Пентагонът и ВПК на САЩ финансират НПО-та, за да лобират за ескалация на войната в Украйна

Корпорация „РАНД“ работи директно за агенции на националната сигурност на САЩ

Пентагонът и ВПК на САЩ финансират НПО-та, за да лобират за ескалация на войната в Украйна

3787 | 27 септ. 2023 | 16:07

Бен Фрийман доказва връзка между средствата, които тинк-танковете получават от военните и налагането на определена гледна точка за конфликта в медиите


Автор Бен Фрийман, quincyinst.org


Задълбочен и аргументиран анализ за влиянието на военнопромишления комплекс на САЩ върху медийното отразяване на войната в Украйна. Без да прави генерален извод, че оръжейният бизнес пряко ръководи начина, по който конфликтът е отразяван в големите американски телевизии, вестници и списания, Бен Фрийман доказва връзка между средствата, които тинк-танковете получават от военните и налагането на определена гледна точка за конфликта в медиите. По консервативни данни Пентагонът и военнопромишленият комплекс финансират мозъчни тръстове в САЩ със стотици милиони долари годишно, които от своя страна се отблагодаряват на благодетелите си през медиите, в който присъстват като водещи анализатори.

Авторът проследява призивите за ескалация на войната чрез изпращане на още и още оръжия на Украйна и връзката им с парите, идващи от производителите на оръжия "Локхийд Мартин" и „Нортръп Груман“.

Резюме

Мозъчните тръстове в Съединените щати се ползват от медийните издания за търсене на експертни мнения по неотложни въпроси от обществената политика. Но мозъчните тръстове често имат затвърдени позиции. Все повече изследвания показват, че техните спонсори могат да влияят на анализите и коментарите им. Това влияние включва и цензура както под формата на автоцензура и директна цензура върху работа, която не е в полза на спонсора, така и във вид на директни споразумения между финансиращата организация и експертите за заплащане на научни изследвания. Резултатът от това е една среда, в която интересите на най-щедрите спонсори доминират политическите дебати в мозъчните тръстове.

Един подобен дебат касае подходящото ниво на американска военна намеса в руската инвазия в Украйна. След незаконното и катастрофално решение на Владимир Путин да започне пълномащабна инвазия в Украйна, Съединените щати одобриха приблизително 48,7 милиарда долара военни разходи. Въпреки съвсем реалния риск от ескалация, която да доведе до директна американска военна намеса във войната, малко мозъчни тръстове проведоха критично изследване на този рекорден размер американска военна помощ.

В контекста на публичния дебат относно американската военна намеса във войната в Украйна, този доклад изследва финансирането на мозъчни тръстове от Министерство на отбраната и от подизпълнители на министерството на отбраната, усилията на тези тръстове за застъпване за политики, които биха били от полза за тези спонсори, както и преобладаващата зависимост на медиите от мозъчни тръстове, които са финансирани от отбранителния сектор. Анализът показва, че огромното мнозинство от медийни цитирания на мозъчни тръстове в статии за американско оръжие и за войната в Украйна, са от мозъчни тръстове, чиито спонсори печелят от военните разходи на САЩ, от продажбата на оръжие, както и, в много от случаите, от директната намеса на Съединените щати във войната в Украйна. Тези мозъчни тръстове също така редовно предлагат подкрепата си за решения в обществената политика, които биха облагодетелствали финансово техните спонсори, без да разкриват тези очевидни случаи на конфликт на интереси. Този документ не се опитва да установи директна причинно-следствена връзка между политическите препоръки на мозъчните тръстове и финансирането им от оръжейната индустрия в случая с войната в Украйна, но ние откриваме ясна свързаност между двете. Също така открихме, че медийните издания диспропорционално се основават на коментари от мозъчни тръстове, чието финансиране идва от отбранителния сектор.

Анализът предлага множество важни констатации.

Първо, от 27-те мозъчни тръста, чиито спонсори могат да бъдат идентифицирани, 21 получават финансиране от отбранителния сектор (77 процента). За съжаление, разкриването на спонсорите е пожелателно и ние не можем да определим какъв процент от финансирането на мозъчните тръстове се получава от отбранителните компании.
Второ, в статии, свързани с военното участие на САЩ в Украйна, медийните издания са цитирали мозъчни тръстове с финансиране от отбранителната индустрия в 85% от времето, или седем пъти по-често в сравнение с мозъчни тръстове, които не са приемали финансиране от подизпълнители на Пентагона.

Трето, въпреки основната тенденция към по-голяма прозрачност на спонсорирането на мозъчните тръстове, близо една трета от най-големите тръстове за американска външна политика все още не предоставят публично информация за финансирането си.

 

Четвърто, медийните издания рядко установяват конфликт на интереси, създаден от цитираните от тях експерти от отбранителната индустрия в случаите, в които предлагат техните мнения за политики, които облагодетелстват отбранителната индустрия.

Тези открития водят до няколко препоръчителни политики:
Мозъчните тръстове нямат задължението публично да разкриват спонсорите си и много от тях избират да не го правят, прикривайки потенциалния си конфликт на интереси от обществото и от политиците. Конгресът трябва да прекрати ерата на финансиране на мозъчните тръстове с „тъмни пари“ и да приложи законодателство, което изисква те публично да разкриват всяко финансиране, което получават от Съединените щати или чуждестранни правителствени агенции или фирми, които работят за тях.

Мозъчните тръстове трябва също да възприемат професионален стандарт за разкриване в самите публикации на всякакво финансиране, което са получили от организации, имащи интереси, свързани с основната тема на публикацията.
Медийните издания трябва също да възприемат професионален стандарт и да отразяват всякакъв конфликт на интереси на източници, обсъждащи външната политика на САЩ. С непредоставянето на тази информация медийните издания подвеждат читателите, слушателите или зрителите си. Тази информация предоставя важен контекст за оценяване на експертния коментар и вероятно е толкова важна, колкото и самият коментар.

Въведение

Малцина американци знаят какво са или с какво се занимават мозъчните тръстове, или тинк-танкове, въпреки че те играят ключова роля в американския политически процес. Тинк-танковете действат подобно на електрически проводник между академичните среди и общността на действащите политици, провеждайки проучвания и изразявайки становища по актуални политически въпроси, от здравеопазването, до изменението на климата и външната политика на САЩ. Мозъчните тръстове работят също и директно с политиците от изпълнителния сектор и Конгреса. Техните експерти редовно свидетелстват пред Конгреса и заемат ключови позиции в изпълнителния сектор. Бивши държавни служители от своя страна често отиват да работят в тинк-танкове, с което им спечелват името „изчакващи танкове“, където бившите правителствени служители изчакват промяна в партийната принадлежност на Конгреса или президентството.

