44190 | 20 май 2022 | 09:15

Застаряваща Европа днес е подложена на емигрантски вълни, които започват чувствително да определят населението на континента. Това от своя страна води до непосилни социални тежести и всички държави, независимо каква икономика имат се задъхват.

Политическият елит на Европа трудно разбира докъде може да доведе кампанията с противопоставяне на Русия и подкрепа на Украйна, стигаща до вманиачване.

Този наш елит, ако изобщо може да бъде наричан така, трябва да разбере, че живеем в 2022 година.

Модерните думи днес са: алтернатива, диверсификация, енергийна независимост от Русия. Значение за бъдещето на Европа обаче имат и други думи, а те са свързани със стандарта на живот на европееца. Той се влошава и то прогресивно. А това на икономически език означава, че Европа е все по-лош пазар за стоки и услуги.

Същевременно стандартът на живот в арабските държави износителки на газ и петрол се подобрява всяка година. Същото може да се каже и за Югоизточна Азия. А това означава, че те са и вероятно ще бъдат по-добър пазар за стоки и услуги.

Нещо повече, ако съпоставим населението на ЕС и това в арабските държави и Югоизточна Азия, можем да се опитаме да погледнем в бъдещето.

Застаряваща Европа днес е подложена на емигрантски вълни, които започват чувствително да определят населението на континента. Това от своя страна води до непосилни социални тежести и всички държави, независимо каква икономика имат се задъхват. Казано накратко Европа сама поставя себе си в изолация по отношение на своята хилядолетна цивилизация.

Защо смятам, че това е така?

Защото самоинквизирането, на което се подлагаме сами европейците в никакъв случай не е част от хилядолетната ни европейска цивилизация. Понякога си мисля, че политиката на санкции след санкции спрямо Русия прилича на детски комплекс за малоценност. И както го правят малките деца – може и да не е добре за тях, но ще го направят напук.

Да, но стандартът на живот на европейския гражданин не е детска прищявка и това трябва да бъде добре разбрано от европейския политически елит.

В близко време Европа ще трябва да отговори на един жизнено важен въпрос за икономиката на Стария континент. С кого е по-добре да се преговаря – Путин или САЩ?

Нека не бързаме с отговора на този въпрос. Времето ще даде отговора и той ще бъде изразен в цифри. Може да се окаже, че европейска икономика съвместно с Русия и Путин е оксиморон – дървено желязо. Но може да се окаже и, че със САЩ не се преговаря, а се приемат американските условия за правене на бизнес без обсъждане. Както вече казах, времето ще отговори на този въпрос. А от цифрите в отговора ще зависи и стандарта на живот на европееца.

Но както казват политиците, икономиката си е икономика, но политиката си е политика. Днес в този хор се включиха и военните, които казват, че войната си е война. В този ред на мисли допускам, че тук на Стария континент анализаторите не обсъждат, поне публично, един важен геополитически въпрос – съдбата на НАТО.

Ако се доверим на медиите, то НАТО е във възход и е най-важния военен фактор в света. Същевременно санкциите срещу Русия и подкрепата на Украйна произведоха и някои други ефекти. По мое мнение един от тях е заздравяване на отношенията между Русия и Китай, Русия и Индия. Те вървят към създаването на военен съюз, с който ще могат да контролират Тихия и Индийския океан.

Но същевременно появата на един подобен военен блок може да привлече държави като Иран, Бразилия, Венецуела, Куба, някои арабски държави и така да стане блок на всички континенти. Този съюз ще има една характерна особеност, която е от голямо значение.

Държавите, които споменах всички до една са били жертва на Запада и допускам, че тяхната историческа памет не е увредена. Ако този военен съюз се появи на бял свят, то НАТО ще бъде лишено от смисъл за съществуване в този му вид. С други думи може да се окаже, че Украйна и подкрепата за нея може да предизвика залеза на НАТО.

Ако все пак се опитаме да анализираме с какво Западът и НАТО помогнаха на Украйна, то няма как да пропуснем успехът на Евровизия. Но Евровизия не е военен успех и никога няма да бъде. Убеден съм, че да манипулираш резултатите на Евровизия, е дело, различно по сложност от реалната война.

С Евровизия и без Евровизия, границите на Украйна вече са прекроени – това е реалността. А колко добре би било за Украйна и украинците, ако Западът беше накарал Зеленски да изпълни Минските споразумения, пък дори и да не спечели Евровизия.

Очевидно е, че днес Западът, НАТО, Зеленски и Украйна са пакетирани. Но това от своя страна поставя най-важния въпрос за Европа и НАТО - дали Зеленски и Украйна няма да ги изпратят за зелен хайвер?