11438 | 25 септ. 2023 | 15:59

Сарафов с голяма категоричност започна да изпълва със смисъл и съдържание фигурата, която символизира – на човека, имащ лостовете, благодарение на които трябва да управлява система, призвана да преследва престъпниците и закононарушителите.

Изминаха 100 дни откакто прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) избра досегашния заместник на главния прокурор и директор на националното следствие Борислав Сарафов за временно изпълняващ длъжността на главен прокурор.

Изборът му бе критикуван, тъй като липсваше публичен дебат за неговите професионални и морални качества, годността му да заеме позицията на доскорошния си началник, когото само до преди месец плътно подкрепяше. Сарафов влезе в кабинета на Главния с увереност, че ще се справи както с недоверието към него, така и към прокуратурата.а

И сега след 100 дни може да кажем, че напрежението по върховете на прокуратурата, на което бяхме свидетели през май и юни, вече отшумява и  за малко повече от три месеца бе свършена доста работа.

Първо, прокуратурата спря да бъде основният виновник за всички злини в страната. Не, че преди е била. Държавното обвинение най-сетне влезе в основната си роля - на тих, но безкомпромисен гарант за реда и законността в държавата. Под ръководството на макар и временен обвинител №1 институцията престана да бъде ежедневен източник на скандали, драми и нездравословен шум.

Второ, и.ф. главен прокурор с голяма категоричност започна да изпълва със смисъл и съдържание фигурата, която символизира – на човека, имащ лостовете, благодарение на които трябва да управлява система, призвана да преследва престъпниците и закононарушителите. И точно тук Сарафов свърши за малко време много работа.

Системата започна да се прочиства, без да сме свидетели на безпринципна чистка. Борислав Сарафов „пипна“ там, където най-много боли. Има прокурори с дисциплинарни наказания, има обвинени, дори цял апелативен прокурор бе предаден на съд, пък било то и заради незаконно притежание на патрони.

Така бе опровергана народната поговорка, използвана дълги години за описание на случващото се в магистратските среди: „Гарван гарвану око не вади“. Тъкмо обратното.

Безкомпромисно и скоростно заместник прокурорски ръководител в Стара Загора загуби поста си заради пропуск в разследването на обезобразяването на Дебора.

Тежка проверка стартира в най-голямата прокуратура в страната – Софийска районна, заради бездушното и непрофесионално разследване на убийство отпреди година и половина, което в крайна сметка е косвена причина и за жестоката двойна смърт на момиче и момче в софийското село Лозен това лято.

Сарафов поиска дори оставката на районния прокурор Невена Зартова, която с отказа си да се оттегли всъщност разсея още един мит – как думата на главния прокурор е закон за всички обвинители.

Много е вероятно скоро районните магистрати в София да имат нов началник, но това няма да е защото някой еднолично така е решил, а защото системата изисква начело на толкова отговорен пост да бъде професионалист, отдаден на професията и колегите си.

Трето – за последните сто дни прокуратурата показа, че за нея липсват имунизирани от разследвания или ползващи се с щит – действия бяха предприети срещу личности, считани за недосегаеми. Разровени бяха станали нарицателни в публичното пространство афери, които дълго време бяха заметани под килима – на показ бе изваден доклад, уличаващ в престъпления и нарушения магистрати по аферата „Осемте джуджета“.

Макар и да се върна, Васил Божков все така е обект на разследвания, а вероятно скоро ще бъде изправен и пред съда. Силно звучи и заявката, че занапред в прокуратурата няма да се търпят бавни и тягостни разследвания, особено ако са свързани с определени политици, защото се видя, че т.нар. „дела на трупчета“ от една страна могат да осигуряват чадър, но могат да се ползват и като инструмент за натиск.

Дори и да е имало критични коментари, свързани с бързия избор на Сарафов за и.ф. главен прокурор с оглед безпрецедентното отстраняване от ВСС на титуляря, в изминалите стотина дни директорът на НСлС разсея всяко съмнение около професионалния си подход и доказа, че Прокурорската колегия е изпълнила законовата разпоредба като този път е направила добър избор.

Предизвикателствата пред Сарафов като и.ф. главен обвинител обаче тепърва предстоят.

Защото докато той полага усилия да върне доверието към институцията, то политиците бързат със скоростната реформа на Конституцията, която засяга именно прокуратурата, а и фигурата на главния прокурор.

Проблемът е в това, че част от предлаганите промени могат да лишат от основни правомощия и функции обвинител №1, което в крайна сметка да навреди на цялата съдебна система.

Да, реформата наистина е важна, но тя трябва да е внимателна, за да не се окаже утре, че няма кой да обвинява престъпниците. Поради факта, че част от предложенията за промени в Основния закон на практика режат адвоката на държавата, на обикновените хора.

Просто защото адвокат на пострадалия е не някой друг, а прокурорът. Именно обвинителите са тези, които защитават жертвите. Те са щитът на държавността пред беззаконието, агресията, престъпността.

Това послание отправи при първата си публична поява преди седмица и самият Борислав Сарафов. Той показа, че и без да е непрекъснато под медийните прожектори може да свърши предостатъчно за системата, на първо място коригира грешките в прокуратурата. След случаите с Дебора и с убийствата в Лозен, едва ли никой магистрат би си позволил да претупва разследвания, да проявява формализъм и бездушие, особено ако се отнасят за убийства, домашно насилие или причиняване на смърт на пътя след употреба на дрога и алкохол.

Сарафов направи видими стъпки и по отношение търсенето на отговорност от провинили се магистрати. А това е знаке, че  и.ф. главен прокурор има потенциал да направи от държавното обвинение такава институция, каквато хората очакват тя да бъде.

И ако отговорност може и следва да се търси от обвинители, то кога това ще се случи и с онези съдии, които правораздават по начин, който все по-често кара хората да са гневни.

Другият въпрос оттук нататък е – иска ли политическата класа правосъдна реформа. Дали е така, ще се разбере когато стане ясно какви точно ще са промените в основния закон, свързани със съдебната система.