19795 | 14 март 2022 | 15:19

Предстоящите Великденски и пролетни празници са идеалното време за екскурзия. Освен целогодишно отворените музеи и експозиции, през месеците април и май може да станете свидетели на възстановките на събитията от Априлската епопея

Българското Възраждане е един от най-ярките периоди в историята на народа ни. Това е времето на най-силен подем на писмеността, културатата и литературата. Обединени от националната кауза – Освобождението на родината, народните маси излъчват своите водачи, които се превръщат в двигателя на борбата за независима държава.

Промените в културната и духовната област са в две основни посоки: новобългарското просветно движение и борбата за църковно обособяване. Стремежът е освобождаване на образованието и културата от елинското влияние и поставяне на основите на нова материална и духовна култура. Съществена страна на този процес е борбата срещу гръцката църковна власт за църковна независимост.

Дълбоките промени в обществото водят до пробуждане и въстания на българския народ за възстановяване на българската държава в етническите граници, обхващали земите на Мизия, Тракия и Македония, с единен книжовен и говорим език, с обновяващо се общо съзнание и единна културна традиция.

Докосването до този светъл период в нашата история е изключително важно и, разбира се, приятно. Предлагаме ви да отделите един пролетен уикенд на някое от изброените по-долу градчета, където възрожденския дух все още витае във въздуха. Локациите са удобни, пътищата – леки, а природата наоколо – китна.

Започваме разходката с Панагюрище – не град, а съкровище.

Районът на града е населяван от дълбока древност, за което говорят откритите над 300 паметници – некрополи, селища, крепости, военни лагери и пътносъобщителни съоръжения.

Панагюрският край е един от центровете на Българското възраждане (XVIII – XIX в.) и на борбите за национално освобождение от османското владичество. В памет на героите от Април 1876 г. е издигнат Мемориален комплекс „Априлци”, намиращ се на историческия хълм Маньово бърдо в центъра на града.

На 9 км на северозапад се намира историческата местност Оборище, свързана с Априлското въстание, до която води и живописна туристическа пътека.

Сред интересните забележителности на града са старите му църкви. Най-старата църква в града е „Свети Тодор Тирон”, построена преди повече от 400 г. До нея през 1823 г. е осветен друг храм – „Свето Въведение Богородично”. В периода 1856 – 1860 г. е издигната и катедралната църква „Свети Георги”.

Задължителна спирка при опознаването на историята на Панагюрище е Историческият музей. Централната сграда на музея включва археологическа зала, в която са изложени оригинални находки, открити при разкопки в района на града. Централната експозиция на музея е посветена на участието на Панагюрище в Априлското въстание. Друга експозиция е посветена на освобождението на Панагюрище от османска власт и участието на панагюрци в Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г.

Историческият музей в града има няколко филиала. Сред тях е Духовниковата къща, строена през 1790 г., в която през 1871 г. българският революционер Васил Левски заклева членовете на местния революционен комитет. Друг обект към музея е Дудековата къща, в която е представена етнографска експозиция, показваща възрожденския градски бит на панагюрци от втората половина на XIX век. Експозицията, разположена в Джуновата къща, проследява възникването и развитието на възрожденската Панагюрска златарска школа и ползваните техники на изработка. В красивата синя Хаджидимитрова къща е показа колекция от художествени произведения, дърворезба, медникарски изделия, керамика и накити. Интересни за посетителите са още Тутевата, Лековата и Дриновата къща.

Специално място в сърцата на местните хора заема родната къща на Райна Попгеоргиева, известна като Райна Княгиня. През 1876 г. местният революционен комитет възлага на Райна да избродира знамето на панагюрските бунтовници. Днес къщата е превърната в музей, а в двора е погребана любимата българска героиня от Априлското въстание.

В града има няколко хотела и къщи за гости, които предлагат настаняване. Местната кухня, известна с вкусните си ястия, можете да опитате в някой от ресторантите на града.

Няма родолюбив българин, който да не е ходил до Копривщица. Тук Възраждането е най-живо и пъстро. Градът е роден град на много важни за историята на България личности като Любен Каравелов, Димчо Дебелянов, Тодор Каблешков, Георги Бенковски. Къщите им са превърнати в музеи и посрещат посетители и днес.

Събитията от 1867, когато около празника Св. Троица Васил Левски идва в Копривщица и създава първия Революционен комитет, до избухването на Априлското въстание през 1876 г. оживяват пред очите на туристите.

Както малки и големи знаят още от началните класове, тук на 20 април 1876 г. избухва най-кървавата и най-мащажба народна съпротива срещу османското иго. С това историческо събитие са свързани и повечето туристически обекти в днешна Копривщица. Във възрожденското градче можете да разгледате 6 къщи музеи.

