25381 | 26 юли 2019 | 08:43

Няма друго законодателство в Европа от този период, което до такава степен да гарантира човешкото съществуване. Но това не се случва и в последващите епохи. Няма подобен пример и днес.

На 26 юли българите трябва да отдадем дължимата почит към Крум – най-славният български владетел

Според академичното издание „История на България“ Крум е водил политика за обединяване на българските славяни, славянизиране на държавата, обогатяване на него самия и първите му помощници и утежняване на положението на българското селячество. Всичко това той сторил чрез водените от него победоносни войни и въведените закони.

Така академичните ни историци са свели ролята на Крум до алчен владетел, който утежнил положението на българското селячество.
Анализът на историческите извори обаче показва, че тези твърдения са историческа манипулация.

Имайки предвид изворите, то може да се твърди, че Крум започва реализацията на доктрината България.

Какво включва Доктрината България?
-Обединение на българите, заселили се в Централна и Югоизточна Европа в единна държава;
-Създаване на социално справедливо държавно устройство, което гарантира необходимата грижа за всеки български поданик;
-Превръщането на България в основна геополитическа сила на европейския континент.

През първите 6 години от своето управление, т.е . до 809 г. той насочил своите усилия обединение на българите и превръщането на България в социално справедлива държава.

За това говори и Христо Драганов в своя препис на историята на Паисий:
„Затуй Крум се занимавал в първите шест години от царуването си само за вътрешните наредби на царството си“ [1]

Успешните му военни кампании установяват пряка връзка между Мизия, Панония и Долната земя Охридска. През 805г Крум не просто разбил аварите, а освободил панонските българи.

Тези сведения черпим от споменатия препис на „История славянобългарска“, който е дело на Христо Драганов:
„Той помогнал на панонските българи да са освободят от франките и аварите, с които имали непрестанни боеве“ [2]

През 809г Крум превзел Сердика и така практически било завършено обединението на Мизия, Панония и Долната земя Охридска.
В тази нова ситуация - обединена България - Крум изобщо не е протакал изпълнението на дълга си като владетел. Оповестил на всички свои поданици в обединена България законите, които ще регламентират техния живот, в това число и на българите, дошли от Аварския хаганат, за които говори Лексиконът на Свидас:
„А той като чул думите им, свикал всички българи и им заповядал, като издал следните закони: Ако някой обвини другиго, да не бъде слушан, преди да бъде вързан и разпитан. И ако се окаже, че той клевети и лъже, да бъде убит. Не се позволява да се дава храна на онзи, който краде. Или ако някой би се осмелил да направи това, имотите му да бъдат отнети. Заповядал също да се строшават краката на крадците и всички лозя да се изкоренят. На всеки, който проси, да не се дава малко, но да бъде (достатъчно) задоволен, за да не изпадне пак в нужда, или пък който не е постъпил така, да му бъдат отнети имотите”.[3]

Законите му явно са били изключително строги и справедливи. Заможните хора са били задължени да помагат на бедните, тъй като ги е заплашвала конфискация на имотите при отказ. Няма друго законодателство в Европа от този период, което до такава степен да гарантира човешкото съществуване. Но това не се случва и в последващите епохи. Няма подобен пример и днес.

Звучи наистина странно, че заможният е длъжен да помогне на просяка. Дали този закон е бил реалност или легенда? Тъй като дълги години нас ни учеха, че богатият човек е изедник, че той винаги е лош, може би за това не обръщахме внимание на текст от Стратегикона на Кекавмен:
„Във всичко се застъпват за нуждаещия се. И наистина богатият е бог за бедния, понеже го облагодетелства. За това и българите наричат имотния - богат, което значи богоподобен”.[4]

Ето го обяснението за произхода на обикновената думичка „богат”, което обаче характеризира твърде добре една от основните черти на периода преди налагане на византийското влияние в България. Българската държава не само гарантира реда в обществото, но и възможността за просперитет на всяка личност.

