Малкото Маце
Борето Карадимчев ме запозна в най- мрачния коридор на Киноцентъра с едно момче. Бързахме. Аз снимах, а те записвали песен. Само огромните му стъкла на очилата просветваха от време на време. Остана ми също за дълго в главата неговия глас с характерно "Р".
Забравила почти за тази среща, пикирайки с автобуса на БНТ в центъра на Созопол, няколко часа по - късно чух този незабравен явно, глас. Момчето, видимо по - голямо от мен, се усмихна кимайки за здравей.
- Я, ...Малкото Маце! - каза, а очилата пак просветнаха във вече тъмната улица, където бяхме спряли.
Страшна суетня, всеки сваляше своя багаж и тръгваше подир хазяйката. Аз и Ина Ликоманова, нашата художник - продукция, бяхме в най - хубавата къща.
- Стига си гледала така право в очите хората. Не се прави така - мърмореше Ина - особено непознати.
- Кой съм гледала така, глупости.
- Георги Минчев.
- Кой е Георги Минчев? - питам аз.
- Еее, това е момчето с очилата, което беше случайно сега, като пристигнахме. Това е голям наш певец - рокаджия.
Обясних и, че сме се запознали в Киноцентъра.
Снимките започнаха веднага, снимахме "Лятото, което си отиде", 1967 година. Бях Лятото за четири момчета, които за пръв път ще усетят, какво е да си безнадеждно влюбен. Чуден сценарий, ако не се случва на теб.
Там някъде, на созополските скали, докато Гошо ми пееше "Късен гларус над нас прелетя..." и още много, много рокендрол. За мен остана спомена за най - нежните нощи в Созопол. Гошо беше с гаджето си Лили - Голямото Маце. Пееше за мен, гледайки към нея...
Коя е авторката
Бранимира Антонова е българска актриса, балерина, юрист по образование. Влиза в историята като първата „Мис България“ (1967 г.), но сама признава, че се е явила на конкурса, за да "запълни дупка", а не по желание. Година по-късно я избират за „Мис Фестивал“ на Световния фестивал на младежта и студентите в София.Бранимира е участвала в повече от 20 игрални и телевизионни филми новели, сред които емблематични заглавия като „Мъже в командировка“ (1969), „Бягство в Ропотамо“ (1973), „Приключенията на Авакум Захов“ (1980) и други. На 5-годишна възраст започва да играе балет. Учи в хореографското училище в София. Дебютира в киното с филма „Етюд“, когато е още дете. Три пъти е избирана за жена на годината.
33025 | 2 септ. 2015 | 14:30
Мобилна верси
RSS
