16623 | 31 дек. 2024 | 06:24

В международен план през 2025-а може да очакваме нова салфетка за преразпределение на света. В България може да очакваме санитарен кордон за действащата политическа класа, която иска да ни убеди, че никога не е пила мазно турско кафе.

Политическата класа нарочи като главен виновник за всичко лошо Делян Пеевски. А той самият реши да покаже как изглежда политическата класа без грим.

И как изгежда политическата класа без грим?

Най-красноречив пример за това е желанието на един или няколко земеделци да получат няколко милона повече субсидии и услугата, която правителството се опита да им направи, вземайки пари от 350 семейства, които можеха да бъдат подпомогнати за процедурата инвитро, както и тези предназначени за прибирането на учените ни от Антарктида. Това е политическата класа без грим.

И няма нищо чудно, че анатемосаният Пеевски става симпатичен на все повече хора, които искат да има ново начало за живота в България.
Пеевски е на път да се превърне в убиец на политическите митове в България. И ако погледнем реакциите на политиците ни по повод изключително плачевната ситуация с електроснабдяването на българските селища, то обругаваният от всички Певски имаше най-адекватна позиция.

„Виновникът“ за всичко лошо в България има да реши две политически задачи в началото на 2025 г. И двете са свързани с външна намеса.

Първата е отношението на европейските либерали към Пеевски и водената от него партия.

Втората е позицията, която заема Анкара в спора за ДПС- тата, която стана видна с обръщението на Ердоган към другото ДПС.

Ако реши тези две политически задачи, Пеевски ще бъде припознат и от българи, които уважават българската независимост. В полето на независимостта той има само един конкурент – Корнелия Нинова.

През 2024 г. окончателно рухна формулата за състава на статуквото според президента Радев. Статуквото освободи Корнелия Нинова и даде възможност да започне обединението на непокорните българи. Така по естествен начин статуквото се отблагодари на Нинова, че само тя винаги е била срещу Борисов и Пеевски. Дали Нинова може да се превърне в българския Орбан – това е нейният въпрос на въпросите.

През 2024 г. вече можем да говорим за закономерност България да постига външнополитически успехи във време, когато Борисов не е министър – председател.

През април 2001 г. при правителството на Костов отпадна изскването на Шенгенското пространство българите да имат визи за него.

Ако това е случайност, то през 2004 г. при правителството на цар Симеон България се присъедини към НАТО.

През април 2005 г. България подписа Договора за присъединяване към ЕС от 01.01.2007 г.

Ако това са повторения, то през 2007 г. при правителството на Станишев България вече бе член на ЕС.

Сега при правителството на Главчев България стана  член на Шенгенското пространство. Както се казва, това вече е закономерност   Борисов не успява да постигне нито един такъв външнополитически успех.
По мое мнение, политическите теми, които вълнуваха българите, не бяха вътрешно-политическите. Българите се интересуваха от действията на Путин и Тръмп.

С други думи, действащата политическа класа не представлява интерес за повечето българи.

По всяка вероятност през 2025 г. предстои нейното отсвирване чрез изграждане на санитарен кордон спрямо нея.

Годината завърши със съдебния казус за втора православна църква в България. Реакциите след съдебното решение показват пълната липса на историческо познание в българските политици. Според мен не е важен въпросът колко православни църкви има регистрирани в България. Големият въпрос е поне една от тях да е истински българска.

Първо, трябва да се знае, че нашите прадеди са ходели на черква и са се черкували.
Някой от днешните да е ходил в църква и да се е църкувал?

До 1767 г. българите имат две черкви, известни като Охридската Архиепископия и Търновската Патриаршия. Разликата между тях е в практикувания обряд.

В Охридската Архиепископия, т.е. в Юстиниана Прима, се е практикувал български обряд. В Търновската Патриаршия се е практикувал византийския обряд. Затова в Османската империя тези, които са практикували византийския обряд, били наричани рум милет, а тези, които използвали българския обряд – българи.

И без да навлизам в повече история, само ще кажа, че ако държим на българската история, трябва да имаме черква, а не църква, както и да практикуваме българския обряд, а не византийския. Казано с едно изречение,  българите трябва да се противопоставим на влиянието на
невидимата Византия. Защото то е изключително опасно и външно
изглежда много красиво и патриотично.

В този смисъл ще приведа един пример от последните дни. С голямо задоволство медии коментираха факта, че в американски туристически сайт обектът, познат в медиите като Перперикон, бил наречен европейския Мачу Пикчу. Този български исторически обект си има име българско – Перперек.

Като паметник на недвижимото културно наследство от национално значение е регистриран през 1968 г и то със собственото му историческо българско име – Перперек. Обектът за пръв път през 1931 г. е изследван от историци. Само че идва 2000 г и някой сменя името му на Преперикон, за да изглежда като нов обект, току-що открит. Разликата обаче между Перперек и Перперикон е в това, че Перперекон звучи повече като гръцко наследство отколкото като българско.