Обединена и социално справедлива България се превърнала в незаобиколим геополитически фактор в Европа. Това накарало и Карл Велики да сключи мирен договор с Крум. За това говори Паисий:
„Сключил мир със западния цар“.[5]

За сключения мирен договор с Карл Велики сведения намираме и в Българския апокрифен летопис.
Не така стои обаче въпросът с Византия. Обединена и социално справедлива България е била в разрез с доктрината Византия. Това принудило Никифор да тръгне не просто срещу българите, а срещу обединена България. Именно обединена България не може да съществува съгласно философията за същността на Източната Римска империя, т.е. Византия. Ето защо Никифор е решил не просто да срази българите, а да защити политическата доктрина на Византия, като наследник на Римската империя. Всички знаем как завършил този опит на Никифор да ликвидира обединена България – главата му била отрязана.

Никифор навлизайки в България успял да достигне до Търново, където резидирал Крум. За това, че Крум е управлявал България от Търново сведения може да почерпим от Паисий:
„Той най–напред съградил Търново, три крепости между реката Янтра, и тук поставил царския престол“.[6]

Дълги години т.н „официална“ историография упорито подменя истината за битката на Крум с Никифор. По този начин българският народ се лишава от възможността да знае къде се е състояла най-славната битка в българската военна история. По този начин българският народ се лишава от възможността да увековечи и отдава почит на най-значимия български владетел и неговата победа над Никифор.

Най-ценни сведения за похода на Никифор в България намираме в Анонимния Ватикански разказ. Според тези сведения българите като видели огромната войска на Никифор избягали и се скрили в планините. Никифор имал два военни сблъсъка с войски на Крум. Първо разбил 12 000 българи, а при второто сражение 50000. Никифор преминал през средата на България и смятал, че завладял цяла България.

В продължение на 15 дни Никифор не продължил похода си. Войниците му опожарявали непожънатите още ниви. Войсковите части на ромеите били разположени далеч една от друга. Превземайки неизвестно селище, Никифор разграбил Крумовото съкровище и го раздавал на войниците си.

След това обаче се отправил към Сердика. През тези 15 дни българите наблюдавали безчинствата на ромеите и същевременно изграждали дървени прегради, валове и ровове. През тези 15 дни някои ромеи започнали да бягат и чрез някакви хитрини да се измъкват. На 15 ден от нахлуването на Никифор българите връхлетели само върху императорския отряд и почнали да го избиват. Никифор бил погубен в първото сражение. Бягайки от сражението ромеите стигнали до много тинеста и мъчно пребродима река.[7]

Разсъждавайки върху сведенията в анонимния Ватикански разказ може да се направи извод, че Никифор навлязъл в Тракия и от там поел през проход в Централна Стара планина. Имайки предвид сведението на Паисий, че Крум е основал Търново и там е бил неговия престол, то може да се направи извод, че Никифор е превзел Търново.

В близост до Търново се намира и античния Никополис ад Иструм - град с изключително важно значение за ромеите. Край Никополис ад Иструм е минавал и пътя за Сердика. И не е случайно сведението, което ни дава Паисий, че Крум разбил Никифор недалеч от Никопол, край Славомир(днешно Сломер)[8]. Следователно може да се направи извод, че ромеите са били разположени в територия заключена между днешното село Никюп, река Росица, река Янтра и днешното село Сломер, бившо Славомир.

Никифор е бил разположил собствения си стан до село Сломер и за това българите нападнали първо там, с цел да успеят да унищожат императорския отряд и самия Никифор. И успели. За тази мълнееносна победа по всяка вероятност има значение и доброто разузнаване на българите, които преценили, че голямото разстояние между ромейските военни части ще им попречи да разберат за атаката срещу имперския отряд. Тъй като в действителност другите ромейски военни части наистина не узнали за атаката срещу имперския отряд, то това дало възможност на Крумовите войници да погубят Никифор още в първото сражение. След това поражение на ромеите пълният им разгром е бил неизбежен.

Крум не просто е обединил българите. Той е заплашил съществуването на доктрината Византия. И не е случайно, че за неговата победа са потърсени библейски аналози.

Как българите описват Крум?

Паисий определя Крум като:
„отбран, великодушен и благополучен във война.”[9]
Христо Драганов в своя препис на историята на Паисий също вижда Крум като изключителен владетел:
„Подир Кардама воцарил са Крум, 12-ий цар Болгарский, който бил голям и остроумен юнак“[10]
По подобен начин пише и Раковски за Крум:
„Той великий и мудрий мъж“ [11]

Византийците пък според Теофан видели в лицето на Крум превъплъщението на друга личност, която не само че е библейска, но е и цар, разтърсил античността - Сенахерим. И тази аналогия с известния асирийски цар е поредното доказателство, че Крум и на Изток, и на Запад е бил приет като велик владетел.

