Председателят на ДПС Делян Пеевски призова МВР, ДАНС и главният прокурор Борислав Сарафов да разследват недостига на инсулин.
По думите му властта създава животозастрашаваща ситуация за хиляди български граждани, сред които и много деца със своето отношение. Пеевски е категоричен, че е недопустимо Министерство на здравеопазването да игнорира и пренебрегва проблема, очаквайки ротацията или друга лична изгода за министъра си.
Той посочва, че хората страдат от липсващата отговорност на държавата докато политиците се поделят властта. Според него те са предали доверието на хората заради лични интересчийски домогвания за по-големи проценти от властта
Пеевски отправи призив управляващите да спрат срамното делкане, да започнат да чуват проблемите на хората и да ги решават.
Председателят на ДПС запита какъв е смисълът да има правителство, ако министрите не са слуги на народа.
Проблемът с дефицита на инсулин у нас се задълбочава.
В България диабетиците са около 80 000, а според последната проверка на Агенцията по лекарствата в складовете има почти 65 000 опаковки от нужните лекарства. Mакар износът на медикамента да е забранен, той все така остава в графата „липсващ”. Според Асоциацията за развитие на паралелната търговия с лекарства не са изключени злоупотреби и нелегални практики.
Когато инсулинът липсва в аптеката, диабетици са принудени да обикалят. Или да търсят помощ от приятел, на когото са останали резерви. „Факт, че дори в собствения си град, обикаляйки няколкото аптеки, ти не може да го намериш и се принуждаваш да го търсиш в съседни градове. Това е инсулин, това е живот”, твърди Елисавета Котова, председател на Асоциацията на деца с диабет.
„Не е като аналгина - да може да го замениш с нещо. Всеки един диабетик трябва да има план „Б”.
Вече четвърти месец има забрана за износ на инсулина, но сигналите за недостиг продължават. Парадокс, който според Асоциацията за развитие на паралелната търговия с лекарства, осветлява други проблеми.
„Вече имаме тотално доказателство, че проблемът се крие някъде другаде! Възможни са всякакви сценарии – кражби на лекарства, има куфарна търговия – те се крият някъде, някой минава и ги търгува. В тези случаи се води, че е стигнал до пациента, най-вероятно”, посочва Боряна Маринкова, изпълнителен директор на БАРПТЛ.
От Асоциацията на търговците на едро с лекарства твърдят, че всички получени количества при тях се разпределят своевременно в аптечната мрежа. И допълват, че към днешна дата в складовете декларираните количества са в пъти по-малко от предоставената от Изпълнителната агенция по лекарствата информация.
Според Костадин Ангелов от ГЕРБ системата за проследяване и анализ на лекарствените продукти не работи. И „никой в страната не знае колко инсулин се внася и изнася”.
“СЕСПА (Специализирана електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък на Република България) не работи. Тя е създадена, за да обслужва търговски интереси”, коментира той в профила си във фейсбук.
Никой не знае какво се случва в страната. Колко инсулин се внася и колко се изнася (въпреки забраните)? Знаем само, че повече от 2 години има нужда от нова СЕСПА, пише депутатът.
Според Ангелов Министерството на здравеопазването защитава търговските интереси на фирмите, а не на гражданите. “Защо? Вероятно скоро ще разберем”, пише той.
“След проведен разговор с министър Христо Хинков той ме увери, че едното възможно решение е продължаване на забраната за реекспорт и строг контрол на наличностите по складовете", обясни депутатът от ПП-
Изпълнителният директор на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства Боряна Маринкова пък обвини здравните власти в “тотално пренебрежително отношение” за изчезналия инсулин. След 4 активни месеца забрана за износ на инсулин би трябвало медикаментът да стига, коментира тя. Според нея е възможно
да се случва кражба на лекарствата от местата, които имат право да ги отпускат, или те да се препродават в “куфарна търговия”.
В аптечната мрежа липсват поне 10 вида инсулин, сред които “Актрапид”, “Тресиба” и “Фиасп”, сигнализираха пациенти. Този вид медикаменти са дефицитни от месеци. Затова и още през ноември здравният министър проф. Христо Хинков наложи забрана за износа им в чужбина до 31 декември 2023 г.
Оттогава забраната бе удължавана два пъти. Сега е в сила до 29 февруари. Макар да остават 3 дни до края ѝ, решение на министерството за удължаване още няма.