55048 | 11 ян. 2019 | 14:20
Христо Марков
бивш депутат от СДС
Рядко пиша такива статии, но този път наистина възмущението ми прехвърли нормалните граници.
Става дума за клеветите срещу президента Петър Стоянов през последните седмици в жълтата преса.
Написани толкова плитко, с толкова озлобление и със задължителните въпросителни. Естествено като щит от съдебни дирения.
В България може да се напише всичко, какво значение има, че липсва какъвто и да е автентичен документ.
Нищо!
А се лансират страшни неща – „бил комсомолец, та даже се говорело, че е агент на ДС. Причината? Може да са хиляди, но основната е една и тя идва от средите на управляващите от „европейската” ГЕРБ.
Тълмачите на „правата вяра” разбраха, че няма да се отърват от фактите около комунистическото наследство на лидерите си и предприеха ответен удар, който звучи така: „Абе, вярно е че нашите хора са били комунисти, но пък я вижте другите . Те всички са били от ДС”.
Ами и гадно, и непочтено и много, ама много глупаво.
Е, разбира се за тая операция най-подходящ е „високата топка” на сините Петър Стоянов.
Другата им цел е да се заличи голяма част от историята, от времето, когато наистина се водеше фундаментална битка за бъдещето на България, за пътя, по който ще завием – към Русия или към НАТО и ЕС !?
Няма как да си замълча в този случай!
Отнеха ни толкова много неща бившите комунисти и днешни „европейци”, останаха ни толкова малко неща, че замълчаването ще е предателство към читавите хора, които изнесоха тежестта на прехода с цената на лишения, обиди и мачкане.
Не, този път номера им няма да мине!
Преди промените почти не се познавах с Петър Стоянов, знаех го само като адвокат. И то като най-добрия спец по имотните проблеми, даже не като „бракоразводен адвокат”.
После искрено се зарадвах, че сме заедно, когато синята еуфория ни отмъкна по площадите. Искаше се толкова малко, но ценно за някои – смелост! И малко кураж да загърбиш личния си интерес.
А тогава /края на 1989 и началото на 1990 г./ къде са били някои блюстители на днешната „права вяра”? Къде са били тогава /с извинение/ - Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Фандъкова, Караянчева, Атанасова и цял сонм „демократи” с днешна дата!?
С много караници, обиди, скандали успяхме в Пловдив да регистрираме листите на СДС за първите избори след 45 години.
Петър Стоянов бе тогава първият говорител на СДС и май единственият юрист. На 28 години се оказа, че аз трябва да водя битка във втория най-голям район в страната – 99 мажоритарен / 4 и 5 кметство/. Районната избирателна комисия за него бе в тогавашното 4 кметство /сега там е район „Централен”/.
Един ден седим и пием там кафе с адвоката Пламен Николов /Доктора/ и той ме пита изведнъж откъде толкова добре ме познавал Петър Стоянов след като аз съм левскар, а той е върл привърженик на „Ботев”. Отговарям му, че се знаем от СДС и си имаме пълно доверие- толкова малко бяхме тогава.
Пламен ми обяснява, че седели с колеги и някой го попитал: „Откъде намерихте това момче за нашия район, бе Петре? Дойде с дънки, с дънкова риза в последния момент. Имаше вид на коцкар от „Тримона”, даже не поздрави!?”.
Петър му отвърнал: „Момчето е много умно и борбено. Ще се пребори, ще му напишете удостоверението след един месец!”. Наистина, написаха го още след първия тур. Бях само на 28 год. , слабоизвестен в Пловдив, зареден само с хъс… След това се раздалечихме - аз бях сред близките на Стефан Савов. Петър Стоянов бе от групата на Филип Димитров. По едно време даже не си говорехме.
Но сега да чета гнусотийте за „Пешо” с тридесетлетна давност… Ще има да чакате, другари и другарки, няма да стане, простичко е…
Две думи за „доносничеството” на нашия президент. Беше към края на предварителните избори с Президента Желев. Демократическата партия подкрепяше Желю. Предварителните проучвания сочеха убедителна победа на Стоянов.
