23171 | 28 апр. 2022 | 09:46

Противопоставяйки се върху територията на Украйна, САЩ и Русия защитават взаимно жизнено важни за тях интереси. САЩ печелят огромен оръжеен пазар, а Русия територии и население.

Кирил Петков очевидно е подложен на изключителен натиск на темата Украйна.

Демократическите представители в управляващата коалиция са повече от настоятелни за това България да предостави оръжие на Украйна. Няма сериозен човек, който да не разбира, че това е чист популизъм, но и още нещо.

Какъв ефект ще произведе предоставянето на оръжие от българска страна?

Ако предоставим въоръжение от съветски тип, а ние друго нямаме, то след това трябва да закупим американско, за да поддържаме състояние на бойна готовност. За американските производители на оръжие това е повече от добре дошло. За България означава нови и то сериозни разходи.

Дали украинската армия ще победи руската ако получи оръжие от България? Смятам, че дори и министър Кулеба не вярва в това. Мисля, че за много хора вече е повече от ясно, че противопоставяйки се върху територията на Украйна, САЩ и Русия защитават взаимно жизнено важни за тях интереси. САЩ печелят огромен оръжеен пазар, а Русия територии и население. В този смисъл колкото по-бързо приключи войната, то съответно САЩ ще спечелят по-малко продажби на оръжие, а Русия по-малко територии и население.

А Украйна и украинците? Колкото по-бързо приключи войната, ще загубят по-малко територии и най-важното – ще има по-малко жертви и разрушения.

Какво ще спечелим българите ако войната приключи по-бързо? Вероятно по-бързо ще се овладее галопиращата инфлация, която буквално съсипва стандарта ни на живот. Тогава къде е логиката България да изпраща оръжие на Украйна?

Кирил Петков ясно осъзнава, че решение за предоставяне на оръжие от страна на България за Украйна вероятно ще смъкне правителството. И какво да направи той в този случай?

Според мен направи най-правилния ход – помоли всеки един, който желае да помогне с една заплата Украйна, която да си закупи необходимото оръжие. Дали този ход е лично негов, дали му е подсказан – няма значение, той вече е факт. Така ще се преброят подкрепящите подобна политика спрямо Украйна. И понеже те се страхуват именно от истинската обществена нагласа на българите по този въпрос, веднага започнаха да обвиняват Кирил Петков.

Сега ще се преброят българите, които са за военна подкрепа. Ако те са пренебрежимо малко, то ще последва резонният въпрос докога трябва да се издевателства върху българите от шепа хора? Ако българите, които ще дарят по една своя заплата на Украйна, са болшинство, то тези, които се противопоставят на военната подкрепа, просто ще трябва да замълчат. Практически Кирил Петков с този ход прави референдум по този въпрос. Въпрос на политически морал е политиците да приемат резултата от този своеобразен референдум.

Възможно е дори никой от политиците ни, дори и самият Петков да не осъзнават колко важен за българската демокрация е този негласен референдум. Защо това е така? Защото демокрацията е общо народно дело. Демокрацията е управление с решения на мнозинството.

Управление с решения на малцинството във всички учебници по история и политология се обозначава като диктатура. Ето защо сега е настъпил моментът, когато все пак трябва да решим дали ние живеем и искаме да живеем в демократично общество.

Очевидно е, че в обществото ни има разделение на две основни групи. И това се вижда по няколко дискусионни въпроса, т.е. не е само въпроса за военната подкрепа на Украйна.

Другите въпроси са:
- Истабулската конвенция
- мерките за борба с пандемията
- правото да претендираш за изключителни права относно налагането на истината като аксиома
- изключителното право да определяш кой е демократ и кой не е

Съдбата понякога поднася такива изненади. Както са казвали в такива случаи нашите прадеди „Къде го чукаш, къде се пука“.

Време е нашето общество да потърси истинските въпроси и техните отговори, които могат да ни дадат възможност да живеем в демократично общество.

Най-важният въпрос е свързан с противопоставянето на геополитическа ориентация и стандартът на живот. Налагането на геополитическата ориентация като доминиращ и решаващ фактор за сметка на стандарта на живот на българите не е хуманно дело. Нещо повече, ако вземем, че прочетем Наказателния кодекс може да стигнем и до извод, че посегателството върху стандарта на живот за сметка на геополитическо решение е възможно да бъде и престъпление.

Нещо по-повече, в момента сме облъчвани от група хора, че е по-добре да търпим икономически несгоди, но да втърдяваме антируската си позиция. Разгледана от чисто човешки план подобна позиция е признак на оскотяване на обществото ни. Само оскотяващо общество може да подлага само себе си на икономическа инквизиция.

Ето сега броят на дарителите на свои заплати на Украйна ще покаже дали самоподлагането на икономическа инквизиция не е резултат от диктатура. Ако дарителите са повече от тези, които са против военната помощ, то ще бъде аргумент в полза на икономическата самоинквизиция.

Ако обаче те са по-малко, то следва да се приеме, че хората, които не са съгласни с политика на самоинквизиця на обществото ни са повече и съгласно основните принципи на демокрацията е редно да наложат своето решение.

И като обобщение мисля, че Кирил Петков със своя ход за дарителска сметка за Украйна ще даде отговор на въпроси, които са фундаментални за демокрацията в България. Дали той или този, който го е посъветвал да го предприеме е осъзнавал това, е трудно да се каже.

По-важното е, че така ще се помогне на демокрацията в България.