5847 | 19 май 2022 | 17:29

Ето защо, гледайки към междинните избори, най-големият риск за демократите може да бъде, че твърде много недоволни млади избиратели ще се обърнат към кандидати от трети партии, както направиха през 2016 г. в ущърб на Хилари Клинтън

Преди малко повече от година милиони енергични млади хора, жени, цветнокожи избиратели и независими граждани обединиха усилията си, за да изпратят Джо Байдън в Белия дом. Но 16 месеца след началото на неговия мандат мнозина описват една коалиция в криза.

"Хората се чувстват така, сякаш получават по-малко, отколкото са се договорили, когато са поставили Байдън на поста. Има много емоции и нито една от тях не е добра", казва Куентин Уатъм-Окама, президент на организацията "Младите демократи на Америка", цитиран от Асошиейтед прес и БТА.

Едно от най-забележителните събития на последните два национални избора беше рязкото нарастване на исторически ниската избирателната активност сред младите, което се оказа ключово за спечелването на мнозинство в Камарата на представителите от демократите през 2018 г. и за спечелването на президентския пост от Джо Байдън, коментира вестник "Лос Анджелис таймс". Остава въпросът дали това е аномалия от времето на Тръмп или трайна промяна в поведението на избирателите, смята изданието.

Президентът Джо Байдън дойде на поста си с остаряла теория за това как да разшири подкрепата на своята партия, обяснява вестник "Атлантик". Той се стремеше да се съсредоточи върху предоставянето на така наречените „блага на кухненската маса“ на семейства с ниски и средни доходи - например чекове за стимулиране на икономиката и данъчни кредити за деца - като същевременно сведе до минимум участието си в значими културни спорове и наблегна на двупартийността. Хари Труман или Хюбърт Хъмфри биха припознали този подход: Това е осъвременена версия на политическата формула "икономиката на първо място", която позволи на демократите от епохата на Новата сделка от младостта на Байдън да доминират в общностите на работническата класа от Голямата депресия до 60-те години на ХХ век.

Но близо 16 месеца след началото на мандата му планът на Байдън е подложен на удари и от двете страни. Републиканците във Вашингтон попариха надеждите му за сътрудничество (с изключение на сделката по двупартийния пакет за инфраструктурата), а желанието му да намали акцента върху културните войни беше подкопано от войнствената офанзива на управляваните от републиканците щати по социалните въпроси и изтичането на черновата на решение на Върховния съд, отменящо постановлението по делото "Роу срещу Уейд", която изтече в публичното пространство миналата седмица.

Едновременно с това опозицията на сенаторите от Демократическата партия Джо Манчин от Западна Вирджиния и Кирстен Синема от Аризона, съчетана с моменти на непримиримост от страна на левите фракции в партията, попречи на Байдън да предостави пълния набор от материални придобивки, които той се надяваше, че ще накарат повече семейства от работническата класа, от всички раси, отново да се обърнат към демократите.

Това предизвика политически вакуум, който потопи демократите в какофоничен спор. Стратезите от центристкото крило на партията настояват по-силно от когато и да било след управлението на Бил Клинтън, че президентът трябва изрично да се отрече от либералния авангард на демократите, особено по отношение на културни въпроси като престъпността и миграцията.

Междувременно прогресивните, сред които са много от младите гласоподаватели, гласували за него, смятат, че Байдън трябва да направи повече, за да изпълни обещанията си от кампанията през 2020 г. чрез президентски укази, като например да отмени повече студентски дългове. Те също така искат той да осъди по-категорично републиканците заради твърдия им десен завой по обществените въпроси, както и заради приемането на ограничения за гласуването на щатско ниво и кандидатите, подкрепящи дискредитираните конспиративни теории на бившия президент Доналд Тръмп за изборите през 2020 година.

Според проучване на Харвардския университет, публикувано миналата седмица, Байдън има 41% одобрение сред хората на възраст от 18 до 29 години, посочва изданието "Вашингтон екзаминър". Това е спад от 18 пункта в сравнение със същия период на миналата година, когато 59% от младите са го одобрявали.

Като се има предвид работата, която Байдън е свършил в Белия дом, това не би трябвало да е изненада, смята изданието. Неефективна е най-меката дума, с която може да се опише администрацията на Байдън. Страната е изправена пред нарастваща инфлация, която изпреварва ръста на заплатите. За хората става все по-скъпо да свързват двата края. Наемите растат, жилищата стават по-скъпи, сметките в хранителните магазини се увеличават, а администрацията на Байдън може да се похвали с малко законодателни постижения.

Федералният резерв заслужава голяма част от вината за инфлацията, но какво прави Байдън, за да облекчи проблема? Той не е направил това, което каза, че ще направи, ако бъде избран, смятат много хора. Байдън заяви, че иска да повиши федералната минимална работна заплата. От 2009 г. насам тя остава непроменена и е 7,25 долара на час.

По време на управлението на Байдън покупателната способност на тази минимална заплата намаля още повече поради високата инфлация. И въпреки че много републикански сенатори изразяват интерес към повишаване на заплатата, администрацията на Байдън, която твърди, че подкрепя почасово заплащане от 15 долара, не е работила за постигане на споразумение, което да получи двупартийна подкрепа.

Според харвардското проучване избирателната активност сред младите хора е на път да бъде толкова висока, колкото беше в средата на 2018 година. Това обаче може да се окаже лошо предзнаменование за демократите - тази година повече млади републиканци имат желание да гласуват, отколкото през 2018 г., а сред демократите ентусиазмът отслабва.

Проучването на Харвард установи също, че все повече млади хора смятат, че и двете партии са по-фокусирани върху интересите на елита, отколкото върху "хората като вас". Най-силно те имат това усещане за републиканците, но демократите също са уязвими към тази критика.

Ето защо, гледайки към междинните избори, най-големият риск за демократите може да бъде, че твърде много недоволни млади избиратели ще се обърнат към кандидати от трети партии, както направиха през 2016 г. в ущърб на Хилари Клинтън.

През 2020 г. демократите имаха късмет, че не се кандидатираха ефективни кандидати от трети партии и нямаше кой да изкуши младите хора да изоставят Байдън. През 2024 г. те може да нямат такъв късмет.