20769 | 1 юли 2015 | 14:00

НЕК пресметна още преди две години, че добавката задължение към обществото у нас надхвърля 40 лв./мвтч

Спор няма - България направи важна крачка напред. За да чуят властите, че цените на тока у нас са станали нетърпимо високи, преди две години и половина гражданите трябваше да излязат на улични протести. Сега същото послание стигна до съзнанието на правителството и на парламента много по-бързо и слава богу, без бой. 

С преговори и с двучасов символичен протест българският бизнес се обяви срещу проекта за двойно повишение на административната добавка задължение към обществото, който беше оповестен от надпартийната и независима Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Ако не беше отпорът на работодателите, от днес таксата трябваше да се увеличи от 18,93 лв. на 40,21 лв. за мегаватчас (без ДДС). В последния момент обаче с благоразумна промяна в Закона за енергетиката парламентът даде възможност и регулаторът отложи повишаването с един месец - до 1 август.

Отсрочката, от една страна, е добра за битовите потребители. За тях беше предвидено поскъпване на тока средно с 2% от днес, а сега това не се случи. От друга страна обаче, те незримо ще продължат да плащат невъобразимо висока добавка задължение към обществото - 53 лв./мвтч - според признание на председателя на КЕВР Иван Иванов. Гражданите ще дават тези пари, дори без да ги виждат. В техните фактури такъв компонент липсва. Това е ярък пример за

непрозрачност на тарифите

която дава тежки отражения върху статистическите отчети и върху чувството за справедливост в обществото.

Много или малко плаща българинът, макар и тайно?

Нека да направим сравнение с Германия (данните за страната са от доклада Development And Integration Of Renewable Energy: Lessons Learned From Germany, 2014).

Добавката за зелена енергия се включва за първи път в сметките за ток в България през лятото на 2009 г. Тогава тя е 2,12 лв. за мегаватчас, или 1,08 евро/мвтч. По същото време в Германия добавката е 1,50 евро. Година по-късно у нас тя става 1,55 евро, а във водещата европейска икономика - 2,05 евро. Повратната година е 2012 г. През първата й половина у нас настъпва бум в изграждането на фотоволтаични паркове и разходите за зелена енергия се взривяват. Затова през 2013 г. добавката в цената на тока у нас за ВЕИ достига 5,68 евро/мвтч, докато в могъща Германия изостава на равнището от 5,28 евро/мвтч. На следващата година страната,

сочена за пример като отличник

в подкрепата за възобновяемите енергийни източници, вдига зелената добавка до 6,24 евро/мвтч.

Междувременно обаче България прави неочакван маньовър и скрива тази субсидия в общата цена на електроенергията. Няма официални данни колко е тя през 2014 г. По сведения от регулатора българското население е плащало тогава не по-малко от 8,14 евро/мвтч. Причината за това е скандалната щедрост на бившата Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) при определянето на преференциални цени за изкупуване на зеления ток - главно от слънчевите електроцентрали. Тя се доказва от ръста на разходите за зелена енергия през годините. През 2009 г. субсидията за ВЕИ е изчислена от ДКЕВР на 82,153 млн. лв. Година по-късно тя става 115,597 млн. лв.

По данни на НЕК за 2014 г. държавната електрокомпания е купила общо 4,017 млн. мегаватчаса зелена енергия на стойност 1,086 млрд. лв. при средна цена 270,28 лв./мвтч. Сумата, дължима на собствениците на ВЕИ над средната цена за регулирания пазар (125,32 лв./мвтч), е 583 млн. лв.

Тежестта на различните производители

на зелен ток върху сметките на крайните потребители не е еднаква. Най-евтина е енергията от малките ВЕЦ - средно 140,44 лв./мвтч. Следват вятърните централи - 184,79 лв./мвтч. Значително по-скъпо е производството на ток от биомаса - 311,13 лв./мвтч. Най-голяма е ценовата тежест на фотоволтаичните паркове. Електроенергията от тях подлежи на задължително изкупуване от НЕК средно по 490,50 лв./мвтч.