Фактът, че тинк-танковете са източник за медийните издания, които търсят мнения по наболели политически въпроси, е от най-пряко значение за настоящото изложение. Експертите от мозъчните тръстове предлагат коментарите и статиите, които четем в най-изтъкнатите национални медийни издания. Те са гласовете, които чуваме да коментират по Националното радио, в подкастите, и дори по местните радиопрограми. Те са лицата, които виждаме по CNN, Fox News, MSNBC да се изказват по най-притеснителните и актуални проблеми на американската политика. Накратко, тинк-танковете са ключов компонент от публичния дебат за американските политици и за американската политика.

Но мозъчните тръстове често са пристрастни. Мнозина изразяват позиции, които са решително идеологически, дори партийни, и които понякога са изрично изговорени в техните главни послания. Тинк- танковете също така зависят от мощна сила, която има потенциала да влияе на тяхната работа – финансирането. Най-добрите тинк-танкове в страната събират десетки милиони долари приходи всяка година – Институтът „Брукингс“ (Brookings Institution) например, който редовно е сочен за най-големия мозъчен тръст в света, има оперативни приходи в размер на над 94 милиона долара през миналата година. Това са огромни бюджети за нестопански организации, 97% от които имат бюджети от под 5 милиона, по данни на Националния съвет на нестопанските организации.

За да напълнят тези огромни каси, тинк-танковете разчитат на финансова подкрепа от лица, фондации, университети, филантропски организации, корпорации и правителства – както чужди, така и национални. Някои от тези средства могат да създадат конфликт на интереси, при които мозъчните тръстове са финансирани от онези, които имат финансов интерес от определени политики, които са предмет на дадено обсъждане. Все повече изследвания показват как финансирането оказва влияние върху работата на тинк-танковете.

Може би най-известните разследвания на финансирането на мозъчните тръстове са две експозета в „Ню Йорк Таймс“, озаглавени „Чужди сили купуват влияние в мозъчни тръстове“ и „Как мозъчните тръстове увеличават влиянието на корпоративна Америка“. Първото документира преобладаващите спонсори от чужди правителства и показва как в някои мозъчни тръстове това финансиране изглежда е насочило тяхната работа в полза на тези чуждестранни спонсори. По подобен начин втората статия разкрива няколко момента, когато мозъчни тръстове, финансирани от отбранителната индустрия, са провели изследвания и други дейности, които могат да се приемат за лобиране в полза на интересите на техните спонсори. Например, Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) е извършил работа, която се увенчава с публикуван през февруари 2014 г. доклад, отразяващ приоритетите на отбранителната индустрия, според „Таймс“, а персоналът на CSIS „инициира срещи със служители от Министерство на отбраната и Конгреса, за да настоява за препоръки“. В друг мозъчен тръст, Института “Хъдсън“ (Hudson Institute), подизпълнител на военни поръчки, който е финансирал изследователски проект, е получавал редовни сведения за изследването и възможност да предлага поправки в ранните му версии“, според „Таймс“.

Тези статии поне отчасти помогнаха да се даде тласък на все повече научни изследвания, които да разследват влиянието на финансирането върху мозъчните тръстове. Консенсусът на тези изследвания е обяснен от един академичен анализатор – „Мозъчните тръстове са податливи на конфликт на интереси поради своите източници на финансиране, подложени са на натиск да продават изследвания на партиен и ориентиран към резултатите принцип, вместо да предлагат просветени дебати за социално благоденствие, а също така са фокусирани върху привличането на обществено и политическо внимание чрез медийна видимост.“ Някои изследвания на финансирането на мозъчни тръстове се фокусират специално върху въздействието, което има върху тях финансирането от отбранителната индустрия на САЩ. Доклад, който изготвих за Центъра за международна политика (Center for International Policy) разкри, че над 1 милиард долара финансиране от американското правителство и от подизпълнители на военни поръчки отиват за водещите мозъчни тръстове в САЩ. Доклад на Проект „Въртяща се врата“ (Revolving Door Project) разследва един от тези мозъчни тръстове – Център за нова американска сигурност (Center for a New American Security (CNAS)) – и откри, че „CNAS е направил множество препоръки за политики, които директно ще облагодетелстват някои от спонсорите на мозъчния тръст, включително военни подизпълнители и чужди правителства“.

Друго изследване на Кьолв Егеланд и Беноа Пелопидас от Центъра за международни изследвания (Center for International Studies) в Париж откри фрапиращ конфликт на интереси в анализ на политиката за ядрените оръжия. Авторите на изследването са интервюирали ръководители на грантове, както и бивши и настоящи служители в мозъчни тръстове, финансирани от ядрената оръжейна индустрия, които предлагат откровени обяснения за начина, по който финансирането влияе на обективността на работата в тези организации. Един бивш анализатор от мозъчен тръст стига доста далеч, казвайки: „това, което произвеждахме, не беше изследване, по-скоро беше вид пропаганда“.

Изследването на Егеланд и Пелопидас демонстрира и механизмите, чрез които финансирането влияе на работата на мозъчните тръстове, а именно: директна цензура, автоцензура и филтриране на гледната точка. И ако директната цензура – подобно на редактирането на статии от спонсорите на „Ню Йорк Таймс“ – е относително рядко срещана, почти всички интервюирани от Егеланд и Пелопидас споделят за обвързването си с автоцензура, за да избегнат отблъскване на спонсорите. Филтрирането на гледната точка върши ефективно работата по филтриране на мненията на експертите, които не са съгласни с големите спонсори. Както обясняват авторите, това е „систематично промотиране или издигане на определени начини за възприемане на света пред други. Всъщност най-щедрите спонсори оказват значително влияние върху развитието на пазара на идеи в областта на външната политика, като влияят върху това кои въпроси се задават и кои експертни среди имат възможност да се развиват.“

„Цензурирането става доста ненужно, когато наемаш само хора, които споделят възгледите на цензора... Това помага за получаването на изкуствен консенсус – всички експерти изглеждат съгласни помежду си, само защото най-несъгласните експерти са изключени от обсъждането“, обяснява Брет Хайнц, съавтор на проекта на Revolving Door Project за връзките на CNAS с военно-индустриалния комплекс.

Настоящото проучване има за цел да надгради тези предишни изследвания, като анализира финансирането на мозъчните тръстове в контекста на дебата за действията на САЩ във войната в Украйна. Незаконната и унищожителна инвазия на Русия в Украйна доминира външнополитическия дебат повече от година и много мозъчни тръстове бяха едни от най-шумните застъпници за увеличаване на американските военни разходи. И ако експертите от мозъчните тръстове имат милион причини да подкрепят увеличаването на военните разходи на САЩ, нито една от които не е защитата на украинския народ, някои имат и допълнителен стимул – техният работодател е финансиран от подизпълнители на военни поръчки, които печелят от войни. Това представлява за тях стимул да се застъпват за политики, които облагодетелстват тези фирми. Чрез механизмите на спонсорската цензура, автоцензурата и филтрирането на гледната точка, идентифицирани в предишните изследвания, очакванията тук са, че мозъчните тръстове, финансирани от отбранителната индустрия, най-вероятно ще се застъпват за военни решения на САЩ във войната в Украйна.

