11100 | 8 май 2015 | 12:00

Потребността от изповед е част от приключението

Празниците са хубав повод за семейството, не толкоз хубав за секса. Изтощена от упражнения по „Мастър шеф“, съпругата забравя да бъде шеф в леглото. Пък и децата са вкъщи. Празниците са стимул за новото, за влюбените например, за които всеки ден е празник. Така че семейните да се въоръжат с търпение, влюбените - с презервативи.

След празници човек обича да разказва. Едни говорят за агнешкото по гергьовски, други - за агнешкото от десети клас. Всеки разказ за любов е празник. Не само го изживяваме, ние го разкрасяваме. Споменът може и да не ни направи добри разказвачи, но във всеки случай - добри фантазьори. Защото, каквото и да е месото, слагаме думи подправки, които изненадват и тримата от „Мастър шеф“. Сексът може да изглежда като кулинария - подготовка на съдовете, измиване на продуктите, технология, затопляне, изстудяване, заливане с крем. Може да изглежда и като роман. Думите се оказват по-ароматни от съдържанието.

Защо човек разказва? За да изживее още веднъж. Като изключим затворените общества, всички споделят. Дори и великите. Актьорът Майкъл Дъглас (70 г.) съобщи, че отново е влюбен в съпругата си Катрин Зита-Джоунс (45 г.). През май 2013 г. те обявиха, че са „в трудна ситуация“ и си дават „временна почивка“. Ето, това се казва празник. Да не виждаш половинката си повече от година и времето да възбуди връзката. Нещо като лечение, нещо като подвиг.

Признанието се случи в „Шоуто на Елън Дедженерис“, русокоса атрактивка, водеща на церемонията по „Оскарите“ преди година. Тогава тя сподели как, докато интервюирала знаменити мъже, наблюдавала във вилите им препарирани еленски глави с рога. Винаги питала: „Защо ги окачвате на стените?“ „Защото ги обичаме“, отговаряли знаменитостите. Жалко, изкоментира Елън на живо, аз имам само снимка на майка си.

Елън е добра събеседница. Ако няма добри слушатели, как да има добри разказвачи? И дъщерята на Деми Мур, двайсет и шест годишната Румър Уилис (татко й е Брус Уилис), проговори. Обяви, че била влюбена в доведения си баща, неотразимия Аштън Къчър, само 11 години по-възрастен от нея. Призна, че това чувство било „определено странно“. Заради доведения си баща всяка сутрин си слагала грим и си оправяла косата, за да изглежда секси на закуската. Не следват подробности. Тази тройка не се доведе до празник, защото младият Аштън предпочете по-свеж ръкопис от Деми Мур. Така да се каже, читателят прочете романа, запозна се с автора и смени издателството.

Виц. Корабокрушенец и Дженифър Лоурънс („Игрите на глада“) успели да се доберат до острова. Самотен остров, вода и плодове. Прекрасни обстоятелства, за да се появи сексът. Цяла седмица. От сутрин до вечер. При тази скука с какво друго да си запълват времето.

В края на седмицата мъжът предложил на Дженифър Лоурънс да я нарича Питър. Хубавицата се почудила, но се съгласила. Окрилен, мъжът викнал: „Питър, ако щеш вярвай, от една седмица чукам Дженифър Лоурънс.“

Тази „сойка присмехулка“ (от едноименния филм), носителка на „Оскар“, не си дърпа ципа на езика. Миналата година беше номер едно на мъжкото сп. FHM. Така изкоментира тазгодишната носителка на званието „Най-секси жена в света“ Мишел Кийгън, че човечеството се събуди възбудено. Какво ли опровержение щеше да направи, ако знаеше, че е била на онзи остров и са я наричали Питър!

Мъжът обича да разказва. И жената обича. Мои приятелки стигат до такива анатомично-технологични подробности, че моите приятели и на пета водка не могат да ги стигнат. Не притежават тяхното развинтено въображение. Така е. Потребността от изповед е част от приключението. Ако не искаш да разказваш, защо искаш да чукаш!

Всеки сексуален любопитко трупа не само биография, трупа и лъжи. Преувеличението е дете на самочувствието, ловецът винаги превъзнася жертвата. Е, Дженифър Лоурънс е далече, но пък си имаме достатъчно местен материал. Ако Софи Маринова не споделяше, как щяхме да разберем чувствата с бащата, доведения син и великата междуфамилна сага като цяло.

Всички говорят, само д-р Енчев мълчи.

Авторите (авторките) на анатомични подробности пренатоварват дискретната публика. Обикновено по-извисените напускат сюжета. Мръснишкото е ниско ниво. Но и духовните разказват. Всички сме жертви.

Мой професор се върна от Швеция и сподели, че една студентка му направила „менует“. И като почна с активните подробности, умъртви компанията.

Неслучайно Фройд записва разказите на десетки пациентки, попаднали в кабинета му. Обикновено търсят утеха от злощастното си минало, когато са били изнасилени или в по-добрия случай - сексуално обругани с други средства. Стигат до невероятни откровения, каквито само събеседник като Фройд може да изслуша. Дава гаранция за мълчание. Нещо повече - за състрадание. Така отключва тайните. Обикновено всичко започва с пастрока. В разказите той е основният злодей.

Следват учителят, свещеникът, братовчедът, доведеният брат и който си помислите още.

Фройд започва да засича. След около година ги кани отново в кабинета си. Възстановката започва. Само че този път детайлите са на обратната страна, вече не е виновен пастрокът, а комшията, изнасилването не е станало в банята, където е било в първия разказ, а в мазето, където невинната до този момент жертва отишла да вземе буркани. Разминаването на сюжетите смайва Фройд. При всяка възстановка се появяват все нови и нови подробности, които си противоречат и самоопровергават. Но пък изповедта става все по-убедителна - колкото по-често изговаряме фантазмите, толкоз повече им вярваме. Така Фройд подсказва нещо важно на невронауката: ние не помним, ние измисляме, нашите спомени са нашите разкази. Затова, без да знаем, украсяваме, слъгваме, вкарваме разказа в странични пътеки и го накрасяваме с хиляди неволни грешки. Нашите спомени изневеряват, защото ние им изневеряваме. 

В учебниците по сексуална психопатология са описани десетки случаи на объркано самосъзнание и стряскащи спомени, обикновено плод на комплекси или неосъществено желание. Ако в сексуалната психопатология нямаше сериозни учени, стотици набедени щяха да седнат на електрическия стол. Десетки лекари доказват още на полицейско равнище, че мръсникът никога не е бил в морската градина, където уж е извършено изнасилването на героинята, нито пък че набеденият за анален пробив се е разхождал същата нощ по десния бряг на Темза. И че чадърът му не е извършил този пробив по простата причина, че по това време е бил в ЮАР.

И така, ние постоянно изнасилваме спомените си, като ги превръщаме в лъжи за лично ползване. Ние мразим виновността си, затова чистим спомените. Времето ги облекчава. Не само ги накрасява, а ги навлича със значения, каквито нямат. Защото тези значения са в нашия мозък. Ако не съобщиш на Питър, как да разберем какво правиш с Дженифър Лоурънс на онзи остров?

След празници се говори. Тази година имаме над 130 почивни дни. Чакат ни дълги беседи. Затова внимавайте с подправките. От всеки чаршаф разказ не става.