Магурата

Българските пещери са своеобразни пещерни музеи, съхранили приказни калцитни образувания, чисти карстови води

Пещерите – пазители на древни тайни

2295 | 24 март 2021 | 12:21

Дяволското гърло е най-мистичната пещера у нас. Деветашката пещера, намираща се близо до село Деветаки, община Ловеч, е сред най-големите пещери в България. В Магурата пък са запазени загадъчни рисунки отпреди 7000 години

Магурата-1616581432.jpgСн. Министерство на туризма-1616582230.jpgДяволското гърло-1616581596.jpgДяволското гърло-1616581578.jpgДяволското гърло-1616581553.jpgДеветашка пещера-1616581529.jpgДеветашка пещера-1616581515.jpgЛеденика-1616581489.jpgЛеденика-1616581476.jpgМагурата-1616581456.jpgМагурата-1616581445.jpgСъева дупка
-1616581415.jpgСъева дупка
-1616581403.jpgПещера Проходна-1616581386.jpgПещера Проходна-1616581374.jpgПещера Проходна-1616581362.jpgСъева дупка-1616581338.jpg

Пещерите разкриват цял един нов свят под земните недра. Свят на приказки, на отминали времена, на изгубени цивилизации и митични създания.

 

Стотиците български пещери привличат туристи и спелеолози със своите подземни лабиринти и зали, реки и причудливи форми. Територията на страната ни е с едни от най-уникалните карстови форми в Европа.

 

Някои пещери преди хилядолетия са служели като места за свещенодействия на древните траки, живели по нашите земи. Други пък, като Магурата в Западния Предбалкан или Харамията в Родопите, са били обитавани от праисторически хора, което се доказва от запазените до днес рисунки. А имената на скалните обекти са вдъхновени от легенди за храбри момци и невести, устояли на османските нашествия и принудителното покръстване, благодарение на скривалищата в пещерните ниши.

 

През Средновековието монаси християни са създали килии и цели духовни обители в скални отвори, които могат да се видят и днес в Бесарабовския, Ивановския и уникалния Аладжа манастир.

 

Днес модерните технологии „проникват” през тесните скални процепи, за да вдъхновят творци и архисти от цял свят. Заради добрата акустика залите в пещерите са предпочитан избор за нетрадиционни симфонични концерти и акустични акапелни изяви. Под морското равнище се обучават дори космонавти, а причудливите форми на сталактити и сталагмити под мека изкуствена светлина удивляват туристи от цял свят.

 

В картотеката на Българската федерация по спелеология има карти на около 6000 пещери. За много от тях има интригуващи легенди.

 

Има уредени пещери, отворени за туристически посещения. Всички останали пещери се посещават любителски от всеки желаещ и изследват от пещерняци и спелеолози, преминали курсове по обучение към някои от пещерните клубове в страната.

 

Най-ранните сведения за пещерите в България са намерени в ръкописите на Петър Богдан от 1640 г., които съдържат ценни географски и исторически сведения за България и Влашко. Следващи данни са отбелязани чак през 19 век, където за първи път се публикува туристическо описание на пещера в България. През 1915 г. излиза книгата „Карстови форми в Западна Стара планина“ на географа Жеко Радев. Седем години по-късно в България се започват системните биоспелеоложки проучвания, с които се поставя началото на научните изследвания в пещерите в България.

 

В част от българските пещери са открити много ценни археологически находки.

Известни са 866 вида животни, които обитават българските пещери, като открития в тази посока се случват постоянно. Обитаващите пещери животински видове се наричат троглобионти. От тях в света са установени 121 вида, а в България се срещат 95 от тях. От 37-те вида европейски прилепи в България могат да се видят 32 вида, като всички са защитени от Закона за защита на природата.

 

Представяме ви някои от най-известните пещери на територията на България. В следващите редове ще се запознаете с рекордьорите по дължина и дълбочина, както и със скалните ниши с най-любопитните легенди на Балканите.

 

- Дяволското гърло – най-мистичната пещера у нас

Пещерата е разположена на 1,5 km северно от село Триград в Триградското ждрело в Родопите.

 

Името на пещерата идва от формата на бившия вход (сега – изход), наподобяващ дяволска глава. Старото ѝ име е Клокотник и то пък идва от чуващия се на входа на пещерата грохот от вода.