Разтърсващи са думите на Мишел дьо Монтен в глава XXI на „Есета“ по повод държавата на Крум:
„В тази държава думите означаващи лъжа, предателство, измяна, недобросъвестност,скъперничество, завист,клевета, са непознати“[12].
Крум положил основите на българска династия, която „официалната“ ни историография упорито се мъчи да прекъсне чрез манипулиране на българската история. Такава манипулация е например династията на Асеневци.

В българската историография има едно наложено твърдение, че има Второ българско царство и то започва с въстанието на Асен и Петър. С това въстание се слага и началото на династията Асеневци. Ако се позовем на историографията от 20 и 21 век то двама недоволни боляри, за чийто произход има различни хипотези, решили и организирали въстание на българите.

Тяхното недоволство е свързано с отказа на Василевса да им предостави искана от тях прония върху Трапезица и Царевец. Въстанието започнало в Търново. Като повод двамата братя използвали недоволството на българите, които били обложени с нови тежки данъци, които са свързани с предстоящите разходи на Василевса, които е трябвало да бъдат направени във връзка с неговата предстояща сватба с унгарска принцеса.

По-големият брат Теодор бил коронясан за цар и приел името Петър. Така започват военните действия, които довели до създаване на т.н. Второ българско царство и възцаряването на династията Асеневци. Има различни хипотези за произхода на Асеневци. В тяхното родословие различни историци търсят влашки и кумански произход. Най – известните Асеневци според представителите на „официалната“ ни историография са Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II.

Защо според официалната ни историография Асеневци са една историческа енигма? Това е така, защото официалната историография не е решила въпросите защо точно Асеневци и защо точно в Търново те се възцаряват.

Защо точно Асеневци? Отговорът на този въпрос е повече от елементарен – защото те не са просто българи, а наследници на царския род, който произхожда доказано поне от Крум. Самият Калоян в свое писмо до Папа Инокентий заявява, че е наследник от царския род:
„Моите предшественици, царете на българите и власите –Симеон, Петър и Самуил, прародители мои, и на всички останали български царе“[13].
За царския произход на Асеневци говори и Папа Инокентий в свое писмо до унгарския крал Емерих:

„Двамата братя Петър и Йоаниций, произхождащи от рода на предишните царе, започнаха не толкова да завземат, колкото да възвръщат земята на своите бащи“[14]
Паисий Хилендарски също ни два сведения за царския произход на Асеневци. Той дори ни сочи, че те са внуци на изгоненият във Влахия Самуилов син Гаврил:

„Така патриархът по божие повеление повиква Асен и неговия брат Петър от Влахия. Били от царски род, внуци на Гаврил, Самоиловия син, който бил изгонен, както се казва във Влахия“.[15]
За Гаврил - изгонения от българите във Влашко син на Самоил пише и Иерисхимонах Спиридон:

„След Радомир се възцарил Йоан–Владимир. Българите изгонили Гаврила, Самоиловия син, във Влахия и поставили Йоан, Ароновия син. Арон бил Самоилов и Давидов брат. Свети Йоан-Владимир царувал три години и водил отначало чист, свят и богоугоден живот“.[16]
За царския произход на братята Петър и Асен говори и гръцкият книжовник Димитриос Дарварис(1757-1823):
„Като не могли да понасят чуждото иго, българите водени от двамата братя от царски род Петрос и Асан, въстанали отново при цар Исак Ангел“[17]

И да се върнем на въпроса защо точно Асеневци? Така повелява българската традиция- царе могат да бъдат само наследници на царска кръв. И тъй като те са такива е естествено да изпълнят историческата си мисия – да поведат българите.

Защо наричат династията си Асеневци? Нито един от братята не носи името Асен. В Бориловия синодик е изписано истинското име на втория брат, който ние познаваме като Асен – Белгун. Иерисхимонах Спиридон в своята история ни дава указания, че Белгун е Асен Втори:
„След смъртта на Асен Втори и след смъртта на брат му Петър се възцарил Калиян“. [18]

Пак Спиридон ни сочи, че неговият син е Асен Трети:
„След смъртта на Борил, българския цар, се възцарил Асен Трети“[19]
Кой тогава е Асен Първи и защо царските наследници повели българите наричат себе си Асеневци?

