15289 | 18 май 2015 | 13:30

Само ВНС може да извърши предлаганите съдебни промени в конституцията

Преди две години, на 11 май 2013-а, станах симпатизант на ГЕРБ в резултат на най-подлото и най-неконституционното политическо деяние - нарушаването на свободата на мисълта и съвестта, които по българската конституция са неприкосновени. Неотменимо е и свободното право на политически избор. Деянието, за което става дума, е предизборният ден, в който се направиха груби внушения за държавен преврат, отлагане на изборите и се създаде коалицията анти-ГЕРБ. Аферата „Костинброд“, в която участваха и лидери на ДСБ и ДБГ.

Припомням случилото се, защото искам да предпазя премиера Бойко Борисов от „Костинброд-2.“ Навремето Симеон II сподели пред мен, че много обичал коалициите. Попитах защо, а той отговори: „Когато падат гръмотевици, да падат върху повече глави.“ Разказвам този кратък диалог като предупреждение към ГЕРБ, защото след евентуален провал на съдебната реформа, особено ако тя бъде направена неконституционно, започнат ли да падат гръмотевици, те ще падат само върху главата на Бойко Борисов, качил на гръб 22 партии и няколко протестъри.

Хората, които отговарят за така наречената съдебна реформа в управляващата коалиция, откровено подвеждат премиера. Ето какво предлагат: Висшият съдебен съвет да бъде разделен на две, главният прокурор да се отчита пред Народното събрание, да се скъсят срокът и мандатът на ВСС като институция. Може ли измененията да бъдат гласувани от обикновено Народно събрание? Те казват - да.

По този въпрос обаче има изрично тълкувателно решение на Конституционния съд №3 от 2003 г. , което отхвърля подобна възможност. Подчертавам, че то е абсолютно задължително за всички държавни органи в България и не може да бъде претълкувано.

Ще цитирам какво казва Конституционният съд в своето задължително тълкуване - че „част от формата на държавно управление, която може да се променя само от Велико народно събрание, е и промяната на структурата, формирането и функциите на звената на съдебната система, статута на нейните органи“. В решението се казва още: „Недопустимо е обикновено Народно събрание да направи промяна в определените от конституцията организация, функции, статут на основните конституционно установени органи, баланса между тях, както и организацията, условията, начина на формирането и мандата им.“

Какви спорове може да има

след това решение на КС?! То е понятно дори за хора, които не са завършили право, и дойде на бял свят не защото председателят на КС свика седянка, на която магистратите да тълкуват основния закон. Решението бе по повод на поредната главоблъсканица около конституционна реформа на съдебната власт. Тогава КС бе сезиран именно от съдебната власт чрез главния прокурор. Впечатляващо е, че по това конституционно дело даде становище не сборище от лаици, а пленумът на Върховния касационен съд (ВКС). Над 60 топмагистрати подкрепиха решението на КС с убедително мнозинство. За това решение гласувах не само аз, но и блестящи юристи като Васил Гоцев, проф. Лазар Груев, Неделчо Беронов, съдията от Страсбург Димитър Гочев и др.

Решение №3 от 2003-та няма как да не се спази. Нещо повече - има вече горчив опит за правене на съдебна реформа с цел

да се харесаме на Брюксел

Това се случи през 2006 г., когато със закон 40-ото НС промени конституцията и предвиди главният прокурор и председателите на ВКС и ВАС да може да бъдат отзовавани предсрочно, ако нарушават закона или уронват престижа на професията си. Това е разумно, но бе направено с обикновено НС и се случи логичното - с решение №7 от 2006 г. то бе отменено от Конституционния съд.

Може ли въпреки всичко, което изброявам, обикновено, а не Велико народно събрание да направи предлаганите промени? Може, но винаги ще съществува рискът промените да бъдат атакувани и отменени. Подчертавам - няма срок за сезиране на КС, когато един закон, включително закон за изменение и допълнение на конституцията, е противоконституционен. Винаги може да се намери кой и кога да го атакува. Както се случи през 2006 г. Припомням - всички партии се прегърнаха, обявиха, че Брюксел е доволен и няма кой да атакува закона, но председателят на ВКС Иван Григоров, един истински лидер на съдебната система, свика пленум и ВКС сезира КС.