За да анализираме въздействието на финансирането от военната индустрия върху публичния дебат за въоръжаването на Украйна, останалата част от настоящото изложение е разделена на четири части. Първият раздел предоставя информация за финансирането от страна на отбранителната индустрия на най-реномираните мозъчни тръстове за външна политика.
Втората секция анализира публикуваните статии и материали на тези мозъчни тръстове, свързани с войната в Украйна. Резултатът от тези анализи показва, че мозъчните тръстове, финансирани от отбранителния сектор, е много по-вероятно да препоръчат политики, които ще бъдат от финансова изгода за военната индустрия, отколкото мозъчните тръстове, които не са финансирани от военната индустрия.

Третата секция представя резултатите от анализа на медийните споменавания на мозъчните тръстове във връзка с военния отговор на САЩ на войната в Украйна. Тези резултати показват, че мозъчните тръстове с по-голямо финансиране от военната индустрия имат несъразмерно голямо присъствие в медиите по темата за въоръжаването на Украйна. Тази секция изследва също и съдържанието на тези медийни споменавания, със специален фокус върху топ 5 на най-споменаваните мозъчни тръстове. И отново предлага доказателства, че мозъчните тръстове, финансирани от отбранителната индустрия, публично защитават политика, която е в полза на отбранителната индустрия.

Четвъртата секция се отнася до притеснителната липса на прозрачност от страна на множество мозъчни тръстове, които не разкриват своите спонсори. Допълнително тази секция разглежда тенденцията на медийните издания да цитират учени от мозъчните тръстове, които разкриват публично спонсорите си от военната индустрия, но без да изтъкват този потенциален конфликт на интереси, когато тези учени предлагат подкрепа за политики, които ще облагодетелстват отбранителната индустрия. Накрая изложението завършва с препоръки, които биха подобрили прозрачността и доверието в сектора на мозъчните тръстове.

Финансирания от Министерство на отбраната и от подизпълнители на поръчки на Министерство на отбраната на най-изтъкнатите мозъчни тръстове за външна политика в САЩ

Този раздел предлага преглед на финансиранията от военната индустрия на най-големите мозъчни тръстове в Съединените щати, предлагайки кратко обсъждане на преобладаващото присъствие на оръжейните пари в някои от водещите мозъчни тръстове в страната. Предишни изследвания показаха, че мозъчните тръстове се финансират от военната индустрия. Академично изследване върху ядрените оръжия откри, че 58% от топ 40-те мозъчни тръстове за външна политика получават пари от „компании, свързани с производството или поддръжката на оръжейни ядрени системи“. Процентът в най-почетните мозъчни тръстове е още по-висок, като осем от десетте топ мозъчни тръстове в света съобщават за финансиране от производители или съпътстващи производството на ядрено оръжие.

Доклад от 2020 г. на Центъра за международна политика (Center for International Policy) с наименование „Финансиране от страна на правителството на САЩ и от подизпълнители на военни поръчки на 50-те най-големи мозъчни тръстове в САЩ“, което написах, установи, че 84% от топ мозъчните тръстове в САЩ получава финансиране от изпълнители в областта на отбраната. Докладът установи също силно различаващи се нива на прозрачност на спонсорството на най-големите мозъчни тръстове в САЩ, като 12 от топ 50-те не разкриват никаква информация за спонсорите си. Както стана дума по-горе, някои от мозъчните тръстове все още отказват да разкрият спонсорите си, или разкриват само много малка информация за тях. Надграждайки предишните анализи, това изложение предлага актуализирана справка за изпълнители на военни поръчки, финансиращи най-големите мозъчни тръстове за външна политика в САЩ.

За получаване на информация за финансовите връзки на тези институции с подизпълнители на Пентагона, предприехме тристранен подход. Първо, потърсихме цялата съществуваща публично достъпна информация, която мозъчните тръстове доброволно предоставят за своите спонсори. Тази информация обикновено се открива в годишните отчети на мозъчните тръстове и в оповестявания на техните уебсайтове.

Второ, предвид че мозъчните тръстове не са задължени да разкриват публично никой от спонсорите си и много мозъчни тръстове избират да не го правят, потърсихме източници на информация от трети страни за финансирането на тези мозъчни тръстове. Това бяха най-вече надеждни разследващи журналисти, които са правили репортажи за предишни неразкрити източници на финансиране на тези тръстове. Накрая, когато нито един от тези методи не предостави информация за финансирането на мозъчните тръстове, информацията беше поискана по имейл. В няколко от случаите – те са обсъдени в по-големи подробности в раздела „Притеснителната прозрачност на мозъчните тръстове“ – мозъчните тръстове избраха все пак да запазят източниците си на финансиране в тайна.

За 27-те мозъчни тръста, за чиито спонсори успяхме да получим информация, направихме оценка дали някаква част от финансирането им идва от подизпълнители на Министерство на отбраната или от самото министерство.

Огромното мнозинство от външнополитическите мозъчни тръстове в страната са финансирани от Пентагона или от негови подизпълнители. От 27-те мозъчни тръста, за които беше получена информация, повече от две трети, или 78 процента, са получили финансиране от Пентагона или от подизпълнител на Пентагона. Сред топ 10 на външнополитическите мозъчни тръстове в САЩ тази цифра скача на 100 процента.

Размерът на финансиране, който всеки от тези мозъчни тръстове е получил от отбранителната индустрия, варира значително. За съжаление, точните размери на финансирането от военната индустрия, което повечето мозъчни тръстове са получили, не може да бъде определено, тъй като мозъчните тръстове не са задължени да разкриват спонсорите си, а дори и когато някои от тях го правят, често само изброяват спонсорите, без да посочват размера на средствата, а други просто изброяват спонсорите по диапазон на средствата (например 250 000 – 499 999 долара). Ние обаче можем да направим консервативна оценка на финансирането от отбранителната индустрия на някои мозъчни тръстове, взимайки долната граница на диапазона, в който е включен всеки подизпълнител на военни поръчки.

Чрез използването на това несъвършено и консервативно средство, става ясно, че много от най-високопоставените мозъчни тръстове за външна политика се къпят в доларите на отбранителната промишленост. Например Центърът за стратегически и международни изследвания (Center for Strategic and International Studies), Атлантическият Съвет (Atlantic Council) и Центърът за нова американска сигурност (Center for a New American Security) получават над един милион долара годишно от отбранителния сектор. Както ще бъде разгледано по-нататък, степента на зависимост от финансиране от отбранителната индустрия изглежда е взаимосвързана с подкрепата, която тези мозъчни тръстове оказват на изгодните за военната промишленост политики.