 

Първият опит за проникване в пещерата е направен през 1962 г. от Радостин Чомаков, Никола Корчев и Елена Пъдарева. Тримата алпинисти достигат до Голямата зала на пропастта, след което правят опит да продължат надолу по пътя на реката. Недостигът на екипировка, както и липсата на опит осуетяват по-нататъшното проникване в пропастта.

 

Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формирана вследствие на пропадането на земните пластове. Основната ѝ част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров.

 

Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 m височина, образувайки огромна зала, наречена „Бучащата зала“. Дължината ѝ е 110 m, ширината – 40 m, а височината ѝ достига до 35 m. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера – в нея може да се побере напр. катедралата „Св. Александър Невски“. В пещерата се влиза през изкуствена галерия с дължина 150 m, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад през стария вход до повърхността. На близо 400 m от входа на „Дяволското гърло“ водите на подземнотечащата река се губят в сифон-галерия. Дължината на сифона е повече от 150 m, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през пещера.

 

В България се радваме на 33 от срещащите се в Европа 35 вида прилепи. Всички те са строго защитени от Закона за биологичното разнообразие на територията на цялата страна.

 

Дяволското гърло дава убежище на 4 вида прилепи, които обитават пещерата през различните сезони. Чрез наблюдения и улови с мрежи са установени:

- Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum)

- Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros)

- Дългопръст нощник (Myotis cappaccinii)

- Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii)

- В тази пещера зимува най-голямата в България и на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii).

 

В Дяволското гърло зимува колония от над 35 000 екземпляра от видовете пещерен дългокрил и дългопръст нощник, включени в Световния червен списък. Останалите два вида, обитаващи Дяволското гърло – големият и малкият подковонос, са сред приоритетните за опазване за цяла Европа. Така Дяволското гърло попада в числото на най-значимите прилепни убежища в България.

 

Пещерата Дяволското гърло е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз под номер 88 (има печат).

Пещерата е благоустроена – електрифицирана е, стълбите край бучащите води на подземния водопад са обезопасени с бетонен парапет.

Дължината на пещерата е 1 km, маршрутът за туристи – 350 m. Температурата в пещерата е около +8 °C.

 

Дяволското гърло дава начало на различни легенди от времето на траките. Една от тях говори, че именно тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, за да спаси любимата си – Евридика.

 

- Деветашката пещера, намираща се близо до село Деветаки, община Ловеч, е сред най-големите пещери в България.

 

Разположена е на около 7 km от Летница и на 15 km североизточно от Ловеч, близо до село Деветаки, на източния бряг на река Осъм. Достъпът до пещерата е по пътека, дълга над километър, която започва малко след отбивката от пътя Ловеч – гр. Левски за село Деветаки в източна посока, но при влажно време е затруднен. След моста има оформен импровизиран паркинг в тревата. Алтернативен път (по-подходящ за малки деца и възрастни хора, тъй като не е стръмен) води до паркинг на около 50 m от пещерата – пътят към него е малко след отбивката за село Деветаки (посока Ловеч – Левски).

 

На около 40 m навътре от входа има просторна зала с площ 2400 m². Вътре в пещерата има два клона, през единия от които протича рекичка, а другият е сух и топъл. Има красиви сталактити и сталагмити. Сводовете на входа са внушителни.

 

Освен с археологическите находки пещерата е известна и с многообразието от обитатели. Заради размножителния период на населяващите пещерата бозайници през юни и юли изцяло се затваря за посетители. Там обитават 12 вида защитени земноводни, смок мишкар (включен в Червената книга), южен гребенест тритон, жаба дървесница, обикновена блатна костенурка, шипоопашата костенурка (включена в Световния червен списък), 82 вида птици, които се срещат в района, 13 от които включени в Червената книга, 34 вида бозайници (4 от които включени в Червената книга на България, а 15 – в световния червен списък) и 15 вида прилепи.

 

От отложения от късен вюрм (среден палеолит) в пещерата са намерени и изследвани от проф. Златозар Боев костните останки на общо 136 вида птици – над 1/3 от състава на съвременната орнитофауна на страната. С това Деветашката пещера се нарежда на първо място сред палеоорнитологичните находища в България.