И да, Перперикон днес в медиите изглежда много привлекателно и красиво, но същевременно убива българския Перперек.

Затова трябва да бъдем много внимателни, когато се изказваме или вземаме решения, които пряко касаят българската история. Така или иначе въпросът за Българската православна църква е поставен. И ако уважаваме историята ни, то следва да възстановим Българската черква, в която да се служи с български обряд.

Световната политическа сцена бе наситена с много енергия и експлозии.

2024 г. може да се каже, че беше годината на БРИКС. Този съюз концентрира все повече икономически и политически лостове за влияние в геополитическите процеси. Нарастващото влияние на БРИКС задейства инстинкта за самосъхранение на средната класа в американското общество и това доведе до убедителната победа на Тръмп.

Средната класа в Европа обаче все още не може да овладае лостовете, с които да нормализира обществените процеси на Стария континент. Западна Европа продължава да бъде колонизирана от емигранти. Европейският съюз, вместо да се грижи за благоденствието на своите граждани, пое изключително тежката издръжка на войната в Украйна. Това виждат и трезвомислещите сили в Грузия и съвсем логично преустановиха временно действията за присъединяване към ЕС.

А Румъния просто изпрати лицемерието на Брюксел в тежък нокдаун. Зад тези процеси Брюксел „вижда“ намеса на Москва. Но истината е, че всеки може и си задава въпроса защо Великобритания напусна ЕС?

С подкрепата си за Украйна и продължаване на войната ЕС отглежда най-сериозния си проблем за следващите години. Този проблем се казва "украинците фронтоваци". Днес Брюксел ги поощрява да жертват своя живот, защото така защитавали свободата на Европа. Утре, когато войната приключи, тези мъже оцелели на фронта, ще потърсят благодарността, която заслужават от ЕС. Та нали с цената на своя живот те са защитавали свободата на европейците. Това те ще направят като се заселят в Западна Европа. Тези мъже трудно вече ще могат да възстановят трудовите си навици и да станат работници.

Така ЕС едновременно ще трябва да възстановява Украйна и да се справя с демобилизираната украинска армия, която тихо ще бъде разположена във водещите икономически страни на Стария континент.

Путин и Русия, напук на потъналия в санкционен сън Запад, продължават да постигат сериозни резултати. И това далеч не е само на украинския фронт. Русия се консолидира. Руснаците развиват нови технологии. Русия развива и тества в условия на война нови оръжия.
Живата военна сила на Москва придобива безценен военен опит. В руското общество се формира нова патриотична група с богат опит от войната, която постепенно навлиза в държавното управление. Не на последно място Русия завоюва територии с изключително богати природни ресурси. Москва заздрави съюзните отношения с Китай, Иран и Северна Корея. А това има голяма вероятност да повлияе сериозно върху повдигнатия отново Източен въпрос.

През 2024 г. Източният въпрос отново е част от световната геополитика. Но той исторически е формиран като подялба на бившата Османска империя, с доминиращото влияние на Англия и Франция. Днес обаче имаме опити за териториално разширяване на Турция и Израел, при което Англия и Франция не са сценаристите. На пръв поглед с  абдикацията на Асад в Сирия, имаме нарушени интереси на Русия и Иран.

Но събитията в Сирия може да се окажат катализатор за транспортното прекрояване на тази част от света, което да доведе до огромни икономически ползи за Русия, Иран и Китай. Това би се случило чрез реализацията на замразените проекти за свързване на Персийския залив с Каспийско море, както и свързване на Каспийско море с Азовско. За Русия, Иран и Китай това не са невъзможни за реализиране проекти.

А днес реализацията им става повече от необходима за тях. Дали днешните печеливши в Източния въпрос Турция и Израел ще успеят да неутрализират арабския национализъм и историческите наслагвания?

Отрицателният отговор на този въпрос може да запали огромна война, както и да изведе на дневен ред решаването на въпроса за държава на кюрдите. В този смисъл може да се окаже, че свалянето на Асад е най-голямата грешка на Турция и Израел. С последните изявляния на новата сирийска власт, че иска да продължи сътрудничеството на Сирия с Русия, започва истинския геополитически шахмат за Източния въпрос. А добрите шахматисти знаят, че пешката може да стане царица.

И накаря все пак каква бе 2024 г.?

Политическият грим се изчерпа . В международен план това бе годината на Тръмп, Орбан и Путин. В българския политически живот това бе годината на Пеевски и Нинова. 

Какво да очакваме през 2025 г.?

В международен план може да очакваме нова салфетка за преразпределение на света.

В България може да очакваме санитарен кордон за действащата политическа класа, която иска да ни убеди, че никога не е пила мазно турско кафе.