26587 | 27 авг. 2026 | 14:36

Видя се, че управлението на София не е от силните му страни. Човек си тежи на мястото. Иначе тежи на врата на друг. В случая на София. Както вървят нещата тя скоро ще последва съдбата на „Титаник“. „Евровизия“ извади голям късмет, че не се качи на него.

Дара изпя Лебедовата песен на софийския кмет
Паун Цонев

Дара спечели Евровизия с Бангаранга, с което изпя и Лебедовата песен на Терзиев като кмет на София. Окончателният акорд на пълното фиаско на софийския кмет прозвуча в края на битката кой град да посрещне Евровизия – столицата или Бургас.

София бе отсвирена с 200, както се изразява високо интелектуалната аудитория, боготворяща култовия конкурс и готова да отиде не в Бургас, ами и на Марс, ако той се провежда там.

Така аплодисментите отидоха при оправния кмет на Бургас Димитър Николов. Според партийния му началник той с лекота щял да спечели президентските избори, ако нарочно не му били струпали на главата новите ангажименти по организацията на планетарния конкурс в морския град.

Между другото явно президентският пост толкова е девалвирал, че повечето обичайни и необичайни заподозряни си намират причина да се назлъндисват, а някои направо да абдикират от президентския конкурс, та досега имаме само един сигурен кандидат.

В нашия случай г-н Николов също отсвири с 200 възможността да се бори за декоративната длъжност на български държавен глава. И прегърна с две ръце великата идея на Евровизия.

Според очевидци, кметът на Бургас отишъл на представянето на бургаската кандидатура с екип от 10 души , с готова транспортна схема, с готов план за настаняване на около 400 хиляди фанатични гости и участници, с готови места и зали за репетиции, и с готови още куп други неща. Въобще, управленец от топ ниво.

Конкурентът му за сърцето на Евровизия Терзиев от своя страна се появил пред комисията само със своя зам-кмет по културата. /Между другото софийският кмет държи световен рекорд - за три години смени всичките си заместници, а някои и по два пъти!/ И цялото представяне се изчерпало с високопарната декларация на кмета, че подопечната му столица се е справяла с толкова неща досега, без проблем ще се справи и с това. Наистина ли? Как може оценяващите да са сигурни, че столичният кмет ще може да организира толкова сложно и мащабно мероприятие с 400 000 гости и участници с тежка логистика и пр. след като за почти три години не успя да организира, например, един елементарен конкурс за главен архитект.

Първият конкурс за избор на нов главен архитект на София е бил пълен водевил, разказват запознати. Нещо като състезание по колоездене между шаран и акула. До финала на „най-прозрачния конкурс за архитект на София“, както го определя Терзиев, стигат световно неизвестната архитектка Панайотова, практикувала до този момент единствено в мегаполисите Свиленград и Хасково, и някой си арх. Славов, идващ от частна фирма, където е бил проектант по пожарна безопасност?! Този конкурс бе толкова абсурден и нелеп и той бе такава подигравка със столицата, че срещу него скочиха и най-близките приятели на Терзиев от „Продължаваме промяната“ и „Спаси София“, които ултимативно заявиха, че трябва нов конкурс с нови кандидати.

Междувременно сайта Corruptionbg.eu изнесе шокиращи разкрития за съвместен бизнес между нарочената за нова главна архитектка и някой си арх. Тодоров, който представлява цели 14 фирми, работещи по реализация на инвестиционни проекти имено в София.

Въпреки всичко кмета си нави на своето и след няколко месеца пунически войни накрая назначи незаменимата Панайотова на поста. Ей, така, на инат. Преди това тя минава на детектор на лъжата!? Също иновативен подход. Интересно какви въпроси са й задавали на полиграфа? „Сигурна ли сте, че ще се справите като гл. арх. на двумилионен град като София при положение, че досега сте практикувала само в Хасково и Свиленград?“. Или - „Какво е отношението ви към корупцията?“

Вместо да направи нормален конкурс и да назначи някой топ архитект, който да се захване със софийския батак, модерния кмет се вкара глупав филм със своята фаворитка за поста. Маса време се инатеше за да я назначи на всяка цена, после не мина и година и тръгна да я уволнява, защото всичко за което го предупреждаваха излезе вярно.

За да се отърве от нея пак му трябваха няколко месеца, защото на дамата и се усладиха началническите екстри и не искаше да пусне кокала. След първия неуспешен конкурс, кметът се помъчи да организира втори, но той се провали с още по-голям гръм и трясък.

