нас САЩ оповестиха имената на българи, които Финансовото министерство с подписа на президента Байдън санкционира по глобалния закон „Магнитски“ - Васил Божков, Делян Пеевски, Илко Желязков. Със забрана за влизане в САЩ  са още трима бивши държавни служители - Александър Манолев, Петър Харалампиев, Красимир Томов.
Решението отекна като гръм в България, тъй като този път засяга видни фигури. (За първи път законът „Магнитски“ бе приложен към съдията Андон Миталов).
Законът „Магнитски“ е най-вече политически акт. Затова Епицентър.бг се обърна с три въпроса към социолога Първан Симеонов ("Галъп"), за да прогнозира какво ще е отражението му върху политическите процеси. Още повече, че санкциите се наслагват към действията на едно активно служебно правителство за ревизия на управлението на ГЕРБ.

- Как ще се отрази на политическия живот и на предстоящите избори публикуваното на още българи, санкционирани от САЩ по закона „Магнитски“, господин Симеонов?

- И двете страни могат да намерят своите аргументи. Привържениците на Борисов могат да кажат, че и Божков е санкциониран. Привържениците на партиите около Румен Радев могат пък да кажат, че и Пеевски е санкциониран.
Идеята, че се санкционират сериозни бизнесмени удря най-вече властта, която е управлявала във времето, когато те са станали сериозни. Затова случилото се звучи най-вече като удар по ГЕРБ и ДПС.
За масовия вкус историята ще звучи така: „Нещо сме сгазили лука и ни дърпат ушите.“
Но кой е виновен? Естествено, този, който е бил на власт.

Казвам отново – ГЕРБ ще си намерят аргументи, както ги намират вече цяла година в обсадата, в която се намират.
Но има и друго: в съобщението се споменава „настоящ политически лидер“. Който и да е това, най-много прилича на Борисов. Но всичко е възможно. Големият въпрос е с отворен край. Американската страна удря ли по този начин Борисов, или обратно – като не споменава име, го пощадява?

Мисля, че новината беше поднесена дипломатично. Има ударени и от двете страни, но по-ударени са досегашните управляващи, безспорно. Обаче не са и директно назовани.
Това дава шанс политическият живот да продължи така, както досега – силни настроения за промяна, но и ГЕРБ, който стяга собствените си хора и си намира защитни аргументи.
Не мисля, че някой вече чува нещо друго освен това, което иска да чуе. От лятото на миналата година в България има поляризация и два ясно обособени лагера. Сега едните ще виждат в списъка Божков, другите – Пеевски. Никой не слуша другия, за съжаление. Борисов ще има и любимия си аргумент, че самият той ги е погнал. Например – Александър Манолев, Божков и т.н. Другите ще се събират пред Съдебната палата.  

- Разкритията, които прави и служебното правителство, са всекидневни. Ерозира ли доверието към ГЕРБ или това  мобилизира привържениците на партията?

- Ако имаше дълга формула на властта и правителството беше редовно, то щеше да прави същите гръмки заявки и на втория-третия месец някои от тях щяха да увиснат леко. Както някои от изявленията на Бойко Рашков, например.
Ако имаше повече време, дори ГЕРБ можеше да опровергае част от изнесенето или някои от разкритията щяха да увиснат под собствената си тежест.
Но няма една година. Има два месеца, през които всичко ще звучи много гръмко и ще се харесва на хората. Първо, защото всяко служебно правителство носи успокоение. Второ, защото хората смятат, че всичко, за което се говори, се е случвало. И трето, както вече казах, обществеността е разделена на агитки и всяка ще вика за своите, каквото и да чуе.
Това води до ерозия на ГЕРБ, несъмнено. Но вкарването на гербера в ъгъла не му дава възможност за изход, няма как да стигне до вратата и да излезе. Това се видя още на летните протести.
Така че част от клиентелата на ГЕРБ най-вероятно ще се разбяга, но друга ще се почувства под обсада и ще вдигне гарда. Това говори и Борисов на своите хора. Оттук нататък вероятно ще има и сериозна ерозия в доверието към партията, но срутище, поне засега, няма.

- Има ли институционална война и какво е различното в горещия конфликт Борисов-Радев в този етап от неговото развитие?

- Различното е, че Радев спечели всичко. На президента му излязоха всички карти.
Дългосрочно погледнато на Борисов му се случи това, което искаше да му се случи – пълен мандат с цената на всичко. Миналата година му предлагаха да слезе от власт, но той не слезе. Първо, защото се страхуваше от Радев и както виждаме сега – с основание. И второ, искаше пълен мандат.
Ще минат няколко месеца, през които Борисов ще осъзнае, че не е същият и дотогава ще бъде леко истеричен, какъвто го виждаме. С това поведение си вкарва автогол, но какво да се прави - властта, очевидно, е инерция.
От друга страна, на Радев му излязоха всички карти, донякъде дори неочаквано. Нямаше социологически очаквания за слабото представяне на БСП и за второто място на Слави Трифонов. „Демократична България“ направи добра мобилизация. Вятърът съвсем задуха в платната на Румен Радев. Това е промененият баланс.

Що се отнася до МВР и прокуратурата много е тънка границата между ревизия и отмъстителност и понякога е опасно да не се премине неусетно. Това служебните министри трябва да го знаят.

Има някои министри, които изглеждат като хора, които много отдавна са чакали своя шанс да трият носове. И те трият. А с това трябва да се внимава, защото все пак това правителство не е избирано, а е назначено.  
Но в крайна сметка, служебното правителство ще се хареса на хората – защото отговаря на обществените очаквания. Обществото не е революционно, но Борисов му е омръзнал и иска да му се натрие носа.