16257 | 19 ян. 2016 | 16:00

Ако бизнесът не започне да плаща нормални заплати, кадрите ще избягат в чужбина. Три четвърти от младите лекари, които се дипломират от ВУЗ-овете, изразяват готовност да емигрират, алармира президентът на КНСБ

- Г-н Димитров, работещите обикновено се оплакват, че заплатите им са ниски. В същото време работодателите недоволстват, че минималната заплата расте и че не могат да си позволят да я плащат. Има ли възможност за повишение на доходите?

- Бизнесът да спре да хленчи с всичките негови постоянни оплаквания кое му е ниско, кое му е високо. Да, корупцията е голяма, но това може би е единственият сериозен аргумент, който има бизнесът. Другите му претенции невинаги са адекватни. От тази гледна точка и възможността за плащането на заплатите, и тяхното увеличение е съвсем реално. Доказвали сме нееднократно с числа, че при тази производителност, при този брутен продукт, който произвеждаме, разпределението на създадените блага не е справедливо. Най-фрапантният пример е каква част от това, което произвеждаме, отива към труда. БВП на България е от порядъка на 84-85 млрд. лв. Простичко казано, това е всичко, което всички ние в тази държава произвеждаме като стоки и услуги. Едва една трета от тези средства отиват към труда - става въпрос за данъци, осигуровки, заплати, социални плащания, всичко, което отива към хората. Останалите две трети отиват към капитала.

- Май не звучи особено справедливо.

- Нормално ли е това? Не е. Защото в държава като Германия 55% от БВП, който се произвежда, отиват към труда. В Швеция процентът е още по-висок – 60. Т.е. казвам, първо, че първичното преразпределение на ниво фирми у нас е сбъркано. После стигаме до данъците, които са вторично преразпределение. Къде отиват ползите, всъщност е първият въпрос, който трябва да бъде зададен и той е силно политически, не е синдикален. Кой как ти разпределя произведените блага? Това е истината. Както и да звучи на някой, с някои думички стари или нови, това са истините. Да, разпределението не е справедливо. 961 млн. лв. печалба на банковата система към ноември м.г., а към края на годината сигурно ще мине милиард. Какво е това чудо? И твърдят в същото време, че няма кой да купи парите на банките. Е как печелиш толкова много? Вие сте факири! Защо не инвестират? Защо не дават наистина средствата при по-облекчени условия на бизнеса, че да могат да създават проекти и нови работни места.

- По данни на синдикалисти всяка година близо 60 000 българи напускат страната, за да отидат да работят в чужбина.

- Ако бизнесът не започне да плаща нормални заплати, кадрите ще избягат в чужбина. Три четвърти от младите лекари, които се дипломират от ВУЗ-овете, изразяват готовност да емигрират. А иначе демографският проблем е проблемът на проблемите в тази страна. Не знам за какви реформи можем да говорим - енергийни, здравни, пенсионни, каквито и да са други, който и да е на власт - ляв, десен, няма никакво значение. Нищо не може да бъде създадено като управленски стратегии, ако няма набелязване на цели и мерки, които да доведат до устойчиво справяне с демографската катастрофа, в която се намира страната. А това става бавно, не за една-две години. От дълго време – може би 10 правителства се смениха оттогава, настояваме, но без кой знае какъв успех, управляващите да центрират цялостната си политика с крайна цел именно борба с демографската катастрофа.  За да имаш някаква смислена политика, трябва да започнеш с икономически мерки.

- Какви са те? Премиерът Борисов постави цел 4,5% ръст на БВП през 2016-а.

- Факт е, че правителството има успехи, има предприети добри стъпки. Но в края на краищата основният проблем е, че няма смислена индустриална и икономическа политика, която да води след себе си до растеж. Ама не такъв растеж, сега да замерваме 3%, 4,5%. Какви са тези числа? Кой ги обосновава и аргументира? Защо Световната банка казва 2,2 на сто ръст, защо Влади Горанов е писал в бюджета 2,6 на сто, а пък премиерът каза 4,5%. За да кажа тия числа малко ли са, много ли са, някой трябва да ми каже как ще станат, с какви политики? А иначе е абсолютно вряно, че нужният растеж за България е някъде между 4 и 5 на сто годишно. Това ще означава нови устойчиви работни места, по-добра технологична въоръженост на нашите предприятия и естествено - по-високи доходи.

- Как може да се постигне това?

- Трябват реални мерки, а не заклинания. Какви трябва да бъдат тези реални мерки? Ще кажа 4-5 само. На първо място са нужни инвестиции, но качествени, а не такива в имотни балони, познати от миналите години. Това означава инвестиции в нови предприятия, нови устойчиви работни места, по-добра технологична въоръженост, и естествено - по-високи доходи. За да има това, трябва да има първо инфраструктура. Ама тя не е само асфалт и магистрали, а много други неща. Говоря за железница, за ВиК сектора - водоснабдяване, канализация, пречистване на води и въздух, говорим за цялата енергетика, която е поставена в ужасен колапс, говорим за комуникационните възможности на страната. Те, слава Богу, се подобряват, но не с такива темпове, с каквито трябва. Аритметиката показва, че без да има такава икономическа, инфраструктурна и индустриална политика поне за десет години напред, държавата ни няма шанс.

