19992 | 29 март 2019 | 10:17

Доган знае силата, която държи. И никога не е злоупотребявал с нея. Политик с най-дъллъг стаж в годините на Прехода, знакова фигура с водещо значение за развитието на демокрацията в България, евроатлантик по убеждение, демократ по философия.

Почетният председател на ДПС д-р Ахмед Доган днес навършва 65 години.

Политик с най-дълъг стаж в годините на Прехода, знакова фигура с водещо значение за развитието на демокрацията в България, евроатлантик по убеждение, демократ по философия. Безспорен лидер на своя етнос. Пример как един висок интелект се превръща в успешен политик.

"Нищо в живота и в политиката не се поднася даром", е част от философията на Доган

"Аз от науката дойдох в политиката. Политиката ми стана като втора професия, но аз съм си интелектуалец. И дори само на 10% да осмисля това, което което съм направил в последните 30 години, ще бъде интересно и за теорията", казва д-р Доган.

Целият му политически живот е свързан с ДПС и утвърждаването на формацията като българска, национално отговорна партия, която защитава българските национални интереси.

През 2016 година  при последната си публиична изява Доган написа в свое приветствие към съпартийците си: „ДПС няма друг шанс, освен да се развива и утвърждава в европейското политическо пространство. Тъкмо затова, когато ни атакуват с лавини от отрицание и омраза, ние трябва да им отвърнем с разбиране и с осъзнатата воля да наложим Заедността като начин на живот на Балканите. Силно съм притеснен, че от гледна точка на враждебното отношение към различието и другостта Балканите, с типичните си балканизми, са на път да се ситуират в една геополитическа полоса с Близкия изток, образувайки два полюса на етнорелигиозна непоносимост и взаимно отрицание. Това е изключително тревожна и опасна тенденция. Защото, каквото се случва в единия полюс, е въпрос на време да се повтори в другия… Не трябва да допуснем подобен развой на събитията!“

Тогава, разтревожен от възможността за намеса на Турция във вътрешните дела на България (което се случи само след две години чрез ДОСТ), Доган заяви: „Ами ако пламне пожар, какво правим?! Аз не искам България да се превърне в жертва, не желая нашия електорат да бъде разменна монета за каквото и да е. Не искам!.. Новото препозициониране в целия регион е толкова сложен и подмолен процес, че на този етап трудно могат да бъдат предвидими последиците. Само едно камъче може да обърне каруцата на стабилността в международен мащаб. България се намира в разкрачен стоеж – от една страна желанието на Турция и Русия да намерят мястото си в новия светомен ред и неяснотата на ЕС по отношение на идентичността си и какво иска… И можем да бъдем жертва, като пушечно месо, на тази криза. Само си представете потенциалния конфликт между Русия и Турция…“

Изказването на Доган предизвика шок. Не само заради безспорния му авторитет в средите на ДПС и влиянието, което има в политическия живот на страната. Една негова дума може да промени политиката на Движението. Един негов жест може да отключи процеси с дългосрочен ефект. Тези, които в България се занимават сериозно с политика и държавност, знаят това. И не си играят на тази струна.

Независимо на кого се харесва и кого не, възможостите за влияние на ДПС върху всяко управление у нас не са за подценяване. Напротив!
Една промяна в ориентацията на тази добре организираната политическа сила е от голямо значение за стабилността и мира в страната.

В този постулат няма промяна вече 29 години.

Доган знае силата, която държи. И никога не е злоупотребявал с нея. Нещо повече – още в края на второто хилядолетие препозицонира ДПС на евроатлантическата писта, далеч преди партии, които днес заспиват с ЕС и се събуждат с НАТО, да са си помисляли за това.

Когато Доган обяви, че се оттегля от публичната политика, го направи след дълбока преоценка на своето присъствие в политиката и ефекта от сенките, митовете и заслугите му.

И оттогава неотклонно и неизменно следва решението си –
въпреки опитите да го предизвикат да се върне;
въпреки желанието на част от ръководството на партията да го накара поне за миг да се появи сред електората;
въпреки първоначалните опасения дали Движението ще се справи с трудностите без неговото присъствие на публичнапа сцена;
въпреки болезненото чувство за липса на контакти с избирателите, които обича.

В нито един момент, дори и в най-критичните за ДПС през последните 6-7 години, Доган и за миг не си е помислял да напусне избрания от него терен да наблюдава и анализира отстрани.

За него публичната политика, оперативната политика, е затворена страница.
И никога оттогава не е правил заявка в обратната посока.
Дори, когато трябваше да отстрани спешно Местан, той го направи с вътрешните партийни механизми, а не с публичния политически интрументариум.

