16449 | 2 март 2018 | 10:54

В Русия винаги са възприемали България като братска страна, напомня Негово светейшество

Днес в 14.30 часа, на летище София - Правителствена зала, вицепрезидентът Илияна Йотова ще посрещне Негово Светейшество Московския и на цяла Русия патриарх Кирил и водената от него делегация. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

Патриархът ще бъде в България от 2 до 4 март. Той ще участва в отбелязването на 140 години от Освобождението на България от османско иго.

В рамките на визитата главата на Руската православна църква ще участва в мероприятия за почитане паметта на воините, паднали за освобождението на България в руско-турската война от 1877-78 г., ще отслужи молебен в храма "Рождество Христово" в Шипка.

Очаква се, че патриарсите Кирил и Неофит ще отслужат съвместно света литургия в катедралния храм "Св. Александър Невски" в София. Патрирах Кирил ще се поклони и пред светите мощи на Св. Серафим Богучарски в руската църква "Св. Николай Чудотворец" в столицата, отбелязва ТАСС.

В специално интервю за БНТ, БНР и в. "Труд" по повод визитата, Негово светейшество отбеляза: "Днес църквата в Русия е отделена от държавата и държавата по никакъв начин не се меси в църковните дела, а църквата не се меси в държавните дела". Главата на Руската православна църква заяви още, че в Русия винаги са възприемали България като братска страна.

"Православната църква, руската църква и Българската църква имат една дълга история на братски отношения именно защото нашите народи, в мнозинството си, са православни. Защото нашите народи имат много общо като култура, дори и като език. В Русия винаги са възприемали България като братска страна и историята добре потвърждава тази теза", казва Кирил за българската публика.

"Каквито и да са били политическите отношения между Русия и България, отношенията между руската и Българската църква винаги са били братски и най-топли. Достатъчно е да се спомене, че когато възниква българо-гръцката схизма, така наречената схизма, и Българската църква не е признавана в семейството на поместните православни църкви, през 1945 година решаващ е бил гласът на руската православна църква в защита на Българската църква, който в крайна сметка доведе до признаването на автокефалността на Българската църква от Световното православие. А през 1953 година същият решаващ глас на руската православна църква съдейства за признаването на Българската патриаршия, която както се знае, навремето прекратява съществуването си поради политиката на Турция", напомня патриархът.

"Това са епизоди от нашата история и мисля, че братските отношения между нашите църкви са издържали изпитанията на времето. Бих искал да отбележа и важното обстоятелство, че мнозина българи са получавали образование в духовните учебни заведения на руската църква, а православни руснаци са учили в България. Имаме подворие, руско подворие в София, българско подворие в Москва. Това са точно онези устои, които запазват добрите отношения между църквите ни и, както се надявам, положително влияят на отношенията между нашите народи", уверен е Кирил.

Руската позиция по Истанбулската конвенция напълно съвпада с позицията на БПЦ, отбелязва главата на Руската православна църкна.

"Разбира се, че държавата не трябва да допуска насилие, но под формата на борбата срещу насилието не може да се месиш в светая светих на човека, в семейните отношения. Освен това същият този документ предвижда съответното отношение към едно такова явление като еднополовите съюзи, а Православната църква категорично не ги приема.С голяма симпатия и разбиране се отнасям към позицията на Българската православна църква, която е срещу ратифицирането на този документ от България", отбелязва патриархът.

"Кризи в отношенията между нашите две църкви никога не е имало. Кризи в отношенията е имало между държавите, имало е дори период без дипломатически отношения, имало е период, когато по време на военни действия, България и Русия са били, както се казва, от двете страни на барикадата, а църквите винаги са били заедно. И така е било постоянно в историята", напомня още патриарх Кирил.

Визитка

Негово Светейшество Кирил (светски имена: Владимир Михайлович Гундяев) е патриархът на Москва и цяла Русия.

Роден е на 20 ноември 1946 г. в Ленинград в семейство на свещеник. От най-ранна детска възраст проявява влечение към богослужението и монашеството. След завършване на средното си образование постъпва в Ленинградската духовна семинария, а след това - в Ленинградската духовна академия, която завършва с отличие през 1970 г.

На 3 април 1969 г. Ленинградският и Новгородски митрополит Никодим го подстригва в монашество с името Кирил. От 1970 до 1971 г. е преподавател по догматическо богословие, помощник-инспектор в Ленинградската духовна академия и семинария, а едновременно и личен секретар на Ленинградския митрополит Никодим. От 1971 до 1974 г. е представител на Московската патриаршия към Световния съвет на църквите в Женева. От 1974 до 1984 г. е ректор на Ленинградската духовна академия и семинария.

През 1976 г. става епископ на Виборг, а през 1977 г. е възведен в сан архиепископ Смоленски и Вяземски. От 1986 г. управлява общините в Калининградска област, а през 1988 г. става Смоленски и Калининградски архиепископ. От 1989 г. е председател на Отдела за външно-църковни отношения към Московската патриаршия. През 1991 г. е повишен в ранг митрополит. Постоянен е член на Светия Синод. На 6 декември 2008 г., един ден след кончината на патриарх Алексий II, е избран за местоблюстител на Московския патриаршески престол.

Международна дейност

На 12 септември 1971 г. е назначен за представител на Московската патриаршия в Световния съвет на църквите. През декември 1975 г. е избран за член на Централния и Изпълнителния комитети на ССЦ. През 1976 г. става постоянен представител на РПЦ в пленарната комисия на ССЦ. На 18 ноември 1976 г. патриарх Пимен го назначава за заместник на Патриаршеския екзарх на Западна Европа (на този пост той остава до октомври 1978 г., когато му възлагат пастирското ръководство на епархиите във Финландия).

През 1989 г. става ръководител на Отдела за външни църковни връзки - църковен "министър на външните работи" и скоро успява да изведе отношенията с Католическата църква от безизходицата, в която те изпадат през 1990-те години в резултат на активната дейност на Ватикана в Украйна и Русия.

Поместният събор на Руската православна църква 27 януари 2009 г. избира за патриарх на Москва и цяла Русия Смоленския и Калининградски митрополит Кирил с 508 гласа от 702 възможни, като 673 са били валидните бюлетини. Митрополит Кирил заявява, че приема решението на събора и благодари. Интронизиран е за патриарх на 1 февруари 2009 г.

Доктор хонорис кауза на Университета по библиотекознание и информационни технологии (2012).