- А средства откъде?

- За всичко това са нужни няколко десетки милиарда – бюджетни и привлечени средства. Само за инвестиции в железниците трябват поне 6,5 млрд. лв., а за водоснабдяване  и канализация – 11,5 млрд. лв. Ще трябва да се обединят усилията за привличане на средствата. Така държавата ще стигне до средноевропейските нива, което да предполага, че сме част от европейския пазар, а не само някакъв заден двор. Да отворят очите на сериозните инвеститори, че и тук може да се прави индустриален бизнес. За всичко това трябва консенсус в обществото. Ако се случи, ще донесе ново доверие към политическата система, че иска да развие държавата ни. Младите ще видят, че има смисъл да останат тук. Т.е. да има нещо смислено, за да оздравим поне някаква част от икономиката. И допълнително към това, което вече казах, да дадем причина бизнесът - и българският, и чуждестранният, да направи нещо ново, да даде нова производствена мощност и тези работни места, които чакаме всички.

- В 21 век в страната все още има населени места без вода и канализация.

- За какво говорим? Всичко това дава след себе си качество на живот. И пак стигаме до въпроса кой остава в държавата? Реалността те изтласква навън да емигрираш. Така, че сега е времето наистина да ги сложим тези средства. Да, вярно е, износът ни расте, но този на непреработена продукция, т.е. степента на обработка, на дълбочинност на нашата икономика като цяло е доста ниска. Изнасяме суровини, което е основен проблем на всяка неразвита икономика. Няма как да станем богата държава и развита икономика, ако не продължим да задълбочаваме степента на преработка.

- Какво имате предвид?

- Например, изнасяме цветни метали, ключовият от които е мед. Но това е ниска степен на преработка - добиваме руда, изнасяме мед, а хората от медта започват да правят нещо друго. Не говоря за това, че го влагат в космически станции, но най-простото е кабели за автомобили. Всеки автомобил има нужда от медни кабели, които свързват неговата ел.-система. Какво ни пречи да направим завод за медни кабели? Но затова трябва някой да се кооперира с част от големите автомобилни гиганти. Това реално е много мъничка степен на повече преработка, отколкото имаме в момента, но може да бъде мултиплицирано. Затова и правителството, разбирайте Министерството на икономиката, и самият бизнес, са в дълг в тази посока.

- Обявихте за нови промени в Закона за обществените поръчки.

- Искаме в този закон да бъдат гарантирани не само прозрачността на сделките - кой и при какви условия ги печели, а и изплащането на заплатите на всички тези, които работят в тези предприятия, спечелили сделките. Защото в един момент се оказва, че един печели сделката по веригата, а 10 подизпълнителя накачени, за да свършат работата, нямат ангажимент към основния договор с държавата. Тях никой не ги знае какво правят с работниците. Обикновено условията на труд са мизерни, заплатите или са ниски, или не се плащат навреме.

- Освен реформа в заплащането, от какви други реформи има нужда спешно страната според Вас?

- Да, на първо място са промените в Кодекса на труда, които да гарантират договарянето на заплатите, и въобще определението на цената на труда в България през закона да бъде по-ясно. На следващо място - пенсионната реформа трябва да продължи през инвалидните пенсии и през промени във втория, капиталовия стълб на пенсионната система. Той ще бъде поставен на стрес тестове както банковата система, това трябва да е ясно. Не изключвам стрес тестовете, които ще бъдат въведени и наложени през 2016 г. на финансовите институции, да доведат до консолидация на банки. Същото може да се случи и във втория стълб между някои пенсионни фондове, но в това няма нищо лошо. Важното е да бъдат гарантирани парите на работниците, които имат осигуровки там.

- Т.е. реформата да продължи.

- Да, за да може пенсионната система да се стабилизира, да спре източването й, а частните фондове най-накрая да не могат да дават на хората по-малко пари, отколкото са внесли. Каквито и такси и комисиони да има, каквото и да има като инвестиционни намерения, ако съм дал 100 единици през целия ми трудов живот в частен пенсионен фонд Х, аз трябва да получа 100 единици поне плюс половин, когато се пенсионирам. Това е рискът на фондовете, но да се справят с това, както могат, тяхна грижа е. Предстои да видим как ще протече и образователната реформа. За другите въобще не говоря. Здравната реформа ще бъде един огромен провал и генератор на много рискове, на много напрежение. А що се отнася до административната реформа на Дянков, не виждам засега желание за някаква промяна. Ако тя не бъде променена, също ще генерира напрежение в администрацията и демотивация на всички, които работят в нея.

- Предстои либерализация на енергийния пазар. Как ще бъде понесена тя от хората?

- България е една от последните държави, която либерализира енергийния си пазар. Цените на ел. енергията през първите години на либерализацията при другите държави е покачена до 15-20%. Малка фирма няма да понесе увеличението на цената на тока с 20%, ако настъпи такова след либерализацията на енергийния пазар. Процентът на енергийно бедните хора в България ще се увеличи след либерализацията на енергийния пазар, а в бюджетите на общинските училища, болници и дружества няма предвидени средства за промяната Няма предвидени средства и мерки, които да адресират нуждите на отделните потребители.