 

Деветашката пещера е сред трите най-важни убежища за хибернация на прилепи в Европа. Там зимува колония от над 35 000 екземпляра от видовете пещерен дългокрил, дългопръст нощник, голям подковонос и ръждив вечерник.

 

- Съева дупка – укритието на братята овчари Съю и Сейо, които я открили случайно и са я ползвали за укритие по време на османското владичество

 

Намира се на 3 километра южно от село Брестница, област Ловеч, на 10 км от Ябланица и на 25 км от Тетевен.

 

Професор Георги Златарски проучва пещерата за пръв път през 1883 г., а братя Карел и Херман Шкорпил последват примера му десет години по-късно. Първи сериозни проучвания и картировка са извършени в периода 20 – 21 август 1932 г. от Н. Атанасов и Д. Папазов и 10 – 13 юли 1935 г. от А. Стефанов и Н. Атанасов. Отново проучвана от БПД през 1946 г. и от научноизследователската пещерна бригада „Т. Павлов“ през 1949 г. Детайлни геоморфоложки изследвания са проведени през 1968 г. от Вл. Попов от Географския институт на БАН.

 

Заедно с Ягодинската пещера е считана за една от най-красивите пещери на България. Най-големият сталактон в нея има обиколка от 60 метра. Средната температура в пещерата е 7 – 11 °C, влажността – между 90 и 98%. Разположена е на 520 м надморска височина. Дълга е 205 метра, а 70 метра под земята в нея тече река. Смята се, че е на около 3 млн. години.

 

Уникална е и със своите цветове – зелено, кафяво и бяло. Срещат се сталактити, сталагмити, сталактони, хеликтити и дендрити.

 

При преустройството на пещерата са намерени кости на животни, глинени съдове, монети, датирани от времето на римския император Антоний.

 

- Магурата и загадъчните рисунки отпреди 7000 години

Намира се в Западен Предбалкан, област Видин, България.

 

Образувана е от карстови процеси в дебелослойни долнокредитни сивобели варовици. Тя е една от най-големите български пещери. Изходът ѝ се нарича Вратача. Някои зали имат колосални размери. Отделни зали са Триумфална зала, Полето, Хармана, Прилепна галерия, Стрелбището, Галерията с рисунките, Зловеща галерия, Слънчева зала, Зала на сталактоните, Зала на падналия бор, Зала на тополата, Тронна зала. Всички зали са свързани чрез галерии и пещерни тунели, има много сталактити, сталагмити и сталактони, а в Триумфална зала има малко езеро. В Магурата има постоянна температура от 12 °C. Общата дължина на галериите ѝ е 2500 m.

 

По стените могат да се видят рисунки от няколко исторически епохи, правени с гуано (тор от прилепи). Най-ранните рисунки са от времето на късния палеолит, като има и от времето на неолита; най-новите са от бронзовата епоха и са рисувани между 3000 и 1200 г. пр.н.е. Рисунките изобразяват предимно ловни сцени, слънчево-лунен календар, сцена на плодородието и отделни рисунки. Някои са релефни – дължи се на естествената ерозия на скалата под тях. Внесените микроорганизми от външната среда, постоянното осветление (поради което се образува плесен) и намесата на хората рушат повечето рисунки и дълго време тази галерия е била затворена.

 

Магурата е най-значимата за прилепите пещера в цяла Северозападна България. Целогодишно се обитава от общо 8 вида, всички приоритетни за опазване в цяла Европа.

 

В разклонение на пещерата се произвежда пенливо вино поради идеалните за това условия – много близки до тези в областта Шампания.

 

- Леденика – пещерата с „божествена“ акустика

Пещерата Леденика е разположена на 16 км от град Враца, на територията на Природен парк „Врачански Балкан“. Намира се на 840 м надморска височина в Стрешерския дял на Врачанската планина, в местността Леденишки увал.

 

Образувана е в малмски варовици (капротино-орбитолински варовици – долна креда) през кватернера, когато са се образували повечето български пещери.

