Петър Воденски: Турция навреме предложи посредничество във войната. Защо България не го направи?

Руската линия спрямо България вече е различна - от това губи Русия, и България

Петър Воденски: Турция навреме предложи посредничество във войната. Защо България не го направи?

28423 | 8 март 2022 | 14:28

Сред колеги-дипломати имаше още преди години една шега, че „Украйна си мисли, че Западът ще се бие с Русия за нея, и не може да разбере, че Западът иска тя, Украйна, да се бие с Русия за него".


Петър Воденски е дипломат. Бил е генерален консул в Истанбул (1990) и посланик в Анкара (1991-1992), Кишинев (1995-2001) и Никозия (2005-2009). Два пъти е бил началник на Кабинета на министъра на външните работи (при Станислав Даскалов и Соломон Паси). Член на Стратегическия съвет към президента.

- Посланик Воденски, след повече от десет дни на война каква е оценката Ви за ситуацията? Имат ли шанс дипломатическите усилия и посреднически мисии? Една от тях ще се състои в съседна Турция на 10 март, където ще разговарят външните министри на Украйна и Русия.

- Нека първо кажа няколко думи за войната. Едва ли има нормален човек по света, който да одобрява войната. Тя причинява човешки жертви и страдания, в нея, в човешки план, няма печеливши. Освен, разбира се, простичко казано, мародерите и спекулантите – в съвременния свят те вече се наричат по друг, много по-софистициран начин, но същността си остава. От тази гледна точка, аз съм против войната. Казах и в профила си във Фейсбук преди повече от десет дни: „Не на войната!“

От гледна точка на професията ми, отхвърлям войната въобще като средство на решаване на някакви въпроси между хора, партии и държави. Войната означава провал на дипломацията. И едновременно с това, всяка война – рано или късно – завършва с мир и с договаряне на условията за това, тоест, отново дипломация.

 

Ето защо приветствам всяко усилие за посредничество между воюващите страни и прекратяване на войната. Впрочем, Турция много навреме предложи такова посредничество, чудя се защо България не го направи. Занимавал съм се с Турция 20 години, работил съм в Турция повече от шест години и мога да направя оценка въз основа на натрупан опит, че Турция винаги, във всяка ситуация, колкото и напрегната да е тя, успява да дефинира националните си интереси и да ги защитава умело с дипломация и други инструменти (предложеното посредничество е именно такъв инструмент), без да се влияе от идеология или от моментните съюзи и моментните партньорства, част от които е тя. Така, впрочем, постъпват бившите империи, и една от причините да са били велики и да са определяли дневния ред на света е именно умението да целеполагат националния интерес и да го отстояват. България била ли е някога империя?

- Сега, когато инвазията е факт, мнозина твърдят, че тя е била пред очите ни, но зависимата от руските суровини Европа е предпочела те да бъдат затворени. Все пак толкова мащабни военни действия изненадаха ли Ви и каква е тяхната цел?

- Наистина нещата бяха пред очите ни, най-вероятно анализите в различните институции и тинк-танкове не са довели до верните прогнози и до съответни работещи предложения за действия към политиците. Честно казано, аз не очаквах да се разпали война, но все пак аз отдавна не съм в институциите, чиято работа е да предвиждат обстановката около България, и не съм разполагал с информация от сериозни източници. А за тези неща трябва да се мисли и говори – с дипломация и публично – преди, образно казано, „стомната да се счупи“.

Още след Майдана в Киев имаше анализи, че пред Путин има четири възможни сценария за по-нататъшни действия с цел защита (според него) от външни врагове, които биха използвали Украйна, и сегашната война беше едно от тогавашните предвиждания. А целите на Путин в сегашната война, както руската страна твърди, са Украйна да прекрати военната съпротива, да обяви неутралитет, да признае Крим и двете новопризнати републики в Източната си част, да се денацифицира.
Киев пък иска Русия да прекрати инвазията, руските военни части да се изтеглят от украинска територия, и едва след това да се преговаря за мир. Засега трудно бих предвидил това да се случи, но в същото време страните трябва да схванат, че всеки нов ден война е загуба както за едните, така и за другите, и да потърсят някакъв компромис.