За крайния потребител в България се получава абсурдна ситуация. Сега той плаща тока средно по 11,5 ст./квтч през нощ­та и по 20,3 ст./квтч през деня, но вътре в тези тарифи има някакво количество слънчева енергия по 49 ст./квтч.

Ситуацията беше малко по-ясна до 31 юли 2013 г. Тогава в сметките за бита присъстваха на отделни редове три вида добавки: за ВЕИ - 11,10 лв. на мегаватчас, за субсидиране на топлофикациите - 3,83 лв./мвтч, за американските ТЕЦ - 3,38 лв./мвтч. Общо - 18,31 лв./мвтч. Но още тогава НЕК предупреди, че в действителност тежестите са значително по-големи. Според заявление на компанията заради ВЕИ е необходима добавка от 30,74 лв./мвтч, заради топлофикациите - 5,53 лв./мвтч, а заради американските ТЕЦ - 5,59 лв./мвтч. Общо - 41,86 лв./мвтч. Сравнението показва, че още преди две години сумата е надхвърляла сборната добавка от 40,21 лв./мвтч, която новият регулатор предложи от 1 юли.

Изводът е само един: тежестта на задължение към обществото може да се намали само ако се преразгледат разходите по трите пера, от които тя е съставена - за зелена енергия, за топлофикациите и за двете американски ТЕЦ. Времето за това не е много - само един месец.

ВЕИ секторът също стана потърпевш

Драстичното преизпълнение на националния план за изграждане на фотоволтаични централи удари сектора като бумеранг. Тарифният дефицит в НЕК, който вече достига 1,4 млрд. лв., не й позволява да плаща в пълен размер за получената енергия. Тези задължения силно затрудняват редица собственици на ВЕИ мощности при обслужването на кредитите им.

Напълно блокирано е и присъединяването на нови зелени мощности. Първата нулева година беше 2013 г., като мораториумът още е в сила. Междувременно Германия започна да прави търгове за потенциални нови инвеститори във ВЕИ, като ги пресява по това кой ще предложи най-ниска цена на тока.

Мъглата в цените заблуждава Европа

Скриването на административните добавки в цената на електроенергията за населението създава фалшив образ на страната ни пред света. Според официалните данни на Евростат българският потребител понася нулева тежест от политическите решения за подпомагане на ВЕИ, на топлофикациите и на двете американски ТЕЦ (виж таблицата горе).

Картината обаче драматично се променя, ако статистическите данни се коригират с информацията, оповестена от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов.

Според него населението и в момента плаща 53 лв./мвтч добавка задължение към обществото. Ако това е истина, сметките показват, че административната тежест в цените на тока за българския потребител е втората най-голяма в Европа - 46,67%, от крайната цена при 51,58% за германеца.

Общата мощност на фотоволтаичните централи у нас е колкото на един блок на АЕЦ „Козлодуй“ - 1020 мегавата. Има разлика обаче в тяхната използваемост на максимална мощност. За фотоволтаиците тя е 1322 часа годишно, докато за ядрения блок е 7680 часа.

Националният план за развитие на ВЕИ предвиждаше през 2013 г. в страната да има 130 мегавата слънчеви електроцентрали. В действителност са инсталирани близо 8 пъти повече заради щедрите изкупни цени на тока от тях, които стигат до 760 лв./мвтч.

Инсталираните в България вятърни електроцентрали са общо 682,4 мегавата. Средна годишна часова използваемост на максимална мощност - 2010 часа. Очаквано годишно производство 1,372 млрд. квтч при 1,349 млрд. квтч от фотоволтаичните електроцентрали.

България отчете още през 2012 г. постигането на задължителната национална цел, заявена пред ЕС, че през 2020 г. възобновяемите енергийни източници ще произвеждат поне 16% от брутното крайно потребление на енергия. Постигнатият вече показател е 18,99%.