Човек няма нужда от нищо повече от това, което му е дала природата. С изключение на парите.
Афоризъм, който важи 100 процента в света на бизнеса. Споровете дали с финикийските знаци се купува щастие, или те „са причина за всички злини“ (Флобер), са вечни. Но две мнения няма - без капитал е невъзможно да се пробие. И най-семпло кафене с три маси да отворите, ще ви трябва определено количество банкноти – за наем, обзавеждане, кафе машина.
За радост вариантите за привличане на капитал не са малко. На тези страници сме се спрели на пет. Свободните средства по света са много и винаги намират начин как да стигнат до бизнеса.
Парите никога не спят и говорят на език, разбираем за всички народи. Трябва само да слушате. И разбира се, да имате идея. И не забравяйте – парите не трябва да ви бъдат цел, фикс идея, защото тогава ще се превърнете в техен роб. Разглеждайте ги като средство за сбъдване на предприемаческите ви мечти. Или както гласи друг популярен афоризъм - за жените щастието не е в парите, а в тяхното харчене.
Банки още дават
нисколихвени заеми
Банката е сред първите асоциации при споменаване на думите „свежи пари“. И правилно - активите на системата са 86,2 млрд. лв., като потенциално свободни (извън отпуснатите кредити, резервите в БНБ и имотите) са близо 13 млрд. лв.
Почти всяка банка има продукти, насочени към малкия и средния бизнес – с персонал до 250 души и до 97,5 млн. лв. оборот.
До миналата година на силен интерес се радваха нисколихвените кредити, гарантирани по европейската инициатива „Джереми“, но ресурсите на банките партньори вече са изчерпани. Добрата новина е, че се водят преговори за отпускане на достъпни заеми по „Джереми“ и през новия програмен период на ЕС (2014-2020 г.). За нисколихвени кредити в момента може да се кандидатства по механизма „Прогрес“, станал възможен след подписване на споразумение с Европейския инвестиционен фонд. По тази линия се предоставят микрозаеми до 25 000 евро.
Кредитите се отпускат от 4 институции - микрофинансиращата „Джобс“, Уникредит Булбанк, „Сосиете женерал“ и „Микрофонд“.
Гарантираните от Европа кредити са търсени не само заради по-ниските лихви, но и заради облекчените условия по обезпечението, което фирмата трябва да представи пред банката.
От Уникредит Булбанк съобщиха, че обезпечението трябва да е до 50% от размера на кредита. Лихвите са с 1,5 процентни пункта по-ниски от стандартните. Най-често пари по механизма „Прогрес“ се отпускат на фирми от „Сухопътен транспорт“, „Селско стопанство“, „Търговия“ и „Строителство“.
Имотите са скритият коз на българина
По нашите географски ширини често се случва хората да се оплакват, че нямат пари и затова не предприемат бизнес начинания. В същото време много висок процент от населението в България живее в собствено жилище. По данни на Евростат това се отнася за 85,7% от българите, което ни поставя на шесто място в ЕС след Румъния, Литва, Словакия, Унгария и Хърватия.
Поговорката „Моят дом е моята крепост“ е възприета сериозно от нашенеца. Много домакинства имат по два и повече имота. А като прибавим наследените земеделски земи, с каквито разполага почти всеки род, излиза, че българинът не е толкова беден.
Недвижимият имот е актив, който може да бъде заложен като обезпечение по нецелеви ипотечен кредит.
„Малкият и средният бизнес понякога използват и този начин за финансиране. Най-вече се залага собствен апартамент, офис и по-рядко терен. С получените пари фирмите изчистват дълговете си или финансират разрастването си. Почти нямаме случай на започване на нов бизнес“, обясни Тихомир Тошев, изпълнителен директор на Кредит център.
Предимството на този вид кредит е по-дългият срок на погасяване - до 25 години. За сравнение при стандартните бизнес заеми максимумът в повечето случаи е 10 години, като за определени дейности стига 15 години. Недостатък на нецелевите ипотечни продукти е по-високата лихва - между 7 и 9%. Докато при фирмените заеми средният лихвен процент е 6,5- 7,5%.
Ако обезпечението е жилищен имот, кредитополучателят може да получи до 75% от оценката му, ако е офис или магазин - до 60%. Парцели се приемат по-трудно, като с най-голям шанс са имоти в 4-те най-големи града в страната.
Софтуерна фирма търси
19 млн. лв. на борсата
Софтуерният разработчик „Сирма груп холдинг“ ще се опита да набере между 19,2 и 26,4 млн. лв. чрез първично публично предлагане на акции на Българската фондова борса (БФБ). Компанията има 23-годишна история и е реализирала стотици проекти в Европа, САЩ, Азия и др.
Дружеството ще използва набрания капитал, за да ускори растежа си и да увеличи присъствието си на чуждестранни пазари.