Отговорът на този въпрос намираме в Паисий и Спиридон- Асен Първи е първият български владетел с признато царско достойнство. Според Паисий той бил избран от българите за владетел след като те изгонили от престола Мойсей -синът на Тривелий:

„Тривелия оставил монашеството временно, пак взел царската власт, хванал своя син и го ослепил жестоко, задето обърнал българския народ към идолопоклонство. След това предал царството на по-младия си син с такава заповед: казал му да управлява разумно царството и твърдо да държи християнската вяра, за да не получи и той наказание като по-стария си брат за непослушание. И възприел пак монашеския чин, завършил свято своя живот. Монашеското му име било Теоктист монах. По-младият му син малко време следвал заповедите на баща си. Бил развратен във вярата и непоносим за българите. Затова го изгонили от кралския престол и поставили за свой крал Асен Велики.“[20]
Пак според Паисий Асен Велики през 740г разбива арабите край Акронион.

Тази военна победа на българите е практическа помощ за византийците, които си връщат владението върху Мидия и Армения. За тази битка пише и Спиридон. Именно заради българската победа Василевсът Лъв Исавър дал царска титла на Асен Велики:

„След смъртта на Мойсей, българския крал, се коронясал на кралство неговият сродник на име Асен Велики по времето на същия този Лъв Исавър. Той бил в дружески отношения с гръцкия цар Лъв и му дал голяма помощ, защото арабите превзели Армения и Мидия – най-добрите земи на царя Лъв . А Лъв помолил Асен той да тръгне със своята войска срещу арабите.

Той отишъл и безброй народ посякъл: Истър, Армения и Мидия освободил и на Лъв, кесаря, ги предал.И такъв страх всял у арабите, че те вече не смеели да посегнат и удрят гръцката държава. Заради това Лъв кесар дал на Асен царска титла и корона. Така потова време българите за втори път приели царска титла: за пръв път от Александър Македонски, а за втори път – от Лъв Исавър, в лето Господне 717. И станал Асен Велики първи български цар“.[21]

Тук трябва да се добави, че Лъв Исавър става Василевс в 717г.
Асен Велики, който според Паисий се възцарява през 720 г. и царува в Охрид много години и починал в мир.

И така да се върнем към енигмата Асеневци. Братята Белгун, Теодор и Калоян носят царска кръв. Те са преки наследници на Гаврил -синът на Самуил, който се спасил във Влашко. Царската династия на българите, към която принадлежат братята води своето начало доказано поне от Крум. Крум изградил Търново и в него поставил царския престол. Недалеч от Търново Крум разбил Никифор. Къде тогава наследниците на Крум и българските царе да вдигнат въстание ако не в Търново? За да докажат своята пряка връзка с царското достойнство на българите братята стават Асеневци, по името на първия български цар Асен Велики. За това и Белгун го познаваме като Асен. За Белгун и Теодор няма Второ българско царство. Има просто единствено и само Царство България.

Как българската официална историография се мъчи да манипулира историята чрез Асеневци? Премълчава историята на Асен Велики –първият средновековен български цар получил царско достойнство от Василевса Лъв Исавър. Едновременно с това заличава спомена за Асен Велики създавайки мита за Симеон Велики. Забравя да прочете Спиридон и така Иван Асен става от Трети-Втори. Манипулира българската история като налага невярното твърдение, че Крум е управлявал в Плиска и разбил Никифор във Върбишкия проход. Обединява двама сина на Самоил -Гаврил и Радомир и създава един измислен исторически образ Гаврил Радомир. Така изкуствено се създава Второ Българско Царство и нова царска династия Асеневци. С други думи официалната ни историография обслужва домогванията на Византия.

Друга историческа манипулация на „официалната“ ни историография, чрез която се прикрива връзката между Търново, Крум, Никифор и Славомир, е т.н. Дунавски дворец на Омуртаг. Известен е надписът на Омуртаг, който се намира във Велико Търново, в църквата Св.40 мъченици. В този надпис имаме информация за дворец на Омуртаг, построен на Дунав и една могила:

„Кан сюбиги Омуртаг, обитавайки в стария свой дом, направи преславен дом на Дунава. И като измерих /разстоянието/ между двата всеславни дома, направих могила на средата, и от самата среда на могилата до стария мой дворец са 20 000 растега, и до Дунава са 20 000 растега.“[22]

През годините се изказаха различни предположения за местоположението на обектите, които са посочени в надписа. Преобладаващите твърдения са, че старият дом на Омуртаг е в Плиска, а този на Дунав е в Силистра, Малък Преславец или на остров Пъкуюл луй Соаре. Мисля, че в тези хипотези бяха допуснати някои грешки, които навеждаха до неправилни изводи. Какво имам в предвид?