Корпорация „РАНД“ (RAND Corporation) работи директно за агенции на националната сигурност на САЩ, включително армията, военновъздушните сили, Министерство на вътрешните работи и други отбранителни организации, които осигуряват повече от половината от приходите на този мозъчен тръст. Но поради тези тесни връзки със структурите на националната сигурност „РАНД“ са възприели политика на „неприемане на финансиране (например спонсориране на проекти или филантропска помощ) от фирми или части от фирми, чийто основен бизнес е доставяне на оборудване, материали или услуги на Министерство на отбраната на САЩ“.

Мозъчните тръстове, финансирани от отбранителната индустрия, предлагат подкрепа за военните ангажименти на САЩ във войната в Украйна.

Огромното мнозинство от най-големите външнополитически мозъчни тръстове в САЩ приема финансиране от отбранителната индустрия, но това може да има слабо или никакво въздействие върху работата на тези мозъчни тръстове. Все пак, много от тях публично твърдят, че поддържат строги стандарти на интелектуална независимост, която изолира техните учени от влиянието на спонсорите. От друга страна, предишни изследвания във връзка с финансирането на мозъчните тръстове многократно установяват, че спонсорите имат възможност да влияят върху работата на мозъчния тръст чрез механизмите на цензурата, автоцензурата и филтрирането на гледната точка, които споменахме по-горе. Този раздел се опитва да изследва този феномен в контекста на дебата за увеличаването на военните разходи на САЩ в отговор на руската инвазия в Украйна. Накратко, анализирайки съдържанието на топ десетте мозъчни тръста (изброени в Таблица 1), откриваме модел, по който Пентагонът и неговите подизпълнители финансират мозъчни тръстове, които предлагат по-голяма поддръжка за американски военни ангажименти в украинската война, отколкото предоставят мозъчни тръстове без финансиране от военната индустрия.

Анализ на съдържанието на публикации на мозъчните тръстове

За да изследваме публичната подкрепа на мозъчните тръстове за увеличаване на военните разходи на САЩ като резултат от войната в Украйна, в този раздел ще представим резултатите от анализа на последните 10 публикации на водещите мозъчни тръстове за външна политика, свързани с войната в Украйна, предшестващи навършването на една година от началото на пълномащабната инвазия на Русия срещу Украйна през февруари 2023 година.

Резултатите от този анализ показват, че мозъчни тръстове с финансови връзки с оръжейната индустрия често подкрепят политики, които ще са от полза за оръжейната индустрия. Някои от статиите на мозъчни тръстове с финансиране от отбранителната индустрия дори са озаглавени по сходен начин, като статията на CSIS „Помощ за Украйна: Много повече от благодарност“ и статията на Атлантическия съвет „Благодарността е жизнено важна, но Украйна ще се нуждае от много повече, за да победи Русия на Путин“. Американският институт за предприемачество (AEI) също публикува множество статии в подкрепа на по-нататъшна ескалация във въоръжаването на Украйна от САЩ. Една от тях например, твърдеше, че получаването от Украйна на западни танкове може „да предвещава нуждата през следващите месеци от други модерни способности, било то ракети с по-голям обсег на действие или изтребители четвърто поколение“. В друга публикация на AEI се твърди, че най-голямата уязвимост на Украйна „е свързана с размера на помощта“, която тя получава от САЩ.

И други мозъчни тръстове, които са финансирани от отбранителната индустрия, изтъкват подобни аргументи. Brookings Institution например публикува статии, озаглавени „Въоръжаване на Украйна без пресичане на червените линии“ и „Дългата война в Украйна“, в които се твърди, че Съединените щати могат да изпратят танкове и други превозни средства, ракети и дори самолети, без да нарушават червените линии и да увеличават условията за ескалация. Статия на Центъра „Уилсън“ (Wilson Center) „Четири причини, поради които подкрепата за Украйна е добра инвестиция“ доразвива този аргумент и твърди, че военната помощ е от решаващо значение, не само за да се помогне на украинците, но и за да се избегне глобална война, да се подобри имиджът на САЩ в чужбина, да се демонстрира превъзходството на американската сигурност и дори да се защитят правата на ЛГБТ.

Докладът на Корпорация „РАНД“ „Как войната в Украйна развива отбранителната стратегия“ прави още една крачка напред в тази привидно нова версия на известния аргумент на Роналд Рейгън „Мир чрез сила“ и казва, че борбата с Русия чрез Украйна поставя Америка в по-добра позиция и срещу Китай. На по-функционално ниво статията на Съвета за чуждестранни отношения (Council of Foreign Relations) „Западът изпраща леки танкове в Украйна. Ще променят ли те ситуацията?“ твърди, че изпращането на леки танкове и други бронирани машини в Украйна може да има значение на всички нива на водене на войната – оперативно, тактическо и стратегическо.

В статията на Центъра за нова американска сигурност „Изненадващият успех на американската военна помощ за Украйна“ се твърди, че редица оръжия, доставени от САЩ, включително „гаубици, високомобилни артилерийски ракетни системи HIMARS, противокорабни ракети, средства за противовъздушна отбрана, бойни машини на пехотата и танкове“, са били жизненоважни за украинския успех на бойното поле.

Голяма част от свързаните с Украйна публикации на Института „Хъдсън“ също призовават за военни действия на САЩ в конфликта. Например в материала „Украйна трябва да си върне Крим от Русия“ учен от този институт заявява, че за да си върне Крим „Киев се нуждае само от западни оръжия и боеприпаси. В името на стабилността – в региона и извън него – нека дадем на Украйна инструментите, от които се нуждае, за да си свърши работата сега.“ В „Нова възможност за НАТО: ангажиментите на САЩ в Европа след края на войната на Русия в Украйна“, учен от „Хъдсън“ твърди, че САЩ трябва да продължат да изолират Русия и след края на войната и дори да „насърчат руските клиенти в областта на отбраната да обмислят нови, по-надеждни доставчици за своите армии“.

Някои от статиите, публикувани от тези мозъчни тръстове и особено от Атлантическия съвет, пренебрегват дипломатическите решения на конфликта, като призовават за „отхвърляне на всякакви компромиси с Кремъл“. Друга статия на Атлантическия съвет призовава за значително увеличаване на военните действия във войната, като твърди, че Украйна има право на пропорционално отмъщение. То започва с правото ѝ „да унищожи ключова инфраструктура в Русия и да потопи Москва и други градове в мрак“.

От друга страна, мозъчни тръстове с малко или никакво финансиране от оръжейната индустрия, са публикували статии, които са имали слабо сходство с техните колеги, финансирани от отбранителната индустрия. Голяма част от материалите на Фонадация „Карнеги“ (Carnegie Foundation), която е с минимално финансиране от отбранителната индустрия в сравнение с други водещи мозъчни тръстове, са насочени към сравнителната политика и вътрешните институции на Русия. Много от тези статии са по-скоро обяснителни, отколкото препоръчителни. В малкото препоръчителни материали се препоръчва прехвърляне на съществуващите задължения за сигурност към Европа, с което да се намали военното участие на САЩ.

