22061 | 15 юли 2015 | 15:24

Това стана ясно на кръгла маса за развитието на сектора

Пет пъти е увеличен финансовият ресурс за биологично производство в новата програма "Развитие на селските райони", съобщи заместник-министърът на земеделието и храните Васил Грудев, цитиран от БНР. Секторът е приоритет в общата селскостопанска политика до 2020 година. Грудев обаче предупреди, че нездравият интерес заради ударното финансиране може да компрометира българската биопродукция на европейските пазари.

От 30 на 150 млн. евро предоставя новата програма "Развитие на селските райони" за разширяване на биологичното производство у нас. Тенденцията вече е налице, освен площите в последните години се увеличава и броят на животните и разнообразието на културите и броят на заетите. Подадените проекти с искане за финансиране са на обща стойност 2,3 милиарда лева, като с приоритет ще бъдат разглеждани и класирани тези, които са за биологично производство, съобщи Грудев пред производители и експерти по време на Национална кръгла маса "Производство и маркетинг на български биопродукти", организирана от Българска стопанска камара и Фондация ФАЕЛ.

В същото време той призова за стриктен контрол, за да не бъде компрометиран секторът. "Един-единствен недобросъвестен производител може да нанесе огромни щети на марката "Българско биологично производство". Всички трябва да сме наясно с тази опасност, защото финансовите инструменти са много. Интересът към биологичното производство е голям – от тук насетне, ние обаче всички трябва да пазим възможността пред този бранш", каза Грудев.

Основен проблеми пред българските биопроизводители е преработката на продуктите и липсата на комплексен подход за тяхното развитие. Едва 10% от биопродуктите остават на българския пазар, а останалите се изнасят за страните от Западна Европа, стана ясно на днешната кръгла маса.

Съпредседателят на Българска асоциация "Биопродукти" Албена Симеонова посочи, че липсата на цялостна концепция за развитие на биоземеделието е предпоставка за все още недостатъчния интерес към него. Налице е и недостатъчна информираност относно възможностите за подпомагане на биопроизводството. Според нея е необходимо няколко министерства да работят в синхрон по отношение на политиките за насърчаване и развитие на биоземеделието. В тази връзка тя отправи предложение от името на БА "Биопродукти" да се въведе изискване по 5% от храните за деца и ученици да са с биопроизход, като по този начин ще се насърчи употребата на биопродукти.

В подкрепа на тезата за участието на всички заинтересовани институции в управлението на политиките за развитие на биоземеделие, проф. д-р Христина Янчева сподели, че вече втора година пловдивският Аграрен университет не успява да събере нужния брой кандидати за специалността "Биоземеделие" (бакалавър и магистър). В тази връзка тя предложи професията "Биологично земеделие" да бъде обявена за защитена.

Проф. Димитър Хаджиниколов, председател на Фондация ФАЕЛ, обърна внимание върху икономическия ефект от развитието на биопроизводството. Според него, вече е време да говорим за отделни стокови ниши като биотекстил, биофармацевтика, биокозметика, биомебели и др. Основен проблем, според Хаджиниколов, е добавената стойност - в България не се извършва преработка на биопродукти, а оттам и предлагането е ниско. Освен това, почти липсват маркетингови проучвания и активности. Проф. Хаджиниколов също подчерта липсата на комплексен подход към биопроизводството.