20520 | 14 март 2015 | 10:58

Учени и вярващи вадят парчета от кръста на Христос от цял свят

Преди дни от Националния исторически музей разкриха, че при реставрирането на позлатена сребърна мощехранителница от XIX в. открили в нея слепени кости на четирима светци. Специалистите, укрепвали реликвата, се похвалиха, че тленните останки изпълнявали желания и затова, след като бяха изложени, привлякоха интереса на десетки посетители. Дали в бившата резиденция „Бояна“ се случиха обещаните чудеса, така и не стана ясно. За пореден път обаче мнозина Тома-Неверници се усъмниха в автентичността на костиците.

Тъй като за ДНК анализ на светци не може да става и дума, в такива случай учените търсят други начини за проверка. В НИМ се уповават на писмени доказателства, че четирите парченца действително са от св. Дионисий, св. Пантелеймон, св. Харалампий и св. Параскева. „Върху мощехранителницата има добре запазен надпис, който ни казва чии кости се пазят вътре“, обясниха учените. Откритите в секретния фонд на НИМ мощи са само поредното парченце в огромния и почти непроследим пъзел от свети тленни останки. Частици от мъченици и чудотворци изникват в църкви, манастири, частни колекции или забравени от векове реликви по целия свят. Таченият у нас св. Никола примерно е „разделен“ между няколко държави - Италия, Франция, Гърция, Германия, България, дори Канада претендира, че имат негови кости. Дори когато вандали разбиха църква в Черноморец и откраднаха от нея мощи на светеца, от Апенините бързо ни изпратиха нова частичка от кост, на която да се молим. Същата съдба - да бъдат разнасяни по света, имат тленните останки и на други популярни светци като Валентин, Петка, Патрик, Михаил... А от Тома Неверни е останал само един пръст, изложен в катедрала в Рим като урок за всички, които се съмняват в силата на Бог. Според евангелията след възкресението си Христос се явил на учениците си, но Тома не бил сред тях, а когато му разказали, не повярвал. Тогава Исус се материализирал пред него и казал: „Дай си пръста тук и го сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които, без да видят, са повярвали.“ Затова показалецът на Тома е сред важните за религията символи. Най-сериозни страсти сред вярващите предизвиква издирването на парченца от кръста, на който и бил разпнат Христос.

Според преданията той бил раздробен на трески, които са разнесени от последователи на Божия син по целия свят. Свободата, която дава това вярване, разпалва въображението на учени, ревностни християни и търсачи на сензации по цялото земно кълбо. През 2013-а турски археолози влязоха в новините с твърдението, че са открили поредната част от дървения кръст. Опитът им за сензация обаче не бе успешен, защото с подобни ценности парадира почти всяка страна. В Испания разнасят златен реликварий в който смятат, че има треска от Христовия кръст. Във Виена пък се хвалят, че притежават най-голямото парче, а в наддаването се включват още Етиопия, Филипините, Франция, Израел... В манастир край Кърджали също казват, че имат част от светинята. Преди години премиерът Борисов дари на Пловдивската митрополия дървено парченце, за което мнозина твърдяха, че е от нея. Изобщо всички късчета от кръста на Христос, които досега са намерени по света, биха образували огромно „скеле“, стигащо почти до Луната, смятат скептици.

Важна е вярата, репликират проповедниците. А българските археолози през 2010 г. накараха света да повярва, че в Созопол са намерени зъб и кости от ръката на св. Йоан Кръстител. Надпис в средновековен манастир разказа как през IV в. някой си
Тома пренесъл тленните останки на св. Йоан точно на рождения му ден. Направеният в Лондон въглероден анализ на находките доказа само, че костите са от човек, живял в същите време и място като светеца. Но негови ли са
наистина, не може да се твърди със сигурност. Докато у нас се чудим дали костиците са на Кръстителя, или не, Италия и Сирия все още не могат да стигнат до единодушие къде е главата му. Знае се, че цар Ирод обезглавява св. Йоан заради каприз на Саломе - дъщеря на любимата му. Главата била погребана отделно от тялото, защото владетелят се страхувал, че пророкът ще възкръсне от мъртвите и ще отмъсти. Мюсюлманите смятат, че тя лежи под джамия в Дамаск, а католиците са убедени, че е изложена в църквата „Сан Сил-
вестро“ в Рим. Други пък я търсят в Северна Франция... Когато няма намерени тленни останки от светци, вярващите придават чудата сила на други предмети, които свързват с тях. Катедралата във френския град Шартър е прочута с дрехата, която носила Дева Мария, докато раждала Христос. Според предания туниката била
дарена на църквата през 876 г., а през 1194 г. местните мислели, че е изгоряла в пожар. Три дни след него обаче свещеници я намерили невредима в отломките, затова изградили по-голяма катедрала на същото място и изложили дрехата.

Базилика в Рим разполагала с вериги, в които е бил окован апостол Петър. Той бил затворен в Ерусалим, но в нощта преди процеса му небесен ангел го освободил, разказва легендата.

Защо почитаме тленни останки

Църквата почита мощите като светиня, изпълнена с благодат и с чудотворна сила, още от първите години на християнството.

Запазването на костите на мъчениците след изгарянето им се възприемало като победа над смъртта и така се продължавало святото им дело. В ранните векове се зародил и обичаят мощите да се разделят и да се полагат в различни храмове. В летописи от III-IV в. е написано, че „душите не витаят в небето, а що се отнася до телата, не само един гроб ги скрива, а цели градове и селища, като ги разделят“.

Това довело до разграбване на останките на светците. Тялото на патриарх Евтихий Цариградски (починал през 582 г.) едва не било разграбено още докато го носели към храма за погребението. Протести срещу подобни действия довели до укази на римски императори, с които се забранявало разграбването на мощите и търговията с тях, но те нямали продължително влияние. 

Икона с кости от 32 светци се пази у нас

В почти всеки български храм се пази частица от много почитан светия. Най-много
мощи има в Рилския манастир. Вярващите там се молят на чудотворна икона на Богородица, около чийто образ в специални ниши са вградени кости от 32 светци. Според преданията реликвата, за която няма сведения откога датира, е спирала епидемии от холера и чума през XIX в.

Водени от желанието за чудо, много миряни се събират и в манастира „Св. Константин и Елена“ край Варна, където се съхранява костица от св. Валентин. Местните смятат, че парченцето от покровителя на влюбените превръща водата от близкото изворче в лекарство против безплодие. Чудеса се роят в манастира „Св. Георги Победоносец“ в Хаджидимово, където се пазят мощи на над 10 светии.

Общата им сила накарала две слепи деца да прогледнат, а друго - да проговори след години мълчание.