 

Пещерата получава името Леденика заради натрупването в началните ѝ части – „Преддверието“ и „Малката зала“, на големи прозрачни и млечнобели маси лед през зимния сезон (от края на ноември до май, когато температурите в тях се понижават под 0 °C); изследвани са от геоморфолога Вл. Попов.

 

Пещерата е била известна още по времето на османското владичество. Овчарите са я използвали, за да съхраняват вътре овчето мляко.

 

Входът на пещерата е разположен в най-ниската част на Леденишкия увал, на дъното на долина, имаща форма на леген. Температурата се променя от –7 °C до 15 °C в преддверието и до 8 °C във вътрешността. Влажността на въздуха е 92%.

 

Има множество галерии и интересни калцитни форми – сталактити, сталагмити и сталактони, формирани в продължение на хиляди години. Дълга е около 320 m, с денивелация 37 м (-21 м, 16 м) и има десет зали.

 

Началните части на пещерата обикновено не задържат погледа, но именно тук от ноември до май се появяват заледяванията, дали името на пещерата. След още едно стеснение, през пещерния коридор Комата, се достига Голямата (Концертна) зала, дълга 60, широка 45 и висока до 23 м. Тя е много богата на образувания; някои от тях са наречени с различни имена заради интересната им форма – Крокодила, Главата на великана, Сокола, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и много други. Под Концертната зала се намира още една – Хладилника. В минали времена хората са я ползвали за съхраняване на бубено семе. Отклонявайки се вдясно от Концертната зала, се стига до малко синтрово езеро с дълбочина 0,50 m, за което има легенда, че водата му е вълшебна и изпълнява желанието на всеки, който потопи ръката си в него.

 

От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. Бяла зала. Тук могат да се видят образуванията Свекървен език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича Седмото небе.

 

Пещерата е най-атрактивна за разглеждане през зимата и пролетта. Според специалистите тя има „божествена“ акустика.

 

От растителния свят се срещат лишеи и мъхове, които са слабо развити. Животинският свят не е много богат, има прилепи, пещерни бръмбари, мокрици, паячета. Единствено тук може да се види насекомото Леденикус или Светломразец.

 

- Пещера Проходна, известна още като „Божиите очи”

Проходна е една от най-известните пещери в България, намираща се в непосредствена близост до село Карлуково (на 0,5 км), емблема на Карлуковския карстов район. Геоложкият феномен се намира на 250 метра надморска височина.

 

Пещерата е леснодостъпна и проходима през всички сезони от годината. Точно над нея минава пътят, свързващ Карлуково с гара Карлуково, Националният пещерен дом „Петър Трантеев“, пътната инфраструктура на първия български геопарк „Искър – Панега“ и гр. Луковит.

 

Това е най-дългият пещерен тунел в България, с дължина от 365 метра и с височина на сводовете си от 56 метра. Вследствие на денудационните процеси и ерозията, причинена от просмукващите се води, в тавана се е образувал феноменът „О̀кната“ („Комините“), наричани „Очите на Бога“, два огромни, почти еднакви по големина отвора с формата на очи. Погледнати както от долу, така и от височина те изключително много наподобяват очи, които сякаш се взират в посетителите. Внушителният ефект от навлизащата през тях светлина се наблюдава във вътрешността на пещерата, естествено осветена от причудливите огромни образувания, тъй като денивелация между двата входа е голяма, а дневната светлина отвън навлиза предимно през „О̀кната“.

 

Проходна представлява пещерен коридор – грандиозен скален мост, чиято посока е ориентирана от изток към запад. Образувал се е в края на кредния период преди 66 – 68 млн. години. В миналото водите на река Искър са запълвали пещерата. Сега нивото на реката е под пода на пещерата.

 

Вследствие на активните карстови процеси, характерни за този период, сеизмичната активност и речната дейност, пещерният карстов коридор е бил прекъснат и тази част остава отделена. В структурно отношение пещерата се състои предимно от светлобежови до бели здрави, масивни органогенни варовици (в тях има добре запазени вкаменелости от черупчест детритус, бризои, бивалвии, брахиоподи, гастроподи, морски таралежи и амонити – по-силно изразени в западната част на геоложкия феномен). Дебелината на скалните пластове варира от 10 до 50 м.

 

Заслужава си да посетите и още две пещери.