Изяснителните статии разглеждат взаимодействието между вътрешните институции на Русия – политически, икономически и религиозни. Интересно е, че има многобройни материали за това, че собствената инвазия на Русия е увеличила търсенето на рента от играчи с добри връзки, включително политици на ниско ниво, петролни компании и частни наемнически групи. Има и многобройни материали, които се фокусират върху конфликтите между църквата и държавата както в Украйна, така и в Русия. Останалите материали поставят вниманието по-малко върху Съединените щати и повече върху задълбочения анализ на отношенията между Русия и други важни страни, като Украйна, Сърбия и бившите съветски страни.

Центърът за американски прогрес (Center for American Progress) – чийто единствен спонсор от областта на отбранителната индустрия е Microsoft, който от своя страна получава стотици милиони долари годишно от Министерството на отбраната – също беше много по-премерен в работата си относно конфликта в Украйна. Например статията „Защо Съединените щати трябва да запазят курса си на поведение спрямо Украйна“ подкрепя усилията на САЩ в Украйна, но не подкрепя конкретен вид помощ за отбрана или отбранителен продукт. В нея се споменава и необходимостта от по-големи разходи за отбрана и лидерство от страна на Европейския съюз в дългосрочен план, в противовес на услията, водени единствено от САЩ.
Фондация „Херитидж“ (The Heritage Foundation) е исторически финансирана от отбранителните компании. Всъщност предишен доклад за финансирането на мозъчните тръстове установи, че „Херитидж“ е била един от най-големите получатели на финансиране от отбранителната индустрия в периода 2014 – 2018 година. Но говорител на фондацията обясни в имейл, че организацията вече е прекъснала връзките си с отбранителния сектор. Според Блуай, вицепрезидент по комуникациите на фондация „Херитидж“, „тази година Фондацията взе решение да откаже финансиране от отбранителната индустрия, което защитава способността ни да предоставяме независими анализи, без усещане за влияние от страна на който и да било отбранителен подизпълнител“. Публикациите на фондацията изглежда отразяват част от тази независимост. Например президентът на „Херитидж“ дори публично е обявил готовност да се изправи срещу „добре свързаните отбранителни фирми..., за да запази страната както платежоспособна, така и обезопасена“.

Публикациите на „Хюман райтс уоч“ (Human Rights Watch) – друг мозъчен тръст, който не приема финансиране от американската армия или нейни подизпълнители – документираха предимно военни престъпления, извършени от Русия, със специален акцент върху ролята, която определени видове оръжия могат да имат за изострянето на тези престъпления. Двете публикации, които се фокусираха изключително върху оръжията, изтъкнаха използването на противопехотни мини и касетъчни бомби като оръжия, които убиват непропорционално много цивилни граждани. Останалите материали съобщават за различни военни престъпления, извършени от Русия, включително отвличания, изтезания и нападения срещу енергийни мрежи, болници и културни обекти. В един от материалите, в който се подчертава отговорът на военните престъпления, се споменава използването на многостранни организации за продължаване на разследванията и използване на механизмите за отчетност, за да се информира останалата част от света.

В обобщение, публикациите на мозъчни тръстове, които са слабо финансирани от Пентагона или негови подизпълнители, или пък нямат никакво подобно финансиране, обикновено контрастират с тези на финансираните от отбранителната индустрия, по своя обяснителен, а не препоръчителен характер, подкрепят дипломатическия подход и обръщат внимание на въздействието на войната върху различни части на обществото и региона.

Тези констатации не доказват, че финансирането кара отделни анализатори да заемат позиции, каквито иначе не биха имали. Предизвикателствата пред доказването на каквато и да е причинно-следствена връзка в това отношение са далеч извън обхвата на настоящия анализ. Направените тук констатации показват връзка между финансирането и публикациите на учените от мозъчни тръстове, но не е задължително да установят причинно-следствена връзка.

Въпреки това, ако предишните изследвания за влиянието на финансирането върху анализите на мозъчните тръстове са показателни, финансирането от страна на отбранителната индустрия може да оказва влияние върху работата на мозъчните тръстове чрез комбинация от цензура от страна на спонсорите, автоцензура и филтриране на гледните точки, при което учените, които са критични към спонсорите от отбранителната индустрия, просто са филтрирани от водещите мозъчни тръстове в областта на външната политика.

Медийно присъствие на водещите американски мозъчни тръстове за външна политика във връзка с войната в Украйна
Медийните издания разчитат на огромно разнообразие от източници, включително настоящи и бивши правителствени служители, учени, експерти от индустриите и много други. Извън обхвата и целите на настоящия анализ е да се направи пълен отчет на всички източници, използвани от медиите. Тук акцентът е върху един аспект от тази по-широка вселена от източници, използвани в медиите, а именно мозъчните тръстове. По-конкретно задаваме следните въпроси: Доминират ли мозъчните тръстове с военно финансиране в дебата за подходящите военни реакции на САЩ във войната в Украйна? Засилват ли медиите допълнително тяхното бездруго доминиращо присътвие в общото пространство на мозъчните тръстове?


За да отговорим на тези въпроси, анализирахме споменаванията в „Ню Йорк Таймс“, „Вашингтон Поуст“ и „Уол Стрийт Джърнъл“ на мозъчните тръстове. Отчитайки факта, че повечето от тези мозъчни тръстове правят много повече от външнополитически изследвания – които са цитирани доста често – използвахме Factiva (инструмент за агрегиране на данни – б.пр), за да потърсим споменавания на всеки от тези мозъчни тръстове в периода 1 март 2022 г. – 31 януари 2023 г. във всяка от тези три медии, заедно с други ключови думи, за да се съсредоточим само върху материалите, свързани с военните реакции на войната в Украйна.

Огромното мнозинство от медийните цитирания на мозъчни тръстове в статиите за войната в Украйна са от мозъчни тръстове, чиито спонсори печелят от военните разходи на САЩ, от продажбите на оръжие, а в много от случаите и пряко от участието на САЩ във войната в Украйна.

 

От 1247 медийни споменавания на мозъчни тръстове, които проследихме, и които са свързани с американското въоръжение и войната в Украйна, 1064 (85%) са на мозъчни тръстове, които получават финансиране от отбранителната индустрия, и само 147 (12%) са на мозъчни тръстове, които не получават подкрепа от отбранителната индустрия. С други думи, когато цитират мозъчни тръстове, тези медии са повече от седем пъти по-склонни да цитират мозъчен тръст с подкрепа от отбранителния сектор, отколкото мозъчен тръст без такава.

„Хюман райтс уоч“ (HRW) е един от малкото водещи мозъчни тръстове в САЩ, който не приема финансова подкрепа от изпълнителни на отбранителни услуги. Това е така по условие, тъй като правилата на организацията забраняват да се вземат пари от индустриите или лицата, върху които се работи. „Това е от основно значение за репутацията ни“ като организация, която редовно разкрива вредите, причинени от оръжията във войните, обясни в интервю Арвинд Ганесан, директор на отдел „Икономическа справедливост и права“ на HRW. Ганесан обясни, че организацията разполага с политики и системи за избягване на конфликт на интереси и че организацията „се опитва да бъде толкова старателна по отношение на начина, по който набираме парите си, колкото и по отношение на начина, по който вършим работата си“.