Увеличаване на капитала чрез фондовата борса е един от най-известните методи за привличане на свежи пари по света. Не и у нас. През 2014-а не се случи нито едно първично предлагане на акции на БФБ. Капиталовият пазар беше частично отсрамен само от няколко „стари кучета“. Три вече публични компании привлякоха общо 30 млн. лв. Това са „Спиди“ (куриерски услуги), „Корадо“ (отоплителни уреди) и „Софарма имоти“ (недвижима собственост). За „Евро инс“ процедурата завърши в началото на 2015 г. (5,6 млн. лв.), а „Елана агрокредит“ още не е приключила с набирането на капитал.
Най-много пари привлече „Спиди“ - 20,45 млн. лв. Средствата веднага бяха използвани за разрастване – дружеството придоби бизнеса на „Геопост“ в България и Румъния, с което даде заявка да се превърне в регионален играч.
На борсата пари привличат най-вече компании, които се развиват бързо във времена на икономически растеж или предлагат сигурна доходност в години на криза. За бизнеса предимството е, че набира безлихвени ресурси, споделяйки част от собствеността си. А купуващите акции получават шанс да се възползват от развитието на компанията и да спечелят при евентуално поскъпване на книжата.
Пласирането на новите акции трае от 6 до 9 месеца. Компаниите имат и задължителни разходи (такси и комисиони), които са между 25 000 и 50 000 лв.
Рискови фондове инвестират
в дигитални компании
Група ентусиазирани младежи и учители създадоха една от най-разчупените платформи за обучение в българското интернет пространство. „Уча. се“ предлага видеоуроци по различни дисциплини - от химия и физика до английски и немски език.
Лекциите са заснети по нетрадиционен и забавен начин, за да привлекат вниманието на подрастващите (и не само). До момента на сайта са качени 3838 видеоурока, които са изгледани 10,2 млн. пъти.
Проектът „Уча.се“ е подпомогнат от фонда за рисково инвестиране „Лаунчхъб“. От 2012 г. той е инвестирал 5,7 млн. евро в 53 стартъпи (така наричат новите компании в областта на дигиталните технологии - б.а.) в региона на Югоизточна Европа.
Помощта на „Лаунчхъб“ не е само парична – той е партньор, а не само финансираща институция. Екип на фонда подпомага компаниите с контакти, бизнес умения, технологично ноу-хау, съвети за съответния пазар и др. „Лаунчхъб“ действа под шапката на финансовия инструмент „Джереми“ на Европейската комисия и Европейския инвестиционен фонд.
Инвестицията в една компания е максимум 200 000 евро, но заедно с привлечен капитал от други лица (частни компании или физическа лица, наричани „бизнес ангели“) може да достигне 400 000 евро. Схемата е следната - фондът предоставя парите на компанията, след което записва миноритарно дялово участие в нея.
Сред другите подкрепени проекти от „Лаунчхъб“ са платформи за поръчка на храна по интернет, за избор на мъжки костюми, мобилно приложение за покупка на кинобилети и др. Фондът не финансира на зелено, а избира компании, които вече са разработили продукт и търсят средства да го развият. При друг фонд за рискови инвестиции - „Илевън“, може да се кандидатства и на етап „идея“. Ресурсите му са 12 млн. евро, които също идват по инициативата „Джереми“. Първоначалната инвестиция е 25 000-50 000 евро на проект. „Илевън“ също залага силно на менторството и консултациите на младите предприемачи.
Холдинг пуска облигации за 50 млн. лв.
Пускането на емисия корпоративни облигации звучи непознато и екзотично, но всъщност не е нищо повече от един заем, преминал през по-различни процедури.
Емитентите издават книжа, които се придобиват от инвеститори (облигационери) срещу задължение за обратно изкупуване след определено време. През този период компанията плаща само лихва (точният термин е купон) - най-често на всеки шест месеца, а при настъпване на падежа се погасява номиналната стойност (главницата).
Облигациите се използват от компании, които търсят по-евтини ресурси от банковите. Например „Индустриален холдинг България“ в момента издава нова емисия за 50 млн. лв. на Българската фондова борса. Срокът й ще бъде 36 месеца, а годишната лихва - 5%. Парите ще се използват за рефинансиране на стар дълг и нови инвестиции. „Индустриален холдинг България“ развива дейност в морския транспорт, корабостроенето, пристанищни терминали и машиностроене.
Корпоративнит е облигации може да се търгуват на Българската фондова борса, но има опция и да не бъдат публични. Първият вариант е за предпочитане от облигационерите, защото при нужда може по-лесно да продадат книжата си още преди настъпването на падежа.
Купувачи на облигации не се намират трудно, защото институционалните инвеститори задължително имат в портфейла си от тези книжа. Те им носят ниска, но сигурна доходност, затова се смятат за безрискови.
Облигациите са особено търсени във времена на икономическа криза и обезценка на активи - акции, имоти и др. Освен това при евентуален фалит на дружеството облигационерите се нареждат на първите места в списъка на кредиторите, които трябва да бъдат обезщетени.