- Русия твърдеше до последно, че няма да напада Украйна, но го направи. Сега доверието в Путин и Кремъл изглежда безвъзвратно загубено. Как се излиза от такава ситуация, как се водят преговори, как може да бъде успокоено световното обществено мнение, как може да бъде възстановен международният ред?

- Който може да даде рецепта за това, би заслужил Нобелова награда, но истинска, а не както ги раздават „ангро“ в последно време. Тук визирам и добро посредничество, и добро желание от двете воюващи страни – а това изисква „узряване“ и осъзнаване на вече инкасираните и неминуемите бъдещи загуби, това предполага съответен ресурс (икономически, финансов, човешки), това изисква организиране наново на световния ред за обща сигурност на мястото на сега съществуващия, и т.н.

- Западът – САЩ, Великобритания, ЕС, наложиха драстични санкции, но отхвърлят молбите на Зеленски за затваряне на въздушното пространство. Това предотвратява разрастване на конфликта, но не оставя ли усещане за предателство спрямо Украйна?

- Москва предупреди, че въвличането на трети страни във военните действия, включително „затваряне“ от самолети на НАТО на въздушното пространство на Украйна, би довело до световна война, а явно никой не би искал това, поне към сегашния момент. Сред колеги-дипломати имаше още преди години една шега, че „Украйна си мисли, че Западът ще се бие с Русия за нея, и не може да разбере, че Западът иска тя, Украйна, да се бие с Русия за него". Признавам, че звучи много цинично, но положението сега в Европа не е ли също толкова цинично? Светът трябва да схване, че се води истинска война, това не е електронна игра, не е някъде далеч от нас, а е война в Европа, пред нашата врата…

 

Много хора, дали заради COVID-изолацията и свързаната с нея виртуалност, дали заради десетилетията мир в Европа след Втората световна война, май не успяват да осъзнаят, че иде реч за истинска война, че човешките жертви няма като театрални герои утре да ги видим в друг филм, и в този смисъл ентусиазмът, еуфорията, клишетата и пропагандата, които ни заливат от телевизора и в социалните мрежи, дават основание човек да се замисли за, уви, май трайното откъсване на съвременния човек от реалния живот... Не са малко и хората, които в тази човешка трагедия преследват личния си користен интерес и кариера, собствена финансова адженда. Във всяка война ги е имало, но техният интерес никога не е бил интересът на мнозинството.

- Води се спор/война и за понятията. Русия ще наказва със затвор тези, които използват термина „война“. То бе и една от причините за първия трус в българското правителство с оставката на военния министър Стефан Янев. Защо се дава толкова голяма тежест на думата и какво, ако не война, се води в Украйна?

- Забелязвате ли как от десетилетия никой, предприел военни действия спрямо друга страна, не иска да използва думата „война“? Имаме пример с „Операция „Барбароса“ на Германия срещу СССР, имаме пример с „Операция „Съюзна сила“ на НАТО в Сърбия, имаме редица примери с войни на САЩ в различните райони на света (много са американските военни намеси след Втората световна война и не бих искал да пропусна някоя от тях, затова не ги изброявам поименно), примера на „Операция „Атила“ на Турция в Кипър, войната в Кавказ… Страните не употребяват термина „война“, а обикновено ползват думата „операция“. Но дали ще го наречем война, или операция, това по никакъв начин не облекчава страданията на хората, нито заличава сълзите на вдовиците и на майките на войниците, уви…

- Българската позиция се отличава със съгласие – на едно мнение са президент, изпълнителна власт и парламент, който успя да приеме обща декларация. Но обществото сякаш е разделено, войната между фили и фоби пламна с нова сила. Риск ли е това за националната сигурност? Може ли разделено и демобилизирано общество да приеме и да се изправи пред заплахите и предстоящите икономически турбуленции?

- Разбира се, че разделението в нашето общество, при това не само по този въпрос, ни прави по-слаби, а аз, като умерен скептик, бих казал, че „то няма да е все така, то ще става и по-лошо“…

- Какво поведение диктува на елита и на обществото националният ни интерес според Вас?

- Аз бих запитал – какъв е интересът на България в тази война на 200 км от границите ни? Ние сме НАТО и ЕС, ние сме длъжни да се съобразяваме с общите позиции в тези „два клуба“. В същото време, в тези две организации имаме не само право на глас, ние имаме право на позиция, при това такава, която да отразява нашия интерес, или пък, ако се налага понякога да се отклоним от нашия интерес (и това го има понякога в преговорите и в дипломацията), да знаем ясно защо го правим и с какво го компенсираме. И ако няма с какво да го компенсираме, простичко казано, да не се съгласим.