Както е разгледано по-долу, съдържанието на медийните цитирания на „Хюман райтс уоч“ отразява тази липса на финансиране от производителите на оръжие и вместо това критикува нарушенията на човешките права, извършени по време на войната, включително тези, извършени с произведено в Съединените щати оръжие. „Хюман райтс уоч“ обаче е аномалия, тъй като е единственият мозъчен тръст в топ 15 на най-споменаваните, който не приема финансиране от оръжейни производители.

Атлантическият съвет и Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) са с равен брой медийни споменавания – 157. И двата мозъчни тръста са прозрачни по отношение на финансирането си, като представят публично достъпни подробни списъци на спонсорите си, като и двата са силно финансирани от оръжейната индустрия. Последната публично достъпна информация на CSIS показва, че през миналата година мозъчният тръст е получил най-малко 2,2 милиона долара от подизпълнители на Пентагона. Подобно на това, Атлантическият съвет съобщи, че през 2021 г. е получил най-малко 1,3 милиона долара от Пентагона и неговите подизпълнители. И двата мозъчни тръста съобщиха, че са получили стотици хиляди долари от Lockheed Martin и Raytheon, когато те вече са имали договори за милиарди долари от Пентагона като резултат от войната в Украйна.

Анализ на съдържанието на медийните цитати

Сами по себе си споменаванията в медиите показват, че мозъчните тръстове, финансирани от отбранителния сектор, доминират в обществения дебат за реакциите на САЩ спрямо войната в Украйна. Но броят на медийните споменавания разказва само част от историята и, което е много важно, не отчита съдържанието на коментарите на мозъчните тръстове в тези медии.

В този раздел се анализира съдържанието на медийните споменавания на мозъчни тръстове, за да се прецени до каква степен мозъчните тръстове, финансирани от отбранителния сектор, настояват за увеличаване на военните разходи на САЩ в резултат на войната в Украйна. Накратко, изследването установи, че мозъчните тръстове с военно финансиране от индустрията, предлагат подкрепа за увеличаване на военните разходи на САЩ в резултат на войната с Украйна и понякога пренебрегват дипломатическите решения на конфликта.

За да оценим какъв е характерът на публичните коментари на мозъчните тръстове, направихме анализ на съдържанието на медийните споменавания на петте най-цитирани мозъчни тръстове от Таблица 2. За да направим обхвата управляем, анализът на съдържанието беше ограничен до последните 10 медийни споменавания на всеки от тръстовете в периода на този анализ, който приключи на 31 януари 2023 година.

Аналитичните центрове, които получават значително финансиране от военни изпълнители, редовно са цитирани от медиите с подкрепата, която предлагат за военните решения на конфликта. Например, непосредствено преди да бъде взето решението САЩ да изпратят танкове „Ейбрамс“ в Украйна, тези мозъчни тръстове бързо предложиха подкрепата си за подобно засилване на американското военно участие. Председателят на AEI например беше цитиран в няколко статии на „Уолстрийт джърнъл“, в които обяснява, че „танковете и бронетранспортьорите са от съществено значение“ и че съгласието за предоставянето им ще даде на Украйна да разбере, че може да си позволи да рискува и да изразходва повече от сегашния си арсенал от танкове в контраофанзивните операции, защото може да разчита, че ще получи заместители за тях“. Подобно на това, в статия на „Ню Йорк Таймс“ се обяснява, че „официални лица се притесняват, че американските танкове ще бъдат възприети като знак за ескалация от страна на Съединените щати“, но учен от CSIS отхвърля тези опасения, твърдейки че САЩ вече са предоставили боеприпаси с прецизно управление и други модерни оръжия, които вече „са вдигнали тавана на ескалацията“.

Тези мозъчни тръстове също така предложиха значителна подкрепа за увеличаване на военните разходи на САЩ и за производството на артилерия и боеприпаси в резултат на войната в Украйна. Учен от CSIS например заяви пред „Ню Йорк Таймс“ следното: „При положение, че фронтовата линия е предимно неподвижна, артилерията се е превърнала в най-важното бойно оръжие“. „Вашингтон поуст“ цитира проучване на CSIS, което предлага различни решения на проблема с ниските запаси от боеприпаси на САЩ в резултат на войната в Украйна, като почти всички от тези решения изискват увеличаване на военните разходи на САЩ. Последвалото проучване на CSIS „Празни контейнери в условията на война“, което препоръчва редица подобни решения на същия проблем, които биха довели до значително увеличаване на разходите за отбрана на САЩ, беше широко цитирано в медиите, включително и от „Уолстрийт Джърнъл“. В нито една от тези статии, както и в самия доклад, не се споменава за финансирането на CSIS от оръжейни подизпълнители, които вече са получили договори за милиарди долари за въоръжаване на Украйна. На въпроса защо CSIS не е оповестила в доклада това финансиране от индустрията, говорител на CSIS обясни, че „CSIS е независима организация с нестопанска цел с разнообразна база за финансиране и заключенията на нашите учени са само техни“, както и че „CSIS оповестява спонсорите си на своя уебсайт. Освен това, ние разкриваме финансиращите организации на нашите изследователски доклади в самите доклади. Правим това, защото смятаме, че нашата аудитория трябва да знае кой подкрепя работата ни.“ Но все пак говорителят обясни, че това се отнася само за изследвания със специално външно финансиране и че спонсорите не се разкриват в доклади, които се извършват от общото финансиране, какъвто е случаят с обсъждания доклад.

В някои случаи учени от мозъчни тръстове, подкрепяни от отбранителната индустрия, се обявяват против дипломатическите решения на конфликта. Например, учен от the Атлантическия съвет e цитиран в „Ню Йорк Таймс“ с твърдението, че „Съединените щати и европейските партньори не трябва да осуетяват възможността, дори вероятността, за по-голям украински военен успех, настоявайки за прекратяване на огъня на място или приемайки, че е невъзможно Украйна да освободи например Донбас или дори Крим.“ Учен от Американския институт за предприемачество (AEI) заяви пред „Вашингтон Поуст“, че изявлението на ген. Марк Мили, председателят на обединения комитет на началник-щабовете, че нито Украйна, нито Русия могат да постигнат пълна военна победа, е „безполезно“.Съдържанието на медийното споменаване е значително по-различно при мозъчните тръстове, които имат малко или никакви финансови връзки с оръжейната индустрия. Нито едно от медийните споменавания на Фондация „Карнеги“, която получава по-малко от 1% годишното си финансиране от отбранителни подизпълнители, не посочва подкрепа за увеличаване на разходите за отбрана на САЩ или за продажба на оръжие в резултат на войната в Украйна. Вместо това фондацията предоставя по-общи коментари за войната. Например редакцията на „Ню Йорк Таймс“ цитира доклад на „Карнеги“, в който се твърди, че руската икономика ще бъде изправена пред десетилетия на стагнация в резултат на войната, а „Вашингтон поуст“ цитира експерт на „Карнеги“ относно нарастващото политическо напрежение между Путин и руския елит. Един от учените на „Карнеги“ дори предложи подробна сметка за разходите – както човешки, така и финансови – за военните конфликти на САЩ.