Първата грешка в този казус, наречен дворец на Омуртаг, е пренебрегването на факта, че надписът е намерен в Търново. Не знам защо, но много бързо се произнесоха, че това е надпис от Плиска, който е пренесен в Търново. Защо се изключи вариантът този средновековен надпис да си е бил там, където е и намерен - в Търново? Може би защото според надписа Омуртаг е обитавал стария си дом? Да, това е било така, защото така е и написано. Но по какъв начин определиха, че Плиска е старият му дом вече е загадка. Вероятно това се дължи на разбирането, че щом е владетел, трябва да живее в столицата. А по какъв начин точно се определи, че Плиска е столица по времето на Омуртаг? Пак загадка. По същия начин български историци определиха, че Никифор опожарил Плиска и разграбил там двореца на Крум.

Втората грешка е липсата на картографски проучвания. Обектът на Дунава по това време е можел да бъде разположен от Буда Пеща до делтата на Дунав. Защо ли? Ами защото реката е била българска по цялото това протежение. Т.е. за да се определят старият дом и преславният дом на Дунав, трябва да се използва картографията, която включва Дунав и пространството заключено на север и на юг от реката с максималната граница за отстояние от 40000 оргии. Защо казвам 40000 оргии на север и на юг от реката?

Много просто – в надписа разстоянието между двата обекта е 40000 оргии, без уточнение на посоката. Неправилно бе наложена замяната на оргиите с разстези. Но днес наистина битуващото разбиране за въпросното измерване на разстояние е различно от това, което е отразено в самия надпис. Не съм специалист по средновековни мерни единици, но в литературата се срещат два вида оргии - обикновена и царска.

Първата е с размер 1,78м, а втората е 2,134м. Т.е. разстоянието между двата обекта може да е минимум 71,2км и максимум 85,36км. Ето защо Плиска автоматично отпада от вероятните селища, където може да бъде стария дом на Омуртаг. Плиска се намира на много по-голямо разстояние от река Дунав. Ако се приеме, че в Плиска е бил старият дом на Омуртаг, то значи, че или грешката е в надписа или река Дунав е имала друго легло. Но поне към настоящия момент няма данни средновековният автор да е сгрешил, както и реката да е изместила своето легло на север. От надписа е видно, че за да бъде построена могилата точно по средата, е измерено и въпросното разстояние.

След като надписът е в Търново, то най-вероятно и старият дом на Омуртаг да е бил там. И ако погледнем разположението на Търново спрямо река Дунав, не може да не забележим, че на 79 км от днешния Велико Търново се намира Свищов. На 4 км източно от Свищов се намира античният град Нове. Т.е. ако домът на Омуртаг е бил около днешния Търново, а т.нар. преславен дом на Дунав е около Нове, то разстоянието между тях може да бъде 40000 оргии. Разбира се, когато говорим за този преславен дом или дворец на Дунав, трябва да си отговорим на въпроса и за неговите функции. Едва ли той е бил просто една резиденция, в която българският владетел или все още канартикин е трябвало да си почива.

По това време България е суперсила в Европа. Пренарежда се политическата карта на Европа. Ето защо си мисля, че изборът на дворец край Свищов не може да е случаен, а е стратегически. Ако се погледне разположението на Свищов по реката ще забележим, че се намира на 554км от делтата и на 616км от Белград. Свищов е стратегическо място за един владетел, който иска да контролира Дунав. А ако се погледне разстоянието между Свищов и Буда Пеща от една страна и разстоянието между Свищов и река Днестър от друга, не можем да не забележим, че това местоположение отговаря за стратегическа база, където да бъде съсредоточен Дунавският флот на българската държава по времето на Крум и Омуртаг.