 

Има ли България интерес от тази война в Украйна? Очевидно не. Има ли България интерес тази война да се проточва във времето? Очевидно не. Има ли интерес България да се бие с Русия? Очевидно не. Има ли интерес България от война НАТО-Русия, която би прераснала в световна ядрена война? Очевидно не. Значи, трябва да действаме в посока спиране, а не проточване на войната, а да не търсим оправдания защо не си даваме на Украйна последните останали здрави няколко самолета, или пък защо се съгласяваме с нашите вноски в ЕС да се закупува оръжие за едната воюваща страна. Разбира се, звучи примамливо от финансова гледна точка да „продадем“ на Украйна няколкото останали ни годни от съветско време самолети и тя да се бие с тях с руснаците, а после в замяна да получим от САЩ „на аванта“ нови-новенички Ф-16, в някакво бъдеще, но в някои случаи в живота има неща по-важни от парите, и този, според мен, е един от тях.

Въобще, в тази война най-големият губещ е Украйна, след нея Русия, след това Европа, тоест, ние.
Най-общо казано, Украйна губи човешки живот и разрушения, разбита икономика, на нейна територия се бият едни с други всякакви наемници, а нейните хора страдат. Русия губи човешки живот, губи икономически и финансово, губи престиж, в морален план на Путин (а и на Русия) собственото население никога няма да прости, че „два братски народа се бият и убиват един друг“. Европа губи, защото тази война задълго пресича ползването от високотехнологичната европейска икономика на руските енергоносители и други ресурси, и Европа ще трябва да купува същото от други места (да видим дали някой ще се сети кой печели от това). В интерес на политическата коректност няма да кажа кой има интерес от войната, но има една максима – „следвай потока на парите“ и ще разбереш кой-какво. А един наш известен българин от Бесарабия (бел. ред. - актьорът Руслан Мъйнов) каза публично миналия ден, че „тази война не е на Русия с Украйна, а на САЩ с Русия“.

- Президентът Радев сякаш първоначално застана зад Стефан Янев, после се обърна. Какво е Вашето обяснение за позициите и за поведението на бившия служебен премиер, който изразяваше свое мнение в момент, когато елитът следва да бъде единен?

- Както президентът Радев, така и Стефан Янев се доказаха в трудни за България времена. Но в политиката всяко време иска своя човек. Бих казал, че България отново ще има нужда от Стефан Янев.

- Какви са очакванията Ви от неговия приемник Драгомир Заков?

- Вече имах възможността да кажа, че посланик Заков е от по-младото от мен поколение в МВнР, сред които се изградиха отлични дипломати. Той е един от тях. Познава изтънко инструментите на международната сигурност, работил е на терен по тези въпроси, ползва се с уважение. Отново му пожелавам успех и в бъдещите си решения да поставя – както ни е завещал Христо Ботев – на първо място Отечеството и после останалите интереси.

- Посланик Митрофанова се извини за обидното „подлоги“, което се появи на сайта на руското посолство по адрес на България, след разговор с премиера Петков. Но така ли трябваше да реагира България – среща и някакъв вид мъмрене на високо ниво?

- Това съобщение на сайта на руското посолство беше много вулгарно. Тази дума бе използвана от преводача на руското посолство. От колеги чух, че руската дума в текста, утвърден от посланик Митрофанова, може на български да се преведе по няколко начина, и този не е най-удачният за дипломатически текст. И друг път напоследък, в текстове на руското посолство във ФБ, е имало неудачен превод на български. Посолството отдавна трябваше да вземе мерки, това очевидно е проблем за тях, а вече стана и проблем в двустранните българо-руски отношения.

