36755 | 3 февр. 2024 | 12:58

Относно предстоящия правителствен воаяж разбираме, че няма потвърдени срещи, макар и няколкоминутни, ей-така, за да има работа българският снимачен екип, нито с президента Байдън, нито с държавния секретар Блинкен

Петър Волгин

БНР

Сигурно сте забелязали, че българските официални лица много обичат пътуванията в чужбина, а особено обичат да посещават страната-хегемон. Може би защото се чувстват твърде приятно, когато се отъркват в представителите на великата сила, може заради шопинга, а може и поради някакви други причини, но все натам ги тегли.

Ето, например, министърът на отбраната Тодор Тагарев, който със сигурност е бил евроатлантик още по времето, когато е защитил дисертация в Съветския съюз, съвсем наскоро беше в САЩ, но сега пак щял да ходи. Както разбираме от сайта Епицентър.бг доста сериозно комплектована е делегацията, която се отправя на въпросното посещение. В нея влизат премиер, министри, заместник-министри, началници на отдели, съветници, експерти, снимачен екип.

Разбира се, добре е, когато българска официална делегация е на посещение в значими държави. Основният въпрос обаче е с кого точно ще се среща въпросната делегация в съответната значима държава.

Относно предстоящия правителствен воаяж в Съединените щати разбираме, че на този етап няма потвърдени срещи, макар и няколкоминутни, ей-така, за да има работа българският снимачен екип, нито с президента Байдън, нито с държавния секретар Блинкен.

В момента знаем, че има уговорени срещи с няколко неправителствени организации и българската общност там, както и университетски лекции. Естествено, в никакъв случай не бива да подценяваме точно този тип общуване.

Спомнете си, че при скорошното си посещение в САЩ именно по време на среща с едно такова НПО министър Тагарев ни съобщи няколко много важни свои намерения. Първо, че изкъсо трябва да бъдат следени както традиционните, така и интернет-медиите, и второ, че учебниците по история трябва да бъдат пренаписани така, че в тях да не остане никакво положително споменаване на Русия.

А сега понеже в Съединетите щати ще бъде не един, а няколко министри плюс премиер, нищо чудно да бъдем ощастливени и с други подобни велики намерения на властта.

На най-естествения въпрос с кого точно ще се среща във Вашингтон ротационният премиер отговори ето така: „Доста сериозен опит да се осуети възможността за директни контакти между мен и хората, с които работя и САЩ, което разбира се - няма как да стане. Мисля, че някой се опитва да вземе позиции, които не му се полагат“. Доста загадъчно изказване, не намирате ли? В сравнение с енигматичността, заложена в тези думи, пророци като Делфийският оракул, Нострадамус и редица други изглеждат абсолютно разбираеми и конкретни.

Едно е сигурно. Вероятно и за най-талантливите гадатели на бъдещето ще бъде трудно да кажат с кого точно ще се срещат представителите на българската правителствена делегация в Съединените щати. Ако пък се окаже, че ще бъдат приети нашите официални лица единствено от портиера на Белия дом, метафорично казано, това няма как да бъде прието като сериозно външнополитическо постижение.

Тук трябва да бъде казано нещо много важно. Чуждестранните партньори си изработват отношение към някоя държава съобразно с поведението на нейните официални представители.

Ако нашите управляващи се държат като послушни ученици, като готови да изпълнят всяко чуждо нареждане васали, като безпрекословни йесмени, няма как да очакваме, че ще се радват на особено уважение. Защото няма как да уважаваш немислещи изпълнители. Да, използват ги, да, потупват ги снизходително по главиците, да, по някоя и друга троха им подхвърлят, само че всички тези жестове нямат нищо общо с равноправното отношение.

Управляващи, които се страхуват да защитят българските национални интереси и които постоянно говорят за някакви евроатлантически ценности, вместо за България, няма да срещнат уважение. Така че, колкото и персони да се натъпчат в правителствения самолет, резултатът от тяхното посещение в странство ще бъде само един – поредна демонстрация на верноподаничество и отказ от национален суверенитет.

Когато стана ясно, че голяма правителствена делегация се готви да пътува за Съединените щати, се сетих за прекрасната сатирична поема „Хождение по буквите“. В нея по един невероятно забавен начин гениалният Валери Петров описва процеса по създаване на азбуката. Само един кратък откъс ще ви цитирам, в който се говори за начините, по които началниците във Византия подготвят официалното посещение на братята Кирил и Методий при папата в Рим:

- Камо грядеши тез двамата? При папата?

- И ради що? Да си кривити капата?

Ами! В крайний случай пойде ще единия.

Втори отиде ще по друга линия.

Например да пратиме бихме могли

един техник /брат ми/ по парни котли.

Верно, техник от ест малко ударен,

но език притежава високопарен,

и хем тъй, в спора, ще поможе на попа,

хем и той яко хората ще похоже в Европа.

И ей-го във влака, муцуна навирил,

Пътува глупака сос мудрия Кирил.

Нещо подобно се получава и при днешните хождения на българските официални лица в Европа и Америка. Разглеждат забележителности, цъкат с език и, разбира се, демонстрират абсолютна евроатлантическа лоялност. Що се отнася до официалните срещи, портиерът на Белия дом, метафорично казано, винаги е готов да ги приеме.