Известно ни е, че Омуртаг се е възползвал от българския дунавски флот във военни операции по посока държавата на франките. Известно ни е и, че пълководецът на Омуртаг Окорсис загива след като е отишъл на реката Днестър. С този флот българските войски са се придвижвали не само по река Дунав, но и по нейните притоци, които са били корабоплавателни. В мирно време съответно говорим за търговски флот и негова база почти в географския център на тогавашна България. С оглед на гореизложеното смятам, че дворец на Омуртаг край Свищов е бил изграден като център, откъдето да се ръководи речният флот на българите.

Паисий също пише в своята история, че някога в Свищов българите са имали престол и то във времето преди Омуртаг.[23] Очевидно и според него Свищов не е случаен град за българската история и българските владетели.

По времето на Омуртаг река Дунав е вътрешна българска река. От тази гледна точка, Свищов е стратегическо място за контрол върху корабоплаването в това огромно пространство, което днес наричаме Дунавски еврорегион.

Средата на разстоянието и построената там могила попадат в землището на село Обединение, община П. Тръмбеш.Там има антична крепост в местността Калето, която е близо до пътя, свързващ античните Никополис ад Иструм и Нове. Средновековните следи се намират в местностите Кощра, Ялията и Трите могили.

С други думи мястото на Търново в българската история не започва с т.н. Второ Българско Царство. Вероятно областта между Търново, античните Нове и Никополис ад Иструм е играела важна роля по времето на Крум и Омуртаг. И не е случаен фактът, че в този район край Славомир е бил разбит Никифор. Не е случаен фактът, че в Търново наследниците на Крум – Белгун, Теодор и Калоян възстановяват българската държавност.
И сега да поставим въпросите за случайността? Защо е било необходимо да се смени името на Славомир със Сломер? За да забравим мястото, където Крум е разбил Никифор ли?

Дали е случайност, че Временното руско управление след Сан-Стефанския мирен договор започва да работи в Пловдив, а не в историческата столица на българите Търново? Дали е случайност, че след Пловдив, Временното руско управление на 10.10.1878г се премества в София, а не в Търново? Дали е случайност, че по предложение на проф.Марин Дринов на 03.04.1879г Учредителното събрание определя за столица на Княжество България София, а се пренебрегва историческата столица на българите от времето на началото на Крумовата династия Търново? Не мисля, че това са исторически случайности. Това са просто действия, които са в унисон с имперската стратегия на Русия от времето на Екатерина Велика. А в тази доктрина сериозно присъствие има Гръцкият проект на Евгений Булгарис.

И така с изборът на София за столица на Княжество България се продължава манипулацията на българската история с цел окончателно да бъде окончателно забравено лобното място на Никифор край село Славомир. Време е историческата истина да възтържествува и в местността Слава могила край село Сломер бъде издигнат монумент в чест на Крум и българската победа на 26.07.811г.

Използвана литература:
И.Радев, Отец Паисий Хилендарски, С.2012, с.328
И.Радев, Отец Паисий Хилендарски, С.2012, с.328
ГИБИ, т. IV, стр. 309-310.
ГИБИ, т. VII, с. 12.
Паисий Хилендарски, Славяно-българска история, С.1979, с.50
Паисий Хилендарски, Славяно-българска история, С.1979, с.86
ГИБИ т.IV, с.11-15
Паисий Хилендарски, Славяно-българска история, С.1979, с.50
Паисий Хилендарски , Славяно-българска история, С.1979, с.50
И.Радев, Отец Паисий Хилендарски,С.2012, с.328
И.Радев, Отец Паисий Хилендарски, С.2012, с.331
Б.Чолпанов, Земя на световен кръстопът, С.1993, с.27
13.ЛИБИ, том 3, стр.338
14.ЛИБИ, ТОМ 3, стр.354
15. Паисий Хилендарски, Славяно-българска история, С 1979, с.60
16. Паисий Хилендарски, Славяно-българска история, С 1979, с.58
17.Н.Данова, България и българите в гръцката книжнина,С.2016,с.265/
18. История во кратце о болгарском народе славянском, Иерисхимонах Спиридон, С.2013, с.200
19.История во кратце о болгарском народе славянском, Иерисхимонах Спиридон, С.2013, с.206
20. Паисий Хилендарски, Славяно-българска история, С.1979, с.47
21. История во кратце о болгарском народе словенском, Иерисхимонах Спиридон, С. 2013, с.152-153
22.Иван Дуйчев, Стара българска книжнина, т.1, С.1943, с.4-5
23. Паисий Хилендарски, Славяно-българска история, С.1979, с.45