5198 | 11 май 2026 | 07:46

Те са канонизирани като светци за превода на богослужебните книги и популяризирането на Библията на старобългарски език, както и за разпространяване на християнството сред славяните.

На 11 май българите християни в цял свят почитат Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий.

Този ден се утвърждава през българското Възраждане като важен ден от празничната система на българите – Ден за почит на светите братя Кирил и Методий - създатели и разпространители на първата славянска азбука - глаголицата.

Те са канонизирани като светци за превода на богослужебните книги и популяризирането на Библията на старобългарски език, както и за разпространяване на християнството сред славяните.

Обявени са за съпокровители на Европа, заедно със Св. Бенедикт от папа Йоан Павел II през 1980 г. Светският празник за Св. Св. Кирил и Методий, се доразвива като специфично българско явление. Той бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато православната Църква отбелязва празника на двамата свети братя.

Църквата и училището са неразделни през Възраждането и през първото десетилетие на 20 век. До 1912 г. българските общини в Македония и Източна и Западна Тракия са Църковно-училищни общини и учебното дело се управлява от Българската екзархия.

Първи известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски. През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски.

От страниците на „Цариградски вестник” от 26 април 1857 г. будните старозагорски (ескизаарски) граждани научават, че в Пловдив и други градове българите започнали да честват вместо „Три светии”, „Св.Св. Кирил и Методий” като училищен празник.

По същото време х. Г. Славов донася от Цариград „минейник – служба” за светите братя, съставен от архимандрит Неофит Рилски на църковно-славянски език. На 11 май 1858 г. този ден е отпразнуван и в Стара Загора (тогава Ески Загра) по идея на учителя С. П. Иванов с „божествена служба” и вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. В дописката в „Цариградски вестник”, бр. 382, 7 юни 1858 г. четем: „Тук народните учители и просветители български се приеха за покровители на всичките наши малки и големи училища”.

По-късно една от църквите в града – „Св. Димитър” се сдобива с второ патронно име „Св. Св. Кирил и Методий”. Ако съдим по запазения на южния й вход текст това е станало не по-късно от 1859 г. От 1863 г., 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий по цялата българска езикова територия в Мизия, Тракия и Македония.

Започват да го празнуват българите в Румъния, бесарабските и малоазийските българи. За първи път в Мала Азия 11 май бил честван през 1862 г. в Измир, където родолюбивата и просветителска дейност на К. Фотинов оставила трайни следи сред българската колония. През следващите години той бил вече редовно отбелязван като празник на измирските българи.

За едно от честванията на 11 май в Измир през следващите години, съобщава цариградското българско списание "Время", в брой 4, год. 1,1866 г. В дописка, датирана 28 май 1866 г., списанието съобщава, че през тази година живущите в Измир българи са чествали много по-тържествено празника на българските и славянските първоучители Кирил и Методий.

През този ден всички български дюкяни в града не работят, което впечатлява останалите християни, специално гърците.

След 1878 г. 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители в границите на Българската екзархия. Тогава се заражда идеята за химн. През 1892 г. в Русе, Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва "Върви народе възродени".

През май 1901 г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста. След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и Църква, вече се чества на един ден - само на 24 май. След 1969 г. се въвежда отделяне на църковния от светския календар, затова днес вече си имаме два празника - църковен (11 май) и светски (24 май).

В годините на засилен интерес към историческото ни минало и преоткриване на важни моменти, свързани с периоди на възход на българската дьржава и култура, нашите възрожденци отделят достойно място на ролята на славянските просветители за културно-историческото развитие на Източна Европа.

След повече от един век - през 1980 год., това признание ще дойде и от папа Йоан Павел II, който ги обявява за покровители на Европа. Днес 11 май се чества като църковен празник на Светите братя, докато 24 май се утвърждава като празник на българската просвета и на славянската култура.
На 11 май имен ден празнуват Кирил, Кирилка, Киро, Кирчо, Методи, Методий.