10353 | 13 ян. 2015 | 13:52

Няма изкуство, когато има надзор, контрол и цензура

Павел Писарев е роден в София в семейство на царски офицер и майка германка. Той е известен ляв интелектуалец. Бил е журналист в „Работническо дело“, а след това и кореспондент на вестника в Париж пет години. През 70-те е директор на ДО „Българска кинематография“. Бил е първи заместник-министър на културата в екипа на Людмила Живкова и два пъти заема поста генерален директор на БНТ.

- Г-н Писарев, пет дни след атентата срещу френския сатиричен вестник „Шарли Eбдо“ коментарите не стихват, а въпросите стават все повече. Познавате добре Франция и нравите  - живели сте там, доколко очаквано беше случилото се, какво бихте добавили?
- Атентатът в Париж прикова вниманието на френското и световното обществено мнение. Но той нито е неочакван, нито е необясним, нито пък е случаен. В този вестник през 2011-а избухна бомба. През 2009 г. взривове разтърсиха една синагога и един стар блок край Париж. През 1995 г. имаше вълна от ислямски тероризъм в цяла Франция. След това организаторите ги хванаха и през 1996-1997 година съдиха около 27 души.
Франция е страната с най-голямата територия от държавите членки на Евросъюза и с най-много мюсюлманско население - 12%, което са 5-6 милиона души. Мюсюлмани са не само емигрантите от Алжир, Тунис, Мароко, Ливан, Сирия, страни, които някога бяха във френската колониална империя. Мюсюлмани има и французи. Например известният професор и бивш марксист Роже Гароди на стари години си смени името и стана мюсюлманин.
Мюсюлманската религия във Франция е на второ място. Във Франция има близо 2000-2300 джамии с минарета при 45 хиляди католически черкви. И годишно сега там се строят около 100 нови.

- А колко бяха по времето, когато работехте в Париж?
- Във Франция живях и работих пет години - от 1964 до 1969, тогава имаше не повече от 100-150 джамии. А сега те са над 2000. Това означава няколко неща. Първо, резултат е на преселението на хора от мюсюлмански страни във Франция. И второ - на високата раждаемост на това население вътре във Франция. Сред мюсюлманите раждаемостта средно е над 2-3, а при французойките е около 2. В Европа френските мюсюлмани са най-много, за сравнение в Германия те са около 3,5%. Атентатът съвпадна с един интересен факт. Точно по това време се издаде романът „Подчинение“ на известния писател Мишел Уелбек, в който се предвижда през 2022 година френският президент (тогава ще има избори) да бъде мюсюлманин.

- Това възможно ли е, или по-скоро е утопия?
- Това едва ли ще стане. Мюсюлманското население ще започне да намалява като прираст, макар още да не е започнало. Този факт не се оспорва от всички, които изследват народонаселението на Европа. Второ, френската държава ще провежда очевидна политика на интеграция, от една страна, и, от друга, на ограничаване влиянието на мюсюлманите. Смятам, че няма да им се дават постове в армията, в полицията, в държавния апарат. Ще се дават постове, но формално, а фактически истинската политика ще бъде друга.

- Според вас откога са корените на този проблем във Франция?
- От 150 години този проблем е бил в рамките на колониалната империя. Той постепенно се е пренесъл на територията на Франция и става актуален през последните години в резултат на нарастването на това население. Иначе вътрешни религиозни и етнически причини няма. Религиозните борби не са нещо ново в Европа.
Нека да си спомним известните „нощи на Вандея“ отпреди 2-3 века, когато са избити много католици и протестанти. Има и други примери за такива религиозни битки, но те винаги са прикритие на дълбоки социални процеси. С държавната политика, с подобряване на просветната и социалната политика, която се води в Европа, този въпрос постепенно ще отмре или ще намалее неговото значение.

- Оказва се, че първият ислямски терористичен атентат в Европа се е случил в Париж през 1990-а и е дело на алжирска ислямска военна организация. Вие били ли сте свидетел на подобни действия?
- Когато отидох във Франция, току-що бяха затихнали серия от атентати против Шарл де Гол, които организира тогавашната дясна ОАС (Организация на секретната армия) - т.е. на френски военни против Де Гол, тъй като той призна независимостта на Алжир през 1962-ра. Така че атентатите не са нещо ново нито за Франция, нито за Европа. Сигурен съм, че френската държава ще се справи и няма да капитулира пред атентати. Полицията там е много строга и ефикасна и няма как да не разкрие гнездата на ислямистите.