И сега София е вероятно единствената община в България без главен архитект!? Мандатът вече е към края си, а на тази ключова длъжност продължава да се подвизава някакво и. д.

Е, как да се довери комисията на такъв управленец, че е в състояние заедно с екипа си, който комисията така и не вижда, да организира конкурс от мащаба на Евровизия? Естествено, че не могат и затова организацията му отиде в Бургас. Всъщност, кметското фиаско с Евровизия си има предистория.

Мандатът на Терзиев започна с невижданата по мащаб стачка на градския транспорт, която бе най-добрата оценка за дейността му. Тогава кметът толкова се бе паникьосал, че ходеше лично да преговаря и да се поти в студиата с нахъсените шофьори.

Съответните директори на общински предприятия, които той е назначил, наблюдаваха отстрани и му гледаха сеира. Не е работа на кмета да води лично преговори, да брои пари, бонуси, да смята и пресмята почивки и извънреден труд и пр. Тогава стана ясно че в София се подвизава чиста проба аматьорско управление. Защо протестират служители с по 3-4 хил. лв. заплата и защо при това заплащане няма кандидати за техните места? Защо в системата на градския транспорт, в който работят 7000 души има 700 души администрация от които 69 счетоводители!? Нямаше кой да даде отговор на тези въпроси.

Разбра се, че новата вълна в общинското управление ще върви в все в тази аматьорска стилистика. Всичко стартира с конгениалната идея да се въведе нова организация на движението на бул. „Витоша“ и бул. „Патриарх Евтимий“ и ул. „Фритьоф Нансен“ . В резултат още от първия ден се образуваха тапи и големи задръствания, а живеещите в този район пропищяха, тъй като нямаше къде да паркират колите си. По тези велоалеи на „Патриарха“, например, за близо около час минаваха по трима велосипедисти!?

Да похарчиш милиони и да изпилиш нервите на хиляди столичани заради трима велосипедисти, защото в Брюксел било пълно с колоездачи и ние трябва да сме в крак с модата прилича много на „видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак“.

Все пак, по-добронамерените софиянци си казаха, че случилото са на „Витошка“ е инцидент и грешка на растежа. Уви.

Следващият голям ремонт , този на „Опълченска“ показа недвусмислено, че това ще бъде обичайна практика. Живеещите там също бяха поставени пред огромни изпитания. В един момент на улицата дори изригна огромен гейзер от гореща вода. Хората се видяха в чудо и в отчаянието си сформираха гражданско сдружение „Опълченци за София“. То имаше за цел да ги защити от общинската опасност и разрушителните ремонтни дейности.

Всичко завърши с кризата с боклука, която зари българската столица с отпадъци от всякакъв вид и характер. Тежка криза, която още не окончателно разрешена. При всичките тези кризи стана ясно, че сме се сдобили с аматьорска кметска власт и администрация, която го кара на импровизации и на принципа „вервайте ни, ние сме новите, модерните, че даже сме родени в Ню Йорк“. Да но само за година рейтинга на Терзиев от 60% се срина до под 20%. А сега вече социолозите не го и мерят, явно съмнявайки се, че изобщо го има.

В същото време по нито един от фундаменталните проблеми на София не беше започната сериозна работа. Нито по поголовната мръсотия в столицата, нито по снегопочистването, нито по дефицита на детски градини, нито по рационалното управление на общинските фирми и изкореняване на корупцията в тях, нито по „Топлофикация“, която продължава да е на границата на фалита, чиито задължения към „Булгаргаз“ в момента гонят 1 милиард лв.

Пожеланията по най-различни поводи към близки и познати обикновено са за здраве, щастие, успехи в живота, в бизнеса и т.н. По-правилно е тези пожелания задължително да започват с думата „късмет“. Защото вип каютите на „Титаник“, например, били пълни със здрави, красиви, успешни, щастливи и богати пасажери. Но просто нямали късмет. София е горе долу като „Титаник“. Има за кмет млад, интелигентен, симпатичен милионер, каращ супер Порше, който, обаче, има само един недостатък – не става за кмет на българската столица.

Той ще направи най-добре, ако започне отново да се занимава с това, от което наистина разбира. И където безспорно има значителни постижения. Видя се, че управлението на София не е от силните му страни. Човек си тежи на мястото. Иначе тежи на врата на друг. В случая на София. Както вървят нещата тя скоро ще последва съдбата на „Титаник“. „Евровизия“ извади голям късмет, че не се качи на него.