18305 | 11 юли 2015 | 17:33

Домът на някогашния римски кардинал Иполито д’Есте е магнетична туристическа дестинация

Със своите тераси и концентрация от фонтани, езера, водни ефекти и хидравлична музика градината на Вила Д’Есте в Тиволи, Италия, често е имитирана от европейските паркове. Затова тя е вписана и в съкровищницата на ЮНЕСКО. Домът на някогашния римски кардинал Иполито д’Есте е магнетична туристическа дестинация не само покрай красивата си архитектура и интериор, изпъстрен с фрески и картини, а и заради невероятната си градина, превърнала се във възхвала на водата, фонтаните, пещерите и каскадите.

До китното градче Тиволи се стига лесно. За има-няма половин час влакът те докарва от Рим, а по пътя вече си се любувал на река Аниене и зелената Ӝ долина. Още вътрешният двор на двореца от ХVI век те грабва със спокойната си хармония. Обграден е от три страни от галерии, а четвъртата стена опира в църквата „Санта Мария Маджоре“. В пространството доминира фонтанът на Венера, напомнящ за съзидателната роля на природата и универсалната любов. Антична статуя, изобразяваща лежаща женска фигура, подготвя със символичния си сън за тайните на парка и „палацото“.

Прекрасната вила - както впрочем всички италиански и френски резиденции на знатния Иполит - е място за срещи на литератори, поети и музиканти по класическия модел на „Академията“ на Платон. Домът следва разкошния и традиционен стил на фамилията Д’Есте, дала своя отпечатък върху декорацията. Апартаментите на кардинала са богато украсени с фрески, но истински потрес гостът изживява в градината. Терасовидната й архитектура извиква в съзнанието сравнение с прочутите Висящи градини на Семирамида във Вавилон, едно от седемте чудеса на света.

Кардинал Иполито II д’Есте (1509-1572) е колоритна личност в италианската история. Син на Лукреция Борджия, племенник на папа Александър VI и в родствени връзки с Франсоа I, той е ерудиран и дотолкова влюбен в гръцката история и митология, че прави всичко възможно да я възпроизведе. Назначен за губернатор на Тиволи през 1560 г., кардиналът веднага започва създаването на парка. За идеен вдъхновител на проекта се счита антикварният труд на Пиро Лигорио „Енциклопедия на античността“, а архитект е Джовани Алберто Галвани. За снабдяването с вода на големите фонтани използват река Аниене чрез специален тунел, дълъг 200 м.

Градината със своята сложна конфигурация на пространството, сценография и антични препратки е замислена като микрокосмос, пресъздаващ природата.

Разходката из парка стартира с впечатляващ поглед отгоре към фонтана на Нептун и трите водни огледала. Грохотът на падащата вода отдалеч уж подготвя за водната каскада, но зрелището надминава всички очаквания. Падаща с грохот бясна вода, мощни струи, прагове, облети в пяна, изкуствен водопад - човек се чувства като пред театрално зрелище, а водата твори неподражаем спектакъл. 

Едва отдъхнал си, човек попада на фонтана на Органа. Реализацията му започва през 1568 година по проект на Лигорио, като това е всъщност хидравличен орган. Сложна система от херметическа камера с отделение за въздух и вода привежда в действие колело, което управлява клапите на музикалния инструмент. Системата се оказва толкова сложна, че скоро след създаването си престава да работи и се налага многократно да бъде ремонтирана. Днес фонтанът представлява осмоъгълен храм с двоен купол и барелефи на Орфей и Аполон, по-точно музикалното състезание между тях, укротяващо животните. Късмет е да го чуе човек да пее. Надолу по стълбите възхитения посетител го очаква дългата алея на Стоте фонтана. Всъщност това са цели три канала, по които водата шурти от устата на различни маски. Краят на алеята води към друга водна изненада - площад, наречен Фонтана Рим. Метафората започва с изкуствената планина и водната каскада, падаща от висотата на скалите, където се намира гипсовата статуя на речния бог Амиене. Водите текат към кораб с обелиск, символизиращ остров Тибертин, а вълчицата, кърмеща Ромул и Рем, е метафора на самия Вечен град.

Фонтан Тиволи, или Овалният е най-впечатляващият воден спектакъл. Мястото е вълшебно, сенчесто, спокойно с тихия ромон на водата, с обширната ескадра с арки, ниши, вази, от които струи вода. Толкова е прекрасно, че просто не ти се тръгва. Разбира се, и тук архитектът е вплел митология - крилатият кон Пегас, който прелита над Парнас, удря копито в планината. Оттам бликва извор, от който черпят вдъхновение музите.