- Познавайки французите, смятате ли, че те ще подкрепят действията на властта - повече полицейски мерки, за каквито намекна президентът Оланд?
- Хората имат различно поведение. От една страна, те са напълно индиферентни, толерантни, приемат исляма, юдаизма, будизма, приемат различните. В една кооперация съседите могат да изповядват различни религии. Те нямат никакви противоречия нито в училищата, нито в кварталите.
Още помня как веднъж около Айфеловата кула видях група деца с две учителки да пресичат. И от 20 деца преброих десетина, на които баща им и майка им не са французи. Това е от 70-те години и е широко разпространено. Франция има цели райони, в които не живеят гали. Населението на Франция е много различно по произход и те не държат сметка на това.

- Между другото французите са известни като една от най-толерантните нации в света.
- Това формално е така, обаче между себе си французите се отнасят така, както ние се отнасяме към циганите. Смятат ги за втора ръка хора. Такива са всичките европейски нации въпреки нашите приказки за европейски съюз. Ако погледнете мигрантите в Германия, в Англия, във Франция - само 1-2% са европейци. Безработните германци ще ходят ли да работят във Франция или в Англия и обратното? Не, няма такова нещо. Ходят славяните и арабите. Расовото чувство не се приема, официално то не се практикува, обаче национализмът е дълбоко развит и дълбоко вкоренен в европейските народи. Вероятно трябва да минат десетилетия и столетия, за да се изкорени.

- Ако сега имаше избори във Франция, Марин льо Пен сигурно би увеличила процентите си?
- Льо Пен най-вероятно щеше да спечели поне половината от гласовете. Тя ще засили своите позиции със сигурност и това потвърждава тезата ми, че вътрешно в себе си французите не обичат много чужденците.

- Много въпроси се задават отвсякъде, например виновен ли е Мохамед за разстрела в „Шарли“. Прибавят се обаче и други - а виновен ли е Маркс за Сталиновите убийства, или пък Иисус за кръстоносните походи...
- Вероятно тези въпроси са поставени, за да се отговори на общественото мнение. Естествено че никой от световните философи не е отговорен за политическата практика в бъдеще или в свое време, нито Маркс е виновен за сталинските убийства, нито Мохамед е виновен за крайния ислямизъм. Това са политически, икономически, социални интереси на своето време - и в положителен, и в отрицателен смисъл на думата.

- Спори се и за това дали сатиричният вестник „Шарли Ебдо” не е отишъл твърде далеч в своите карикатури и има ли право да иронизира религиозни символи?
- Кой ще определи кое е крайно в изкуството? Това не може да стане, защото означава да има надзор, контрол, да има цензура. Тогава няма да има изкуство. Изкуството е безпределно, имало го е във всяко време. То е резултат на творческа енергия и фантазия и не може да се контролира. Всички опити за това са се проваляли. Няма диктатор, който да е живял 100 години, или диктатура, която да е стогодишна. Всичките са до време и прекъсват.

- Не е ли време ислямът да започне да се държи като всички останали религии?
- Сигурно в джамията ислямът се държи както всички останали религии. Проблемът е много по-дълбок - на прицел не е ислямът, а петролът. Какво общо има ислямът с убийствата на хора - нищо! Ясно е, че атентатът е организиран отвън. Дори не се крие, че е свързан с международното терористично ислямско движение. Но кой стои зад него, това още не може да се докаже.

- Заплаха ли е ислямът за съвременната цивилизация?
- Ислямът като религия не представлява заплаха. Заплаха е политиката на някои среди, които използват исляма за въоръжение.

- Доколко този атентат може да отвори най-после очите на политиците? Не е ли повод светът да разбере, че няма нужда от създаването на противоречия от рода на тези, които се случват в Украйна и на други места и правят света по-опасен?
- Всички държави би трябвало да работят заедно срещу терора, но има сериозни причини това, за което ме питате, да не се случи. Съмнявам се дали ще дойде разум на политиците. Такива атентати са ставали и преди, и сега, ще стават и в бъдеще и пепел ми на устата - ще има и по-големи. Бъдещето ще покаже кой е прав. Политиката, която сега се води - на разгаряне на студена война, засяга много интереси. Не само руски, засяга интереси и на Западна Европа, и на САЩ. Но те рано или късно ще се опитат и ще намерят някакъв изход. Защото нито в Русия, нито в Америка, нито в Германия и Европа политиците, които сега са на дъното на тия противоречия, са вечни. 