 

А дали трябваше да се реагира така от наша страна? Със сигурност България трябваше да реагира на тази обида. В нашето общество е пълно с „разбирачи“, които постоянно предлагат „външно да привика посланика на дадена страна и да му връчи протестна нота, или да го изгони“. Нека се разберем, чуждият посланик не е български чиновник, той е висш представител на изпращащия го държавен глава и никой у нас, нито външният министър, нито премиерът, нито президентът могат да го „привикат“, а могат да го поканят на среща, която да се уговори в удобно за двете страни време. Пък ако става въпрос за нещо много, много спешно и даденият посланик не може да дойде веднага, той може да изпрати дипломат от посолството, който да получи спешното нещо – посланик Митрофанова, когато е била поканена в МВнР спешно, е била на Шипка по повод 3 март и не е можела да дойде незабавно, поне така писаха.

 

Дали трябваше да изгоним руския посланик? Аз, като дипломат, не бих посъветвал такова нещо, за гонене на дипломати питайте главния прокурор – шегувам се, разбира се. Но трябва ли ни в тази напрегната ситуация да гоним посланика? Ами ако напрежението с Русия стане по-голямо, какво ще правим, ще „застреляме“ някой от посолството ли, както във ФБ предлагат някои „горещи сърца“? Сериозен занаят е дипломацията, не е здравословно всеки от улицата да дава съвети, а още по-лошо е държавниците ни да слушат такива съвети от случайни хора.

- Как оценявате реакциите на Външно министерство? Успяваме ли да окажем адекватна помощ на бесарабските българи и на всички бежанци от Украйна?

- Колегите в МВнР и в съответните български посолства и генерални консулства на терен работят по евакуацията на българите на ръба на силите си, буквално. Имам лични наблюдения. Те създадоха бързо организация, много хора бяха изведени от полето на военните действия, работата продължава и понастоящем. Ползвам се от случая да им благодаря от мое име, дано началниците им осъзнаят каква важна и непосилна за всеки работа те са свършили и да ги оценят.

- Русия вече сложи България, заедно с всички страни от Евросъюза, в списък с неприятелските държави. Какво да очакваме? При целия риск на прогнозите, които остаряват бързо в динамичната ситуация – ще се променят ли рисковете за България?

- България отдавна е преместена в руските документи в Москва в „друга графа“, това си личи по много признаци. Прави ли ви впечатление разликата в публичните изяви, например, на посланик Митрофанова, от една страна, и на посланик Макаров, който беше преди нея? Като се има предвид, разбира се, че в руската школа в дипломацията посланикът не е оставен „на самотек“, а Москва му задава линия на поведение и му дава съответни инструкции по всеки по-сериозен случай. Тази разлика между двамата посланици категорично не е резултат на „различен човешки темперамент“. Явно руската линия спрямо България вече е различна, а от това губи Русия, губи и България.

- Виждате ли индикации, че войната вече променя и вътрешно-политическия дневен ред? Дали битката по линията статукво-промяна няма да отиде в друга посока?

- Въпросът Ви има и друга конотация: За свободата на словото, за това как се бори пропаганда - с контрапропаганда или с мисъл, знания, ограмотяване. С мисъл за това дали може да има демокрация без свобода на словото и мисълта. Въпроси за размисъл. Изправени сме пред много сериозна ситуация - това не е просто „предизвикателство“ пред нас, задава се, образно казано, буря, и тя е в състояние напълно да преформатира дневния ред на обществото. Колкото по-малко пострадаме, толкова по-добре, а от нашето поведение зависи немалко.



От категорията

Die Welt: Тайните сделки на президента Зеленски

Тайните сделки на президента Зеленски-1660215313.jpg

Разследване на Sledstvie.Info показа, че комикът, заедно с братята Шефир и още ...

11 авг. 2022 | 13:54

Политически анализатор: Няма логика партийните лидери да се оттеглят преди избори

 Емил Соколов - историк и анализатор-1660210298.jpg

При добра кампания БСП може да спре изтичането на гласове към „Възраждане“ и ...

11 авг. 2022 | 12:30

АЯР: При авария в Запорожката АЕЦ потенциална опасност може да има за крайните североизточни райони

Руски войник охранява района на окупираната Запорожка АЕЦ Снимка: БТА/АП-1660226633.jpg

Извършената оценка показва, че времето за достигане на замърсяването до ...

11 авг. 2022 | 16:58

Консервативна "културна революция" е в ход в Русия

Консервативна "културна революция" е в ход в Русия-1542879274.jpg

Основни стълбове на култа към консервативните ценности са православната вяра, ...

11 авг. 2022 | 15:47