Коментарът на „Хюман райтс уоч“ (HRW), която не получава финансиране от производители на оръжие, беше агностичен по въпроса за предоставянето на американска военна помощ за Украйна. Вместо това мозъчният тръст се фокусира изключително върху нарушенията на човешките права в конфликта. Много от медийните споменавания бяха са свързани с доклада на HRW за използването на касетъчни боеприпаси от руската армия срещу цивилни граждани в Украйна. „Жителите на Херсон оцеляха след осеммесечна руска окупация и най-накрая се освободиха от страха от мъчения, само за да бъдат подложени на нови безразборни атаки, очевидно включващи касетъчни боеприпаси“, заяви пред „Вашингтон поуст“ един от учените на HRW.

Липса на прозрачност при много мозъчни тръстове и медийни издания

Както вече беше споменато, все повече изследвания показват влиянието, което финансиращите организации могат да оказват върху работата на мозъчните тръстове. Всички тези изследвания сочат необходимостта от прозрачност на спонсорите, както и от избягване и разкриване на конфликти на интереси, както препоръчахме заедно с Ели Клифтън в краткия доклад на Института „Куинси“ (Quincy Institute) „Възстановяване на доверието в сектора на мозъчните тръстове“.
За съжаление, много от споменатите тук мозъчни тръстове не се вслушаха в този съвет, нито пък медиите предприеха стъпки, за да предупредят читателите си за тези лесно разпознаваеми конфликти на интереси.

Този анализ установи, че близо една трета (10 от 33) от водещите мозъчни тръстове в областта на външната политика на САЩ не предоставят на обществеността информация за спонсорите си. Това включва много от мозъчните тръстове, които бяха цитирани най-често от медиите в анализа, разгледан по-горе. Американският институт за предприемачество (AEI) например, не предоставя публично информация за дарителите си и не отговори на многобройните искания за коментар относно връзките си с отбранителната индустрия, при все че председателят на борда на директорите на института, който е дарил поне 20 милиона долара на организацията, е ръководител на „Карлайл Груп“ (Carlyle Group), която притежава множество американски военни подизпълнители. Учени от AEI обаче са отбелязвали финансирането на организацията от отбранителната индустрия по време на публични събития. Например, на събитие на AEI с участие на панелисти от „Локхийд Мартин“ (Lockheed Martin) и „Нортръп Груман“ (Northrop Grumman), модераторът обясни, че „Ще бъдем небрежни, ако не споменем, че както Локхийд, така и "Нортръп" оказват филантропска подкрепа на AEI. Ние сме благодарни за тази подкрепа.“ За съжаление тази информация все още липсва на уебсайта на организацията.

Дори някои мозъчни тръстове, които не приемат финансиране от отбранителната индустрия, също не оповестяват публично своите спонсори. Например, говорител на Института „Катон“ (Cato Institute) потвърди, че организацията не приема финансиране от отбранителната индустрия и предостави копие от годишния доклад на мозъчния тръст, който включва информация за спонсорите. По подобен начин говорител на „Хюман райтс уоч“ предостави версия на годишния доклад на организацията, която включва информация за спонсорите, но тези 10 страници са пропуснати в публично достъпната версия на годишния доклад на организацията.

Анализираните тук медии също така не са предоставили на читателите си информация за потенциалните конфликти на интереси, които предизвикват експертите от подкрепяните от отбранителната индустрия мозъчни тръстове с коментарите си за същата тази индустрия. Всъщност нито едно от анализираните тук медийни споменавания не включва оповестяване на финансирането от страна на отбранителната индустрия на тези мозъчни тръстове, които понякога препоръчват политики, които биха могли да донесат финансова изгода на техните спонсори. Може би най-яркият пример за това е проучване на CSIS, в което се препоръчва създаването на „стратегически резерв за боеприпаси“, което би било неочаквана печалба за производителите на оръжие, и което беше цитирано в многобройни медии, включително „Уолстрийт Джърнъл“, „Блумбърг“ и „Военни новини“( Defense News). В нито една от тези статии не се споменават милионите, които CSIS е получила от оръжейната индустрия, включително от „Локхийд Мартин“, която вече е получила стотици милиони долари по договори, свързани с Украйна, и чийто главен изпълнителен директор дори е цитиран в доклада на CSIS. В крайна сметка това показва провал в преценката на водещите медии, които отразяват жизненоважни въпроси, свързани с войната и мира в Украйна.

Препоръки

Настоящият анализ посочва редица препоръки, които биха помогнали да се възстанови общественото доверие в сектора на мозъчните тръстове и медиите. На първо място, мозъчните тръстове трябва да оповестяват публично своите спонсори. Много от мозъчните тръстове, с които бе осъществен контакт за целите на този анализ, споменаха необходимостта от защита на личните данни на спонсорите, но това е защита за физически лица, а не за компании. Поверителността на дарителите е особено неуместна за фирмите – много от тях са в отбранителната индустрия – които получават по-голямата част от приходите си от държавни поръчки. Фактът, че много мозъчни тръстове с „тъмни пари“ все още отказват да разкриват своите спонсори, създава неравнопоставеност в условията, в които прозрачните мозъчни тръстове, като CSIS и Атлантическият съвет, разкриват всички свои спонсори. Конгресът трябва да приеме законодателство, което да коригира този дисбаланс и да изисква от мозъчните тръстове да разкриват публично всяко финансиране, което получават от Съединените щати или от чуждестранни правителства или работещи за тях фирми.

На второ място, мозъчните тръстове трябва да възприемат професионален стандарт за оповестяване в самите публикации на всяко финансиране, което мозъчният тръст получава от организации, имащи финансов интерес от предмета на публикацията. Много от анализираните тук проучвания включват препоръки, които биха били от пряка финансова полза за финансиращите техните автори. Най-малкото чиаттелите на тези проучвания, особено създателите на политики и журналистите, трябва да бъдат информирани за тези потенциални конфликти на интереси.
На трето място, медийните издания също трябва да възприемат професионален стандарт за докладване на конфликт на интереси при източниците, които обсъждат външната политика на САЩ. С непредоставянето на тази информация медиите заблуждават своите читатели, слушатели и зрители. Тази информация осигурява важен контекст за оценка на експертните коментари и вероятно е също толкова важна, колкото и самият коментар. Някои медии като CNBC бързо установиха тези конфликти на интереси и предоставиха тази информация на своите читатели. Всички медии трябва да последват примера и активно да разкриват потенциалните конфликти на интереси на източниците, които цитират.

