"Тристранката ще намери съгласие, но най-големият проблем е, че не тристранката е протестиращ. Консенсус в рамките на тристранката не означава консенсус между правителство и протестиращи. Това е големият въпрос - когато бюджетът стигне първо, второ четене, дали на площада няма да има пак толкова хора, които да са обградили бюджетната комисия".
Това заяви пред БНР Петър Ганев - старши икономист в Института за пазарна икономика.
"Теоретично е възможно, но практически ще е изключително трудно в рамките на няколко седмици да бъде приет бюджетът. Времето е малко. Но той да бъде приет и на 5 януари, също е някакъв сценарий, т.е. ако закъснееш с няколко дни, няма кой знае какво да се случи. Има някаква гъвкавост, но все пак времето е малко", посочи той, но изтъкна, че има друг по-важен фактор:
"Дали напрежението спрямо обществото ще спадне. В тристранката консенсус ще се намери. Голяма част от бюджетните текстове, които видяхме на протеста, намериха разбиране, че отпадат. Спорните точки останаха като че ли в максималния осигурителен праг - тема, по която може би и тази седмица ще има спорове, защото има разминаване. Самите разходни мерки все още отсъстват. Когато махнеш предложенията за вдигане на данъци, отсреща трябва да имаш разходни мерки, за да вържеш бюджета".
Запитан откъде ще дойдат парите след промените в приходната част на бюджета, Петър Ганев посочи, че бяха представени няколко различни визии на бюджета:
"Там винаги присъстват съответните реформи в разходната част, например в разходите за персонал - най-лесният механизъм е да сложиш една горна граница и вътрешно да бъде преразпределен към тези, които са били ощетени тази година и не са получили, а не да отива при тези, които са получили 50% - това е доста логично. С такъв тип мерки в разходната част може да се спести ресурс, без да се накърнява потенциала на икономиката".
По думите му в тристранката не се говори толкова за политики, колкото да се намери баланс:
"Търсенето на баланс тръгна в посока - няма как сега да правим реформи, дайте да отрежем от там, където има най-малко натиск в рамките на тристранката. И най-малкият натиск винаги е в капиталовата програма - то и без това е малко като черна кутия, в която само правителството знае какво реално може да започне на момента да се инвестира. Оттам винаги може да се ореже. Това вероятно ще се случи и в края на тази година, за да се вържат финансите. Очевидно първата жертва на новия бюджет, който предстои, ще бъдат инвестициите. Следващият казус, след като технически вържем бюджета с инвестициите и тяхното съкращаване, ще бъде, че още следващата година, ако нямаме истински мерки в разходната част, темата за вдигането на данъци отново ще е актуална. Надявам се тази обществена енергия да остане и при всяко едно предложение в бъдеще за вдигане на осигуровките, хората да са готови да реагират срещу всяко такова предложение за вдигане на основни данъци".
В предаването "Преди всички" Ганев подчерта, че удължаването на бюджета вече е станало правило. Това се случи през 2022, 2023 и 2025 година, напомни той. Според него новата ситуация с еврозоната не променя нещата:
"Няма как да стане объркване от това, че има превалутиране. Казусът е, че създаваме несигурност в икономиката, в политиката".
Ако влезем с удължителен закон, би трябвало да имаме запазване на текущата ситуация, коментира икономистът. Той уточни обаче, че икономическият растеж не се нуждае от приет бюджет:
"Ръстът на приходите ще го има. Въпросът е ръчното управление на разходната част - там да не се прекалява и да има задържане на разходи".
Ако се стигне до удължителен закон, в някои от неговите членове освен да се каже, че се удължават параметрите, се правят и някои промени, посочи Петър Ганев и каза, че има бюджетна политика и през удължителен закон. По думите му той може да бъде приет в рамките на няколко дни.
"Ако стигнем до този сценарий, там също трябва да се потърсят защитни механизми - лимити на това, което държавата може да харчи в рамките на удължителен закон", предупреди той.
4365 | 4 дек. 2025 | 09:47
Мобилна верси
RSS
