16681 | 13 юни 2015 | 13:11
Зазоряваше се, когато Бялата по майчина линия мустанга тревожно изцвили. Отваряйки едното си око, за да не си хаби и другото, Поразяващия ум прецени, че това не е видение, пратено от Великия дух, а дело на Тоя, дето духа. По билото препускаше зеленоока костенурка, яздена от млад глуманч.
- Паси спокойно! - каза Поразяващия ум. - Неканеният гостенин ще бъде тук чак след две луни.
Точно след две луни ездач и костенурка пристигнаха запъхтени. Гостенинът се поклони седем пъти и се представи:
- Казвам се Тъпакътуук и съм син на Тъпакъ-таам. Племето ме проводи при теб, защото съм глупав.
- Очевидно е - усмихна се Поразяващия ум.
- Ами я вържи костенурката си за оня кактус, че каквато е припряна, ще избяга!
Тъпакъ-туук изпълни заръката, седна на ръбест камък и се заслуша.
- При мен ще се изучиш - каза благо Поразяващия ум. - Трябва да знаеш, че нищо не е вечно, а това се отнася и за глупостта.
Пламъчета на надежда заиграха в оченцата на зяпналия глуманч.
- Въпросът е какво ще обядваме... - огледа се Поразяващия ум и продължи наставнически. - Вземи пушката ми! На онуй дърво там беше кацнал един бизон. Убий го!
Тъпакъ-туук грабна пушката и викът му огласи долината.... Но при залез се дотътри обратно и с мъка произнесе:
- Учителю, уморих се да обикалям около дървото, но там няма бизон. Сигурно е отлетял.
Поразяващия ум тъкмо дояждаше рибна консерва, последната от кашона, изпаднал от някакъв дилижанс. Хвърли празната кутия и каза:
- Разсъждаваш логично. Ако един бизон е кацнал нейде, а сетне го няма, значи е
отлетял! За жалост бизонът не може да лети, а по тази причина не може и да каца. Но радващото е, че се опитваш да мислиш. Лека нощ!
Тази вечер Тъпакъ-туук си легна гладен, но по-умен. А девет луни по- късно учителят констатира:
- Няма бизони, а и консерви няма. Единствено има...
- Какво? - рипна от мястото си Тъпакъ-туук.
- Опасност да пукнем от глад! Хм, кого да изядем? Бялата по майчина линия мустанга или зеленооката костенурка?
- Костенурката е по- малка - напрегна се ученикът, - ще я изядем по-бързо, а с мустангата можем по-бързо да се махнем от туй проклето място...
Да беше се явил Великия дух, едва ли Поразяващия ум щеше да се зарадва толкоз.
- О, ти си вече умен! - плесна с ръце.
- Предлагаш да изядем мустангата, нали? Щото след като я изядем, ще бъдем сити и туй място вече няма да е проклето!
Тъпакъ-туук рязко се надигна:
- Учителю, помоему ти си оглупял! Па се метна на Бялата по майчина линия мустанга, оставяйки на Поразяващия ум зеленооката костенурка. А тя гледаше тъжно и проговори с човешки глас:
- Ех, Поразяващи уме, хубаво е, когато ученикът надмине учителя си. Страшно е обратното!
Мобилна верси
RSS