Бен Фрийман е директор на програмата ‚Демократизиране на външната политика“ в Института за отговорно водене на държавна политика „Куинси“ (Quincy Institute for Responsible Statecraft). Работата му е насочена към влиянието на чуждите правителства върху американското правителство и политика. Тази работа се явява продължение на книгата му “The Foreign Policy Auction” („Търгът за външната политика“ – б.пр.)

Източник quincyinst.org

Превод за "Гласове" Екатерина Грънчарова

 


Еврохолд

От категорията

Проф.Алтун за опита за преврат 2016-а: Единството и решимостта на Турция бяха подложени на изпитание

Проф.Алтун за опита за преврат 2016-а: Единството и решимостта на Турция бяха подложени на изпитание-Prof-Altun-za-opita-za-prevrat-2016-a--Edinstvoto-i-reshimostta-na-Turtsiya-byaha-podlozheni-na-izpitanie_1720869136.png

Нашите хора излязоха на площадите да защитят демокрацията си по призива на ...

15 юли 2024 | 07:52

Тома Томов: Гледаме Байдън – смахнат старик! А в Тръмп виждаме лидер, който няма как да бъде спрян!

Тома Томов: Светът се променя. Западът вече не може да бъде световен хегемон. Край на демокрацията-1488460129.png

"Очаквам страхотно развихряне на информационна война. Очаквам изостране на ...

14 юли 2024 | 18:09

Огнян Дъскарев: Дали 20-годишният младеж не е бил повлиян от крайните изказвания на Байдън и Хилари?

Огнян Дъскарев Снимка: Агенция "Фокус"-Ognyan-Daskarev-Snimka--Agentsiya--Fokus-_1721064967.jpg

Възможно е вицепрезидент на Тръмп да стане Джей Ди Ванс, сенатор от Охайо, ...

15 юли 2024 | 20:34

Борислав Цеков: Срокът от 3 месеца, който искат от ПП-ДБ, е опит за парламентарен преврат

Борислав Цеков Снимка: БНТ-Borislav-Tsekov-Snimka--BNT_1721060670.jpg

Това, че в Конституцията не пише конкретен срок, не значи, че няма такъв за ...

15 юли 2024 | 19:23

НАЙ-ВАЖНОТО

39-годишният Ванс е ветеран от морските пехотинци и е силно консервативен

Тръмп обяви сенатор Джеймс Дейвид Ванс за своя кандидат за вицепрезидент

Доналд Тръмп и сенатор Джеймс Дейвид Ванс Снимка: Фейсбук-Donald-Tramp-i-senator-Dzheyms-Deyvid-Vans-Snimka--Feysbuk_1721073765.jpg

Ванс е противник на абортите, гей браковете и масовата миграция. В международно ...

15 юли 2024 | 23:02

Вместо кабинет ПП-ДБ предложиха Декларация за борба с корупцията

Радев поряза ПП-ДБ: Имате ли мнозинство за кабинет и за законодателни инициативи?
(Видео)

Радев поряза ПП-ДБ: Имате ли мнозинство за кабинет и за законодателни инициативи? -Radev-poryaza-PP-DB--Imate-li-mnozinstvo-za-kabinet-i-za-zakonodatelni-initsiativi--_1721051454.jpg

От резултата от вашето действие и реакциите на другите политически сили ще ...

15 юли 2024 | 16:01

Не разбрах тези хора в реалността ли са, коментира Йордан Цонев

Цонев за ПП-ДБ: Тези хора в реалността ли са? Пак правят брутален опит да изнасилят Конституцията

Хората на Пеевски порязаха ППДБ: Брутален опит да изнасилят Конституцията, няма да ги подкрепим-Yordan-Tsonev--Chast-ot-prioritetite-na-Gabriel-sa-i-prioriteti-na-DPS--podkrepyame-temata-za-Geshev_1683797900.png

Безсилие и опит да се назначат хора по регулаторите тук там се крие за това. ...

15 юли 2024 | 17:44

Необходими са стимули за младите хора, за да се установят в селските райони, отбеляза той

Министър Тахов взе участие в заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел

Снимка: Пресцентър на МЗХ-Snimka--Prestsentar-na-MZH_1721062062.jpg

Българският земеделски министър подчерта, че приоритет на страната ни е силна ...

15 юли 2024 | 19:47

Наглостта им достигна нов рекорд, категоричен е Добрев

Делян Добрев: Г-н президент, шарлатаните играят хилет, честно не могат да спечелят избори

Делян Добрев-Predsedatelyat-na-energiynata-komisiya-Delyan-Dobrev-obyasni-motivite-za-popravkata-s-argumenta--che-v-momenta-izmervaneto-e-netochno-_1707394118.png

"Не им позволявайте да Ви заблудят повторно и да Ви се качат пак на ...

15 юли 2024 | 10:53

В гасенето през последните дни са участвали над 400 служители и 135 пожарни автомобила

Калин Стоянов за пожарите: Няма застрашени населени места и бедстващи граждани

Калин Стоянов за пожарите: Няма застрашени населени места и бедстващи граждани-Kalin-Stoyanov--Belgiyskite-vlasti-ne-sa-ni-tarsili-za-izmamata-sas-sotsialni-pomoshti_1718983248.jpg

За още един пожар съобщи вътрешният министър - на границата с Република Северна ...

15 юли 2024 | 11:45

Турция беше недоволна от начина, по който опитът за преврат беше отразен в медиите на някои страни

Проф.Алтун за опита за преврат 2016-а: Единството и решимостта на Турция бяха подложени на изпитание

Проф.Алтун за опита за преврат 2016-а: Единството и решимостта на Турция бяха подложени на изпитание-Prof-Altun-za-opita-za-prevrat-2016-a--Edinstvoto-i-reshimostta-na-Turtsiya-byaha-podlozheni-na-izpitanie_1720869136.png

Нашите хора излязоха на площадите да защитят демокрацията си по призива на ...

15 юли 2024 | 07:52

От представените в 50-ото Народно събрание политически сили проблеми няма само в ГЕРБ, „Възраждане“ и ИТН

Кой ще подписва кандидат-депутатските листи - ще изпаднат ли БСП, ПП-ДБ и ДПС в юридически колапс?

--_1670329277.jpg

Навлизането в минното поле на юридическата казуистика окончателно ще отврати ...

15 юли 2024 | 13:50

Това ли е ДПС, в което всички вярваме, ДПС, за което всички сме работили безрезервно и отдадено?

Танер Кабилов:Доган е лидер,но по-силен, категоричен и решителен председател от Пеевски не сме имали

Танер Кабилов: След Доган не сме имали по-силен, категоричен и решителен председател от Пеевски-Taner-Kabilov--Sled-Dogan-ne-sme-imali-po-silen--kategorichen-i-reshitelen-predsedatel-ot-Peevski_1721049979.jpg

Категорично съм против да изключваме колеги от партията, това е ...

15 юли 2024 | 16:20