“Всички знаете, че съм наблюдател по дефиниция, но явно твърде насериозно съм се приел като пасивен съзерцател. Но това не означава, че ще се върна в политиката!“, заяви го пред актива на ДПС в онази драматична предколедна среща, когато краката на Местан са се подкосили, чувайки тези думи.
И няма промяна в позицията му.

Но все пак има един важен въпрос.
И той е, че въпреки оттеглянето си в един затворен свят, „пасивният съзерцател“ Ахмед Доган активно следи, изучава и анализира балканската, европейската и световната политика, пречупвайки я през погледа си на български политик.

Още преди четири години, именно на базата на своите наблюдения и анализи, Доган прогнозира:
че икономическата и финансовата криза ще се развие като „политическа криза в планетарен мащаб“;
че еднополюсният модел на света не може да остане в този си вид с доминацията на САЩ и в него все по-голяма роля ще има Русия;
че ЕС не знае какво да прави с евроидеята и евростратегията за интеграция, когато те се провалят;
че ЕС няма мотивация за запазването си;
че в Брюксел всичко се прави инерциално;
че там нямат необходимия властови и инвестиционен ресурс за развитието на Съюза;
че Китай е сила, за която още не сме отворили очите си и
че Русия ще направи всичко възможно да продължи налагането си на световната сцена, ако е необходимо дори силово.

И че ние не сме готови за този нов свят с неговите предизвикателства.

Днес сме свидетели на сбъднатите пророчества на Доган. И няма никакво значение как това ще се приеме от критиците му или какво ще напишат във фейсбук под името му. Просто фактите са такива.

В този смисъл можем да кажем, че Доган никога не е излизал от политиката. От Голямата политика, а не тази, която се въргаля по жълтите павета. Онази политика, в която непросветените не ги допускат. Там, където България е малка точка на Голяма карта. Именно заради това той предупреждава… Пък който иска, да чете.

Кой е Ахмед Доган?

Ахмед Демир Доган е роден на 29 март 1954 година в с. Пчеларово, Добрич, но изкарва голяма част от ранното си детство в село Дръндар, Варненско.

Завършва "Философия" в СУ „Св. Климент Охридски” (1981 г.).

Кандидат на философските науки и научен сътрудник e в Института по философия към Българската академия на науките. Доктор по философия (1984 г.). Автор е на научни статии в областта на философията. Владее английски, руски и турски език.

През 1985 г. основава гражданско движение, противопоставящо се на насилствената смяна на имената на турците в България, за което през 1986 г. е арестуван. Лежи в Пазарджишкия затвор в килия за смъртници. 1989 година е осъден при закрити врата от Варненския окръжен съд на 10 г. лишаване от свобода като създател на противодържавна организация. Амнистиран е 1989 година.

1974 година Ахмед Доган е вербуван за агент на Държавна сигурност под псевдонимите Ангелов, Сергей, Сава. Снет е от оперативен отчет 1988 година. Готвен е за разузнаването и изпращането му навън..

Учредител и председател на Движението за права и свободи (ДПС) от създаването му на 4 януари 1990 г. Избран е за депутат във 7-то Великото Народно събрание. Народен представител и председател e на Парламентарната група в 36-то,37-то, 38-то, 39-то, 40-то и 41-то Народно събрание.

ДПС под негово ръководство е коалиционен партньор на Национално движение Симеон II в управлението на страната (2001-2005 г.).

След парламентарните избори през 2005 година, с мандат на ДПС, като трета политическа сила, се създава трипартийна коалиция с БСП и НДСВ, управлявала България до 2009г.

Партията има непрекъснато повишаваща се електорална подкрепа и неотменно стабилизиращо влияние в българския полиитически живот.

През 2009 година Ахмед Доган е награден с орден „Стара планина“ I степен „за заслуги към етническия мир и демокрацията в България“ от президента на Р. България Георги Първанов.

След три месеца обявява, че връща ордена, след като президентът награждава със същия орден и главния прокурор по времето на Възродителния процес, Васил Мръчков. 

На 19 януари 2013 се оттегля от председателския пост в ДПС и стана пожизнен почетен председател на партията

Ахмед Доган има син Демир и дъщеря Демет. 

Днес Ахмед Доган се е отдал на научна дейност и бизнес занимания.

През 2005 година Доган написа: "Благодаря на всевишния, че съм политик на прехода". А няколко години по-късно добави: "Политик, който не владее бизнестехнологиите и банкирането, ще бъде изхвърлен. Всеки трябва да намери мястото си, за да остане във времето".

И отново е прав.