"Независимая газета":
Сянката на ислямския екстремизъм надвисна над Европа

Кървавата драма в Париж - нападението срещу сатиричния седмичник „Шарли Ебдо“, вземането на заложници в хранителен супермаркет и убийството на двама полицаи - е внезапен и в същото време мащабен изблик на тероризма, чиято сянка надвисна изведнъж над Европа. Случилото се показа колко незащитено е съвременното общество от терористични заплахи, особено когато техните носители са граждани на самите атакувани държави, които се ползват с всички правови гаранции и свободи.

Тези, които са длъжни да защитават обществото от терористичните заплахи, не само не се оказаха на висота, но и в редица аспекти бяха съвсем безпомощни. Властите вече признаха наличието на „пропуски“.

Не сработи и системата за обмен на информация за терористи между спец­службите на страните. Както се оказа, и тримата ликвидирани терористи са били известни на западните спецслужби. Братята Куаши дори са били включени в американския черен списък на международни терористи и в списъка на лицата, на които е забранен достъп в САЩ. За това са били информирани и френските спецслужби. Един от братята е бил година и половина в затвора за принадлежност към ислямистка клетка. Било е известно, че Куаши са преминали военна подготовка в база на „Ал Кайда на Арабския полуостров“ в Йемен, а във Франция са вербували доброволци за войните в Сирия и Ирак. Едновременно с това не са били обект на активно наблюдение заради недостиг на ресурси.

Терористите умело използват съвременните информационни и комуникационни технологии. Което поставя в задънена улица правозащитните органи и специалните служби, които действат по традиционните схеми и често изостават от развоя на събитията. 

"Гардиън":
Франция на поход за братство и свобода

След шока и ужаса дойде времето на общото съживяване. Никой във Франция не може да си спомни подобни кадри (милионния марш срещу терора - б.р.) от освобождението на Париж през 1944 г. насам. Тогава, както и сега, французите бяха решени да се докажат като нация.

Лицата на тези, които изпълниха улиците на Париж и големите градове на Франция в неделя, бяха решителни и емоционални. Семейства бяха довели децата си, дори и бебета в колички, за да може всяко поколение да участва в този исторически момент. В компактната и тържествена тълпа хората не изпитваха необходимост да говорят за различния си етнос, религия и социален произход, докато носеха лозунги казващи „братство, свобода, република“.

Непреодолимото усещане беше: нека този дух на съпротивата продължи. Нека това да е повратната точка на „НИКОГА ОТНОВО“. Нека това бъде началото на преоценката. Не само във Франция, но и в Европа, където мрежите на джихадистите - колкото и да са малки - се разрастват заедно с популизма и ксенофобията.
Как стигнахме дотук?

За разлика от нацистката окупация, за разлика от 11 септември това не беше нападение отдалеч, отвъд границите на нацията. Беше смъртоносна опасност, която се появи в самата Франция. Фанатичните индокт­ринирани въоръжени ислямисти, които убиха 17 души, бяха млади френски граждани, родени и образовани във Франция. Този ключов аспект е основен в обяснението защо имаше толкова много проява на скръб и гняв; обяснява и нуждата от възстановяване на претенциите над френската идентичност именно чрез демонстрация на демократична мощ.

Точно толкова важно беше и присъствието на европейски лидери и официални лица. Не беше просто въпрос на солидарност, а потвърждаване каква трябва да бъде Европа - толерантност, права, върховенство на закона. Това е противоотровата на войната.
„Аз съм Шарли, аз съм полицай, аз съм евреин“ - беше най-добрият, най-силният и най-изчерпателен лозунг, който демонстрантите носеха.

Отвъд зрелищната демонстрация на единство срещу терора обаче остават въпроси, които трябва да бъдат зададени - беше ли направено достатъчно в последните години в борбата срещу злия феномен, който сега така шумно се осъжда? Имаше ли достатъчно солидарност, когато „Шарли Ебдо“ беше критикуван и нападнат, защото си е позволил богохулство? Или когато „Шарли Ебдо“ беше обявен за расистско и антиарабско издание? И то по начин, който напълно разми истинския дух на списанието, вкоренен в движението от 1968 г. на лявото, прогресивно и свободно мислене? Имаше ли достатъчно разбиране какво означава полицаи да бъдат посрещани с камъни и изстрели, когато влизат в някои френски предградия? Страхуваме се, че не. Но това са въпроси, на които трябва да се отговори и да бъдат намерени трайни решения.