21106 | 18 март 2015 | 12:53
Риалити форматите с малчугани и детските конкурси за красота са печатница за доживотни нещастници! Кой решава да произведе 7-годишното момченце с немутирал гласец в бъдещия Павароти, а сладката 5-годишна фръцла в наследница на Жизел Бюндхен? Прекомерните амбиции на родителите, естествено. Но те биха се укротили, ако не бълбукаше непрекъснато изворът на всякакви шоу състезания, бозаещи от човешката суета.
От цялата кохорта пеещи, танцуващи, рецитиращи и дефилиращи хлапета вероятно при едно-две лишаването от детство ще се отплати с дарба и реализация. А останалите средно талантливи, умерено красиви и свръхнадъхани през целия си живот ще преследват успех, който все ще им се изплъзва. Ще работят омразна им професия, ще гледат завистливо сцената и екрана и ще трупат язовири от горчилка и злост, защото са били използвани, за кратко сдъвкани и гнусливо изплюти. И заредени с напразни надежди и спихнали очаквания, няма да имат очи да видят, че животът може да бъде хубав и пълен със смисъл и извън кухата известност.
В албума на миналата им „слава“ ще се трупат снимки на нелепо облечени като лелки и гримирани като фолк певици третокласнички, които вместо да играят на „майка и дете“ с барбитата си, се фръцкат пред отегчено жури. А то още преди конкурса за мини мис знае кой богат татко е платил короната на щерка си. Леко фалшивите трели на първолака ще предизвикват умилителни усмивки, но десетилетните изтезания пред пианото нито осигуряват талант, нито връщат изгубената магия на детството с игри на жмичка и мачле с приятели.
Същото важи за големия глас и сладката муцунка, пред които припада цяла България. Но малцина се замислят, че надареното дете пропуска уроци, адски се изтощава не само от турнета и репетиции, а и от напъна да отговори достойно на големите очаквания. Липсата на талант е не по-малко страшна от рано изхабеното дарование.
За страшната детска месомелачка далеч не са виновни само родителите, които драпат да изживеят неосъществените мечти чрез потомците си. Двойно по-опасни са надпреварите за таланти без възрастова граница за участниците. Редом с жадни за слава мутанти като Радо Прашката под прожекторите застават крехки фиданки, които могат да се огънат от лош поглед, непремерена критика или прекомерно одобрение. А зад кулисите кипят като чайници развълнувани майки и дядовци, готови с последните си спестявания да осигурят нужната бройка есемеси, та отрочето им да изпъкне. Ясно е кой трупа точки и пачки върху крехките детски гръбнаци, но на никого не му пука.
Все пак изводът да се забранят конкурсите за красота и таланти с деца е талибански. Хлапетата имат нужда от състезание, но нека в него забавата надделява над спортната злоба, а наградите да бъдат за всички участници. Само тогава талантите ще избуят неусетно, но истински.
Мобилна верси
RSS