Една вечер на „Дондуков” Стефан Савов попита Желев дали има нещо в досиетата за Петър Стоянов, а Желю леко ядно му отвърна: „Няма, бе, няма! Ако мислиш, че не сме проверили…”.
Не ще и съмнение, че са го направили, защото шеф на НРС бе ген. Бриго Аспарухов, а съветник му бе ген. Стоян Андреев!
Нали разбирате, че и най-малкото съмнение да имаше Желю не би се поколебал да го извади. В това отношение той бе безкомпромисен. Случаят с харизматичния Петър Берон е най-яркото доказателство.
По-късно на същинските избори и Ренета Инджова прави опити да измъкне нещо, но и там – ядец. Нали не се съмнявате в почтеността и?!
И накрая – нещо в което лично се убедих.
Откакто има либерален закон за досиетата и същинска комисия, много време си загубих в ровене на архивите. Почти три години заради един мой проект. Преровил съм хиляди досиета, за всички пловдивски депутати съм си направил картотека.
Най-пазеният документ на Комисията по досиетата е т.нар. „Регистрационен дневник”. Това е една грамадна книга, в която са записвани всички доносници от 1946 год. Тя се води само на ръка, т.е. служителките записват всичко на ръка. Със специална заповед на ген. Иван Райков още през 1948 г. изрично е указано, че не могат да се нанасят поправки, не може да се заличават имена, да се късат страници. Записват се уникалния номер на съответния агент, неговото агентурно име, от кое Областно управление на МВР идва сведението, кога е записан като агент и кога е свален.
Този „регистрационен дневник” е най-строга пазената тайна в Комисията по досиетата. Последно се пазеше под десет ключа в БНБ. Попаднеш ли в нея излизане няма, затова и Комисията печели всички дела от недоволни от решенията и бивши сътрудници.
Това е положението, направете справка, ако искате.
Ами там просто НЯМА агент „Виктор”, регистриран от РДВР-Пловдив! Снимал съм всички документи от Пловдив и ви предлагам за демонстрация копие от тях.
Хайде сега – можете да си правите проучвания, аз много дълго съм ги правил и съм получил много отговори, но – Агент „Виктор” просто НЯМА там, където са регистрирани всички!
Сигурно съм разочаровал много любители на „жълтичкото”, но – това е положението!
Клеветниците продължават да ни уверяват, че търсели „агентурни компромати ” за Петър Стоянов.
Ами като ги намерите- тогава пишете аланкоолувци!
Тъжната новина за вас обаче е, че такива не съществуват!
Не може цяла една телевизия „Европа”, на която доскоро вярвах и която тръби, че е дясна, да се занимава, с една толкова недостойна история. При това в предаването на журналист, който официално е обявен /а и сам си призна/ от Комисията по досиетата за агент Алберт.
Какъв кафкиански сценарий!
Преди доста години бяхме даже приятели, но „светът е цветен и помия извира отвсякъде…”.
И умът ми не го побира, че основният рупор на тази лъжа, Антон Тодоров, когото Петър Стоянов доведе от Стара Загора в София и го направи директор на възобновения вестник „Демокрация”, си отмъщава толкова гнусно на благодетеля си. И това помня.
След скандала във вестника Антон трябваше да бъде освободен и оттогава си „отмъщава” … Ама че долна история!
Спокойно!...Бих могъл да завърша така, но ще кажа още няколко изречения.
Трябва в името на националното ни достойнство да спрем с тези гнуснарски истории.
Нали без подписа на Петър Стоянов нямаше да бъдем членове на НАТО, да сме част от ЕС и да получаваме милиони от еврофондовете, които са радост и гордост за управляващите!
В крайна сметка Петър е част от фондацията на Бил Клинтън, член е на управителното тяло на … Александрийската библиотека. Там преди него е бил носителят на нобелова награда Умберто Еко! Как ви се струва? Представяте ли си там Гоце или Бойко Борисов? Или може би тези световни организации не знаят какви хора канят в управителните си тела?
Абсурдно е, толкова абсурдно е това, което се вихри около един достоен български президент, че чак не е за вярване, но за малките душички спиране няма!
Май наистина държим първенството по злоба и завист!
Мобилна верси
RSS
