28281 | 1 ян. 2022 | 10:41

Радев победи в надпреварата, но подкрепящите го претърпяха крах. Няма как да се отрече, че БСП днес е във изпълнителната власт. Нещо повече – без БСП не може да има правителство.

Измина още една политическа година. Тя даде ясен отговор на въпроса защо се проваляме във външната ни политика.

И това най-ясно пролича в македонската ни авантюра. В България няма звена за стратегически анализи. Това е основната причина да търпим външнополитически неуспехи.

Не е редно да се произнасяш за Македония, ако не познаваш руската имперска доктрина от времето на Екатерина Велика, която включва и Гръцкият проект на Евгений Булгарис.

Не е логично да се произнасяш за Македония, ако не познаваш Източния въпрос поне от времето на Наполеон III до днес.

Да, ама не, както казваше един български журналист. Българските държавници, политици, дипломати и историци се произнасят, без да имат необходимите познания за това. И резултатът е повече от красноречив.

Светът не може да разбере какво искаме от Македония.

Нещо повече. Светът ни се чуди, че имаме претенции към историците в скъпата ни Македония. Ама как да не ни се чуди светът за нашите претенции, още повече когато те са произнесени от български титулувани историци?

Та нали същите български историци станаха професори и академици благодарение на това, че изкараха древните българи прабългари, които били една шайка, която се занимавала с грабежи и били от тюркски произход.

Та нали същите историци заклеймяваха фашисткия режим в България преди 1944г.

Та нали основното дипломатическо оръжие на македонските историци е изданието на БАН наречено История на България.

Ето защо, когато България говори за Македония, трябва преди това да е направен прецизен стратегически анализ. Защото без анализ видяхме резултата – превърнаха ни във врагове на нашите братя.

Тук е редно и да споменем въпроса за българските специални служби. Защо разузнаването ни не успя да предвиди капана, в който попаднахме?

Защо контраразузнаването ни не успя да парира външното влияние, което стимулира български политици и историци да превърнат отношенията ни с Македония в Македонска авантюра? Отговорът на тези въпроси е простичък – липсват ни звена за стратегически геополитически анализи.

Провалихме се и в областта на енергетиката.

И това е така, защото нямаше звена, които да анализират предварително очертаващия се зелен енергиен тайфун в ЕС. И резултатът е повече от видим. Нещо повече. Поради липсата на анализи България се превръща в страна, която дълго време ще страда от мелачката на геополитическата енергетика.

Липсата на аналитични звена даде своите отражения и във вътрешната ни политика. Борисов вярваше само на собствената си улична социология и просто не разбра как улицата го изпраща в политическия архив. България вече свиква да живее без него. Дали ще бъде безоблачно политическото му пенсионерство ще зависи от паричните магистрали, които стоят на дневен ред пред правораздавателните органи.

Казват, че големият победител през годината е президентът Радев. Така изглежда само на пръв поглед. Има странни факти, които са свързани с него. Например всички личности и формации, познати като политиците на протеста, претърпяха сериозен крах. А простата истина е, че ако те не бяха излезли пред президентството и да спрат очертаващата се последваща агресия на прокуратурата, то днес България щеше да изглежда като през 2018 г. А Радев можеше и да не бъде втори мандат президент.

Странен беше и фактът, че съветниците на Радев заедно с вътрешната опозиция на Нинова в БСП се опитаха да я провалят като лидер.

Точно към Нинова Радев няма и молекула основание да допуска подобно отношение. Но явно съдбата е отредила на Нинова да бъде лидер.

Днес Нинова продължава да е лидер на БСП, вероятно ще бъде и в следващите години. Но всички нейни противници, които се чувстваха защитени в президентския лагер, днес са извън политическия борд. Нещо повече. Назначените от служебните правителства ръководни кадри един по един са уволнявани от новото правителство.

С други думи Радев победи в надпреварата, но подкрепящите го претърпяха крах. И е нормално те да се чувстват предадени и ощетени.

Предстои да видим дали кадровиците на служебните правителства ще приемат без ответна реакция факта, че контролът, който лично бяха установили върху изпълнителната власт ще бъде безвъзвратно загубен за тях.

Ето защо правителствените партии и съветниците на Радев трябва добре да премислят всеки един свой ход. Защото е твърде вероятно на някой да му е харесало да бъде кадровик на служебни правителства.

А възможности за политическа криза може и да се появят и така отново кадровиците на служебните правителства да доживеят до нов звезден миг. Управляващите партии трябва да анализират възможностите за подобен сценарий, както и възможността на следващи избори независими кандидати да победят по региони политическите партии.

А ежедневието на управляващите трябва да започва с цена на ток и инфлация, както и да завършва с тях. Защото както магистралите детронираха Борисов, така цените на тока и инфлацията може да ударят като мълния правителството. Високите цени могат да предизвикат единствено и само удар с високо напрежение.

2021 г може да се каже, че е годината на Нинова. В историята ни от 1878 г до днес не е имало политически лидер, който да устои на такива атаки. И тя не само, че оцеля и смаза всеки един, който воюваше срещу нея. Няма как да се отрече, че БСП днес е във изпълнителната власт. Нещо повече – без БСП не може да има правителство.

2021 г определено не е добра за всички наши политици, които играят ролята на русофоби и критици на Путин. По някакъв начин те проявяват своята симпатия, а повечето от тях и своята зависимост от САЩ. Защо смятам, че това е така.

По мое мнение най-големият радетел за икономически силна Русия е властта на САЩ. Та какъв по-голям подарък да получат Путин и Русия от свръх високи цени на газта? Това странно на пръв поглед икономическо партньорство не вещае нищо добро за ЕС, включително и България.

Странна е и подкрепата, която Западът и САЩ оказват на Украйна. Тази подкрепа се изразява преди всичко в подстрекателство, което доведе до положителен териториален резултат за Русия. Дали Западът и САЩ накарат Украйна да провокира Русия и Путин и така да доведе до следващо териториално разширение на Русия ще видим. Както се казва Путин и Русия може само да си мечтаят за подобна политика на Запада и САЩ.

И тук се появява и въпросът дали ние трябва да се включваме в този „спор“ между САЩ и Русия? Защото някак си изглежда странно, че разширяването на НАТО върви с разширяване пазара на американско въоръжение и териториални придобивки за Русия. Това са фактите. Дали това са взаимно обвързани обстоятелства? Ето това е въпрос за анализатори.

И накрая като обобщение. 2021г доказа, че хоризонтът на нашите политици е от бюджет до бюджет и от обществена поръчка до следващата.

В цивилизования свят хоризонтът на политиците е за период 25-50 години, а в империите той е по-дълъг. Ето защо властта трябва да има звена за анализи, но не за живота на калинките, а за бъдещето на България.