Промяна в съдебната система трябва да има, но е спорно също дали сегашните предложения са достатъчно радикални и дали ще свършат работа. Да, те може да свършат краткотрайна работа пред Брюксел, но няма да свършат работа за България и за българския народ, който очаква друг съд и друга прокуратура. Лъжейки Брюксел, ние

за пореден път лъжем себе си 

Що за щуротия е главният прокурор да се отчита пред Народното събрание, след като е назначен от президента? Защо да разделяме ВСС на съдебна и прокурорска квота, след като съдът и прокуратурата имат различни задачи и функции - съдът осъществява правосъдие, прокуратурата е орган на държавното обвинение. Не е ли по-добре да извадим прокуратурата от съдебната власт и да я сложим в отделна глава на конституцията „Орган на държавното обвинение - прокуратура“, както направи новата унгарска конституция през 2012-а?

Примерите показват необходимостта от широка дискусия за съдебната реформа, консултации между политическите сили и свикване на Велико народно събрание. Българският политически елит трябва да разбере, че рано или късно Велико народно събрание трябва да има. Ако се свика сега, за да бъдат направени по конституционен начин предлаганите три промени, може да се мисли за промяна на основния закон и в други сфери на обществения живот.

Например - конституцията предвижда обявяването на извънредно положение. При природно бедствие или производствен катаклизъм. Но, питам, кой е органът, който при извънредното положение ръководи държавата? То е извънредно, защото се изземват и се разместват конституционни функции и правомощия. Според Търновската конституция палката поема царят, той издава декрети със силата на закон. Сегашната не казва кой. Президентът? Премиерът? В Унгария преди време се случи нечувано наводнение. Но имаше един център на власт - министър-председателят. Кметове, депутати, президент, областни управители гледаха по телевизията как премиерът Виктор Орбан във военна униформа командва слагането на десет милиона чувала край река Дунав. И чудото стана: Унгария не само не даде жертви, не даде и един ранен.

Ето и други недомислици, недоразумения, анахронизми.

- Ще продължава ли да стои в конституцията срамният текст, че за да станеш български президент - в обединена Европа и при падащи граници! - трябва да броиш всяка година дали си пребивавал 183 или 181 дни в страната през последните пет години преди изборите? В първия случая може да участваш в президентската надпревара, във втория - не. Не е тайна, че текстът бе приет заради Симеон II.

- Нима e редно пряко избраният президент да няма законодателна инициатива? ВНС отне това правомощие на държавния глава, защото тогавашният президент д-р Желю Желев бе от СДС. А при избора му от парламента за държавен глава през 1990 г. той имаше това право.

- Нима българските правителства ще продължават да бъдат избирани, без да се гласува управленската им програма? В много от демократичните страни от ЕС правителството се смята за избрано не само когато се гласува неговият персонален състав и структура, но и програмата на неговото управление. При нас се случва така, че избираме правителство, а три години по-късно финансовият министър Симеон Дянков се сеща да ни сурвака за Коледа с данък върху влоговете...

Ако българската нация не е готова за ВНС, ако смятаме, че не можем да изберем 400 качествени депутати, тогава няма да правим никакви реформи. Защото има, за жалост, и такъв момент: кои ще са тези 400 умни и образовани депутати, които да променят конституцията? Във всяко следващо Народно събрание, за съжаление, влизат все по-малко добри юристи. На 10 юни се навършват 25 години от първите свободни и демократични избори, на които гласуваха 92% от гражданите. Тогава българите не ходеха на мач и на театър, за да гледат и да слушат дебатите в парламента, сега рейтингът на НС е рекордно нисък. Защо?

Един задочен въпрос към депутатите от предишния парламент и към госпожа Мая Манолова: защо отмениха закона за избиране на ВНС, който беше приет с консенсус от политическите сили на прехода и който предвиждаше 200 депутати да се избират пропорционално и 200 - мажоритарно? С преходна разпоредба в поправките на Изборния кодекс, приет от предишното Народно събрание, 400 велики депутати ще се избират по партийни листи.
***
Някои ни съветват също да не четем мотивите на решение №3 от 2003-та на КС, въпреки че носещите и съществени мотиви са задължителни и се публикуват в „Държавен вестник“. Остава да ни посъветват да ги хвърлим в кошчето...