България е в политическа криза. И може би връх на този политически айсберг е ситуацията в ДПС.
За да разберем случващото се в нашето общество и държава, трябва да върнем събитията назад във времето и да разсъждаваме върху реалните факти, а не върху политически и медийни митове.
На 23.06.2005 г. Ахмед Доган произнесе думи, за които в нормална държава на секундата бе приключил с политическата си кариера. Става въпрос за неговото признание за обръчи от фирми свързани с ДПС. По-директно признание за корупция едва ли може да си представи човек.
Ахмед Доган го направи, защото, според него, имал смелостта за това:
„В целия свят, от Америка до Япония, всяка партия си има обръч от фирми. Ако мислете, че моите способности по някакъв начин отстъпват на тези на един банкер, тогава нямате реална представа за способностите на един политик. През последните 15 години почти половината от всички безнесмени над средното ниво са тикава благодарение на моето съдействие или поне на моята благосклонна усмивка. Ако искате ще Ви го кажа по друг начин. Винаги е имало фирми, които подкрепят една или друга партия. Просто е. Дори много просто: има строителни проекти – кой ще получи поръчката, има подизпълнители – кой ще ги консуултира и така нататък“
На 15 май 2007 г. пред студенти в Русе Ахмед Доган се окачествява като „недосегаем“ и заявява:
„София не ми стига, имам нужда от Брюксел, имам нужда от правене на политика сред 500 млн.души заедно с тези млади хора от листата с кандидати за европейски депутати от ДПС
Трябва да се пазите. Мислете за утре, не за днес. Аз съм добър пример. Идвам от едно малко село, а сега съм богат човек. Аз съм политик. Аз съм бизнесмен“.
На 25.06.2009 г. последва ново култово признание за порциите, които той раздава:
„Вижте господа, депутатите нямат власт. Нямат власт. Властта е в моите ръце! Това искам да го разберете! В мене е концентрирана властта, не във вашите депутати. Искам да знаете това! Аз съм инструмента на властта, която разпределя порциите на финансиране в държавата. Искам да сте много наясно с този проблем!“
Логично е да се проследи градацията в исканията на Ахмед Доган:
-Това искам да го разберете!
-Искам да знаете това!
-Искам да сте много наясно с този проблем!
А сега вече имаме и истински Еверест в политическата диктатура „Аз съм по-висшестоящият орган, дори от ЦОБ“. Подобна философия ни прави феноменално различна държава от останалите в ЕС.
Трябва ли да се учудваме, че тази политическа философия роди политическия феномен Делян Пеевски. Така се възкачи на депесарския трон Делян Пеевски – благодарение единствено и само философията на Ахмед Доган. Тази политическа философия възкачи на политическия трон и Бойко Борисов.
Това се случи именно след изявлението на Ахмед Доган в село Кочан, с което той практически отмени действието на Конституцията на Р. България, която ни определя като парламентарна република. И в този момент Борисов се обърна към българите и заяви, че ако го подкрепят, ще отстрани ДПС и Ахмед Доган от властта.
Днес фокусът на общественото внимание е в Делян Пеевски. Той е широко представян като злия феномен в българската политика. А самият той показва, че е като всички други политици, но много по-куражлия и сърцат от тях. Обвиняван от всички, както и твърде често е представян като човек владеещ държавата и с нейните инструменти завземащ различни бизнеси, обществени поръчки, а сега е обвиняван и в овладяване на партията ДПС.
Но механизмът с използване силата на държавните органи за превземане на бизнес бе разработен в ДПС от Доган много преди Пеевски. Чрез този механизъм преди 20 години например бе превзет бизнеса на Бедри Шефик.
ДПС наложиха и практиката да овладяват другите партии чрез различни прегръдки и кафета. Всяко кафе или прегръдка обаче бе път към зануляването на актуалните за момента политически партии.
И така се стигна до днес, когато виновният за всичко в държавата е Пеевски. Дори Ахмед Доган е заявил пред негови сподвижници, че цяла България чакала решението за изключване на Делян Пеевски от ДПС.
Да, г-н Доган, имаше такива очаквания, но те бяха до преди два месеца.
Сега очакванията са Момчето да говори с факти, които някои наричат компромати. Сега очакванията са Момчето да стане мъж и с тайните, които знае, да разруши статуквото. А както се вижда Момчето има както тайни, така и енергия.
И тъй като Момчето е политически феномен, защо пък да не очакваме от него да заговори за конкретни проблеми на хората и за конкретни техни решения?
Ако стори това, според мен ще постави политическата класа в най-трудната за нея ситуация – ще трябва да излезе от коловозите на популизма е да започне да предлага реални политики в полза на хората.