Ето и историята на някои от тях:

Родният дом на известния български революционер, организатор и ръководител на Априлското въстание - Георги Бенковски се намира в града. Къщата е построена от дърво през 1831 година. Музейните експонати разказват за живота и революционната дейност на свободолюбивия българин.

Построена през 1830 година и днес превърната в музей, родната къща на Димчо Дебелянов предизвиква жив интерес и лирично настроение сред всички посетители на града. Тук на 25.03.1887 година е роден поетът-лирик. Възстановена е семейно-битовата наредба на къщата. Музейната експозиция разказва за живота и литературната дейност на поета.

Комплекс от три постройки, изградени в период от 25 години, представлява къщата-музей на друг велик писател и революционер - Любен Каравелов. Сградите съответно: зимна къща - 1810 г., стопанска сграда - 1820 г., лятна къща - 1835 г., са служили за нуждите на семейството на джелепина Стойчо Каравела и съпругата му Неделя Доганова. Днес и в трите къщи е разположена музейна експозиция, посветена на живота и делото на двамата братя Любен и Петко Каравелови.

Музеят, посветен на Тодор Каблешков, е изградена през 1845 г. от копривщенски майстор. Със своята импознтна фасада, богат интериор и дърворезба тя представлява извънредно ценен паметник на възрожденската ни архитектура. Възстановената битова обстановка е такава, каквато е била в средата на XIX век. Направена е експозиция, отразяваща революционната дейност на Тодор Каблешков и Априлското въстание в Копривщица.

Разходката продължава с два паметника на културата, свързани с паметната за местните дата - 20 април:

Мавзолеят на априлци е изграден в памет на загиналите в освободителните борби от Априлската епопея, за да напомня за бурната и изпълнена с патриотизъм пролет на 1876 г.Построен е през 1928 г. със средства на хаджи Ненчо Палавеев. Долната част на монумента е костница, а в горната се помещава малък параклис.

Символът на Копривщина несъмнено е т.н. Мост на първата пушка – посветен на първия изстрел поставил началото на Априлското въстание. Паметникът е разположен до Калъчевия мост, където на 20 април 1876г. Георги Тиханек убива заптието Кара Хюсеин. С кръвта на убития турчин Тодор Каблешков подписва кървавото писмо, за да извести, че: ”…знамето се развява пред конака, пушките гърмят придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!”

В града може да опитате и традиционни ястия от времето на Възраждането, поднесени в автентична обстановка.

Карлово пък е мястото, където можем напълно да се потопим във възрожденската атмосфера. Тук всичко е запазено така, както е било преди 150 години. Градът е родното място на великия българин Васил Левски и понеже сме тръгнали по стъпките на революционерите, няма как да не посетим къщата-музей, посветена на Апостола.

Националният музей „Васил Левски” се намира в централната част на град Карлово. Музейният комплекс включва родната къща на Васил Левски, мемориaлния параклис „Всях светих болгарских”, Чардаклиевата къща, музейна експозиция и паметник на Гина Кунчева – майката на Левски.

Борец за свобода, революционер и радетел за равноправие, Васил Иванов Кунчев-Левски е един от основните идеолози и организатори на борбите за национално освобождение от османско владичество през XIX век. Обесен е от османската власт на 19 февруари 1873 г. в гр. София.

Музеят на Васил Левски има многогодишна история. Началото му е свързано с възстановяването на родната къща на Апостола през 1933 г. и нейното отваряне като музей през 1937 г. Къщата е малка едноетажна сграда със зимник, килер и скривалище в приземието и две стаи на етажа – една за нощуване и една гостна. До къщата е долепена работилницата – ниска постройка, състояща се от стая с навес. Първоначалният вид на къщата е възстановен благодарение на племенниците на Левски – дъщерите на сестра му Яна.

През 1955 г. в близост до къщата е изградена зала за документална експозиция. Впоследствие тя се оказва малка и през 1965 г. е построена нова сграда, а старата е преустроена в кинозала. От 1968 г. до 1992 г. къщата музей е филиал на Градския исторически музей в Карлово. От 1993 г. е самостоятелен музей. На 21 юли 2000 г. той е обявен за държавен културен институт с национално значение.

От 1994 г. в Карлово музейният комплекс се възстановява и разширява. Построени са и са включени още Чардаклиевата къща и мемориалният параклис „Всех святих болгарских”.

Чардаклиевата къща се намира непосредствено до родната къща на Васил Левски. В нея е живяло семейството на лелята на Апостола Дона Чардаклиева – сестра на Гина Кунчева. Къщата е била построена около 1840 г.

Мемориалният параклис „Всех святих болгарских” е построен в памет на Апостола.

Експозицията на музея е събирана повече от 65 години и съхранява вещи, документи и снимки, свързани със семейството, с живота и делото на Васил Левски, на негови сподвижници от Карлово и от други краища на страната. Тук се пазят почти всички научни биографични изследвания и литературни творби, посветени на Апостола, произведения на изобразителното изкуство и др.