 

- Пещерата Бачо Киро се намира на 5-10 минути от Дряновския манастир, в каньоните на река Андъка и Дряновската река. Тя е първата благоустроена пещера в България. Бачо Киро е проучвана многократно. За първи път е спомената в археологическата литература през 1891г. от проф. Юринич, а пет години по-късно е посетена от братя Шкорпил. Откритите културни останки са отнесени към епохата на палеолита - кремъчни и костни оръдия, накити и останки от човек. Пещерата е обявена за природна забележителност през 1962 г., а през 2002 г. е реконструирана и модернизирана. Тя е сложен лабиринт от галерии и разклонения, с дължина около 3 600 м. За посетителите са електрифицирани два различни маршрута. Първата пещерна зала се казва Преддверието. В нейния вътрешен край таванът рязко се повишава и образува късия тунел Арката. Южно от този тунел, пещерната галерия придобива формата на готически храм и образува т.нар. Дъждовна зала. Тук са образуванията Мечата пързалка, Медузите.

 

Централната пещерна галерия носи името Поп Харитон. Ще видите още Самотният сталактон и Залата на езерата. Най-тясната част от тази зала е наречена Чистилището и след тесния коридор се вижда живописният водопад Тронът. Достига се до Конгресната зала, в която има различни по дебелина сталактони, обагрени в жълти и снежнобели тонове. Орелът, Фонтана, Вкаменената гора, Гръбначният стълб са редицата други образувания, които могат да бъдат видени по този маршрут. Пещерата се обслужва от екскурзоводи и е отворена целогодишно.

 

- Духлата (наричана още Боснешката пещера) е името на пещера в югозападната част на Витоша, на десния бряг на река Струма, в близост до село Боснек. Входът на пещерата е на самия път между Боснек и Чуйпетлово. Духлата е най дългата пещера в България - 17 600 м. Дълбока е 53 м. Представлява сложна многоетажна, лабиринтна система, разположена на шест етажа. Името й е свързано със звука, който вятърът издава при преминаването си през входа на пещерата. Духлата е една от най-сложните пещерни системи в България и е създадена от подземните течения на река Струма. Тя представлява лабиринт от тунели, галерии, подземни езера, водопади и синтрови образувания. В пещерата са установени 22 вида пещерни животни, сред които 6 вида прилепи. В пещерата има голямо разнообразие от пещерни образувания.

 

Българските пещери са своеобразни пещерни музеи, съхранили приказни калцитни образувания, чисти карстови води в езера и реки, своеобразен подземен свят и ценни археологически и палеонтологически находки. От известните български пещери, пропасти и пропастни пещери 16 са обявени за национални туристически обекти, 111 са природни забележителности и исторически места. Благоустроените български пещери са национални туристически обекти и природни забележителности.

Неуписуемата красота на пещерния ни свят е създавана в продължение на десетки хиляди и милиони години.

 

Много от пещерите ни са хранилища на подземни карстови води, които въпреки че са ограничени, придобиват все по-голямо стопанско значение. В пещерите, където е царството на вечната нощ, на ниските постоянни температури и на голямата влажност, има своеобразен животински свят, приспособен към съществуващите екологични условия.


Намери своята история

От категорията

Илиана Раева: Ансамбълът не трябва да се успокоява, малко съм ядосана на Боряна Калейн

-1467870741.jpg

Следващото състезание за нашите момичета ще е в края на седмицата на държавното ...

10 май 2021 | 13:28

Грациите ни триумфират с шест медала, от които три златни, в Баку

Снимка: Официална страница във Facebook на БФХГ
-1620563017.jpg

Равносметката на България от турнира до момента е четири медала - два златни на ...

9 май 2021 | 15:23

Бербатов зове за бърз извънреден конгрес на БФС, редовен може да бъде манипулиран

Бербатов зове за бърз извънреден конгрес на БФС, редовен може да бъде манипулиран -1620390202.jpg

Всъщност как държавата да иска да работи с този БФС, когато парите, дадени от ...

7 май 2021 | 15:22

Триградското ждрело - величественият пролом

Сн. Министерство на туризма-1619518763.jpg

Пътят през ждрелото води до живописното родопско село Триград. То е ...

9 май 2021 | 10:17