18193 | 28 февр. 2015 | 08:40

Петър Нанев е младият журналист (на 24 март ще стане на 30 години), след репортажа на когото ВМА никога няма да е същата, а възникналите въпроси ще се преследват още дълго време. Петър хвърли бомбата и определи сензацията като късмет. „Късметът играе основна роля в нашата работа.

Ако не си на улицата и не видиш историята, ти си я пропуснал. Но мога да кажа, че материалът за ВМА е с най-големия обществен отзвук в моята кариера. Сега искам да направя интервю с лидера на ИДИЛ. Искам да погледна Ал Багдади в очите и да видя какви послания би предал на един християнин.“

Няколко са материалите, с които журналистът се гордее. В тази графа слага както фрапиращия социален експеримент, когато една седмица обикаля улиците на София като просяк, така и отразяването на протестите в Турция на площад „Таксим.“ Спомням си енергията на хората и стремежа им за свобода.

Никога няма да забравя как жени и младежи заставаха срещу щитовете на полицията им. Специално искам да отбележа и работата на оператора Евгени Генов, защото, когато си на гореща точка, агресията винаги се поема от човека с камерата. Никога няма да забравя как на един от големите хотели на площада написаха solidarity from Bulgaria (солидарност от България - б.р.), защото протестиращите, огорчени от политиката на медиите в първите дни, протягаха ръка към всеки чуждестранен журналист, дошъл да отрази събитията.

Силно ме впечатли това, че агитките на „Фенербахче“, „Галатасарай“ и „Бешикташ“ бяха на площада заедно, облечени с техните фланелки и шалове. Всеки, който следи футбола, прекрасно знае каква е неприязънта между феновете на трите футболни гранда, но те, хванати ръка за ръка, викаха „свобода“. Няма как Петър Нанев да не отбележи вълнението на феновете, тъй като самият той е ритал топката професионално. Започва като дете в „Академик“, после става един от юношите на „Левски“, известно време се състезава и в Кипър.

„Но един ден си казах: аз на 24 години не съм станал милионер от футбола, за какво се заблуждавам?! Утре ще бъда на 30 и ще викам на хората „знаеш ли какъв футболист бях“. И съвсем случайно пред кафенето на Би Ти Ви срещнах Станислав Пенович, познат от Би Ти Ви, с когото бяхме състуденти в НБУ (Петър Нанев завършва масови комуникации). Подхвърлих му, че търся работа, той ме попита какви езици знам. Аз съм завършил испанска гимназия, владея и английски - казах му го и без надежди заминах на море.“ Два дни след това му се обаждат с покана за стаж, но Нанев няма намерение да се раздели веднага с топлия пясък. След 10 дни се връща и ако мястото още е свободно, значи е било за него.

„Сега си мисля колко несериозно съм изглеждал тогава, но после доказах желанието си за работа.“ Започва като редактор на спортните новини в сайта на телевизията. След две седмици получава шанс да отиде на снимки и после професионалното му колело така се завърта, че Петър прави своя първи журналистически удар, разплитайки така наречената „Казанска афера“ с мнимите футболни трансфери.

После следва покана за работа в „новините“, а за „Преса“ Петър Нанев сподели и вълнението от бойното кръщение на всеки журналист - първата жива връзка: „Сутринта ми казаха, че вечерта ще предавам на живо мача „Левски“ - ЦСКА, и аз цял ден си писах текста. Спомням си как се обадих на Боби Лазаров и му казах: „Човек, довечера съм на живо, кажи ми какво да правя?“

Той, а и изобщо всички около мен ме успокояваха, че това е рутинна работа. Всичко мина, слава Богу, прекрасно, но за разлика отсега, когато ходя подготвен, но без написан текст, тогава бях наизустил цялата информация. За мен беше много важно да не допусна грешка, защото, както са ме учили моите родители, първото впечатление е много важно."