Днес музеят „Васил Левски” е един от най-посещаваните мемориални музеи в България.

На 19 февруари, датата на която е обесен Апостола, всяка година в Карлово се чества денят на подвига и саможертвата на Васил Левски. Организират се викторини, изложби, литературни срещи.

18 юли пък е празникът на град Карлово. На този ден – рождената дата на Апостола, в родния му град се провежда народен събор „Ден на Васил Левски”, организиран от община Карлово, фондация „Васил Левски” и Националния музей „Васил Левски”.

На по-малко от 20 километра Карлово се намира Калофер, родното място на друг бележит българин и възрожденец Христо Ботев. В града се намира музеят, посветен на него, в който се съхраняват, опазват и експонират лични вещи, документи, издания, произведения на българското изобразително изкуство и др. материали, свързани с живота и делото на Ботев, неговото семейство и съратниците му.

Националният музей „Христо Ботев” е изграден на мястото, където се е намирала последната къща на Ботевото семейство. Музейният комплекс е разположен в центъра на град Калофер, в парк „Ботева градина”. Той включва няколко обекта – мемориална къща музей, експозиционна зала, паметник на Ботев от 1930 г. и паметник на Иванка Ботева – майката на поета. Целият ансамбъл е обявен за групов паметник на културата – историческо място с национално значение.

Основен елемент в комплекса е къщата, в която е живял най-дълго Ботев. Той не е роден в нея, но я нарича „роден” дом, защото тук прекарва детството си. В тази къща се завръща след учението си в Одеса и учителстването в Задунаевка. В нея получава и броя от Славейковия вестник „Гайда”, в който е публикувано първото му стихотворение „Майце си”. Къщата е разрушена при опожаряването на града по време на Руско-турската война през 1877 г. По инициатива на калоферското гражданство и родолюбиви българи от цялата страна сградата е възстановена по спомени на Ботевия брат ген. Кирил Ботев и по-стари калоферци.

Официално къщата е открита като музей на 2 юни 1944 г.

Мемориалната къща музей представлява едноетажна сграда с голям чардак. В нея е пресъздадена обстановката, в която е израснал Ботев. Оригинални експонати са чекръкът и шевната машина на майка му Иванка.

През 1973 г. към мемориалната къща музей отваря врати и новата експозиционна зала на музей „Христо Ботев”. Тя е напълно обновена през 2008 г. в чест на 160-та годишнина от рождението на Ботев. В новата експозиция подробно, с фотоси и снимков материал, е представен жизненият път и делото на Ботев. Тук посетителите могат да видят единствените запазени лични вещи на Ботев – неговият джобен часовник и писалищните му принадлежности. Показана е и печатната преса, на която са отпечатани част от броевете на Ботевия вестник „Знаме” и първият брой на последния му вестник „Нова България”.

В музейния комплекс на Националния музей “Христо Ботев” е включена и постоянната експозиция “Просветното дело в Калофер”, която е разположена в сградата на Даскал-Ботевото училище.

Даскал-Ботевото училище, открито през 1848 г., е построено по инициатива на бащата на Ботев – Ботьо Петков. Съградено е изцяло с дарения и доброволната помощ на калоферци.

През 1980 г. външният вид на сградата е възстановен във вида от 1865 г. и училището е превърнато в музей. В него се проследява развитието на просветното дело в България и конкретно в Калофер. На втория етаж са показани възстановки на стаи от взаимно и класно училище, както и учителската и общинската стая.

На първия етаж се намира художественият отдел на музей „Христо Ботев”. В изложбата са експонирани оригинални произведения на български творци, пресъздали образа на Ботев върху платно и камък.

При предварителни заявки музейният комплекс организира посещение на други исторически забележителности на Калофер като Девическия манастир, гроба на Калифер войвода и др.

В Калофер има и Посетителски информационен център, който се стопанисва от местното Сдружение за екотуризъм „Централен Балкан – Калофер” и е отворен през цялата година. Служителите в центъра ще ви помогнат при планиране на вашето пътуване и престой с резервация или наемането на водач за някой от по-дългите маршрути.

Туристите могат да пояздят кон или да походят пеш по някои от конните или пешеходни маршрути в Националния парк или да бъдат участници в някои от традиционните фестивали.

Предстоящите Великденски и пролетни празници са идеалното време за посещение на възрожденските градчета. Освен целогодишно отворените музеи и експозиции, през месеците април и май може да станете свидетели или дори да вземете участие във възстановките на събитията от Априлската епопея.

Гарантираме ви едно незабравимо изживяване, което ще остави траен отпечатък в съзнанието. Малчуганите пък ще се докоснат до автентичния бит и култура на предосвобожденския период, което ще разпали въображението им и ще зароди родолюбиви чувства.