Петър Ганев
Очаквано тематиката за държавния бюджет стана водеща незабавно след изборите. Гласуваният удължителен закон в края на предходната година дава период от към два месеца на новия парламент да одобри държавния бюджет за 2023 година. Отново сме в обстановка, в която служебният кабинет мисли дали и по какъв начин да внесе личен план на държавния бюджет, до момента в който чака вероятно партиите да се схванат за кабинет.
Миналата година президентът, посредством думите си и дейностите на своите министри, на процедура сподели на депутатите: Ако желаете бюджет, би трябвало да извършите държавно управление.
Днес имаме сходна обстановка, в която водачът на партията, спечелила изборите споделя: Ако желаете да гласуваме бюджета, би трябвало да намерим формула за държавно управление.
Вече две години следим една игра на котка и мишка сред партиите и бюджета, а резултатът е по-висок недостиг, липса на съответна средносрочна рамка, закъснение на обществени вложения, в това число цялостен батак с осъществяването на Плана за възобновяване и резистентност, и в последна сметка спад в доверието на всички външни наблюдаващи, в това число непознати вложители, кредитни организации.
Иначе разновидности за деяние има – въпреки да не са еднообразно рационални. Очевидният е да има парламентарно излъчено държавно управление, което в границите на няколко седмици да внесе собствен пакет данъчни закони и бюджет. Вторият е служебният кабинет да внесе собствен план, а Народното събрание да го гласоподава скоростно преди предварителни избори юли.
Третият вид е да имаме удължителен закон на удължителния закон – т.е. същото като есента, още 3-4 месеца продължение на бюджета за 2022 година с вероятно разрешаване на няколко специфични проблема. Разбира се, може и нищо да не се прави – тогава след приключване на действието на удължителния закон страната действа по общия ред на Закона за обществените финанси.
Ако депутатите не се обединят към ясни и твърди ограничения за стесняване на недостига и унищожаване на бюджетния популизъм – такива са вероятни даже в последните два, въпреки и екзотични разновидността – доверието в устойчивостта на фискалната позиция на България ще бъде съществено разтърсено.
Още повече, в случай че самоопределящите се за про-европейски обединения са откровени в декларираната посока към участие в еврозоната, те би трябвало да дадат освен изясненост за бюджетните параметри за 2023 година, само че и да подсигуряват предпоставки за стабилно невисок недостиг и в средносрочна вероятност.
Иначе служебният кабинет може и да разгласява тригодишна прогноза с някакви цифри за доходи и разноски, само че всичко ще наподобява тотално откъснато от политическата действителност и ще „ увисне “ пред всеки сериозен сътрудник, заемодател или вложител.
Борбата с надценките роди две страници закон В дните след изборите Министерство на стопанската система разгласява план на Закон за надценките на питателните артикули. Ход, който демонстрира, че служебното държавно управление не желае да отстъпва изцяло дневния ред на партиите и ще дава горещина по своята водеща тематика.
Законът, който дава пълномощия на Комисията за отбрана на потребителите да санкции с 2 на 100 от осъществения оборот огромните хранителни вериги, е всичко на всичко 12 члена и две страници. Няма претекстове.
Няма оценка на въздействието. Няма даже формулировка на понятието „ надценка “. Казано е какво е „ годишен оборот “ и „ противоположни услуги “, само че вносителят на закон за надценките е не запомнил даже да дефинира понятието „ надценка “. Двете страници законопроект и приложението с изброени 17 типа храни, както и неналичието на претекстове и оценка на въздействието, основават усещането, че около многочислените медийни изяви на водещите институции по тематиката, просто на служителите не им е останало време за работа по законопроекта.
Многократно сме коментирали вредността на всевъзможни опити за интервенция в конкуренцията на пазара и свободните цени, каквито постоянно „ изплуват “ на дневен ред като несъзнателен инстикт на политиците и бюрократите, които желаят да покажат ангажираност и по-възможност да си гласоподават нови пълномощия.
Анализът е оповестен в седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Източник: profit.bg