32230 | 3 авг. 2026 | 16:13

Репликата на Владислав Горанов, че в лично качество би подкрепил проф. Вълчев увисна. Той може би подсказваше на десните, че ГЕРБ имат различни варианти за предстоящата битка. А имат ли?

След като създаде известен политически съспенс като евентуален участник в президентските избори, проф. Даниел Вълчев обяви днес (3 юли), че няма да участва във вота. 

Пред БНТ той каза следното: „Моето име се завъртя в какви ли не конфигурации, в какви ли не чудесии. (...) И съвсем ясно да кажа - в предстоящите президентски избори аз няма да участвам. Нито като вицепрезидент, нито като председател на ЦИК, като никакъв няма да участвам. Благодаря за доверието, което много хора изразиха, няма да ги разочаровам.“
С изявлението на проф. Вълчев отпадна не просто един евентуален конкурент на Илияна Йотова, отпаднаха и редица интересни хипотези, които едно негово участие провокираше. 

Самият той предвиждаше да е граждански кандидат – статут, който сам по себе си не можеше (и нямаше да може) да възпре партии и лидери да му декларират подкрепа. Пък и да бъдеш граждански, а не партиен кандидат, едва ли щеше да му донесе бонус, тъй като нямаше да е изключение. Последната си победа Радев и Йотова постигнаха като кандидати, издигнати от Инициативен комитет (ИК), но с партийни легиони зад гърба. И на предстоящия вот Йотова ще бъде кандидат на ИК, като зад нея вече се строяват партии – първо БСП, после „Прогресивна България“, и със сигурност няма да са единствени.  

Със силуета на евентуален граждански кандидат и проф. Даниел Вълчев привлече внимание. Подкрепата си за него изрази много ясно Владислав Горанов (ГЕРБ). „В лично качество бих подкрепил Даниел Вълчев, ако реши да се кандидатира за държавен глава“, каза той, докато коментираше вариантите след решението на Йотова да участва и след нерешителността на десните, които нито издигат свой кандидат, нито посочват загряващия отдавна Андрей Гюров, и категорично отхвърлят предложението на Борисов да обмислят обща кандидатура с ГЕРБ. 

В същата посока – за общ кандидат, се изказа и Горанов: „ГЕРБ по-скоро няма да издигне собствен партиен кандидат за президент, а ще настоява за обща кандидатура на десните сили“. 

„Ще бъде грешка, ако не се стигне до обща дясна номинация“, допълни той, а репликата му за проф. Даниел Вълчев може би означаваше и друго: ако се спрете на Гюров, ние няма да го подкрепим. А ако не искате общ кандидат, ГЕРБ ще предприеме други ходове. Например – с кандидатурата на Даниел Вълчев. 

Дали това искаше да подскаже Горанов? Че независимо от десните ГЕРБ имат различни варианти за предстоящата битка? Може би, може би...Но след оттеглянето на проф. Вълчев репликата увисва, въпросите остават.  
Кой ще е десният кандидат? Защо Гюров мълчи? Ще излъчи ли ГЕРБ свой претендент? Наистина ли партията на Борисов има варианти?

Факт е дотук, че първите станаха последни. 
ПП и ДБ още бяха в коалиция, когато целият десен/реформаторски сегмент – партии, наблюдатели, водещи фигури от близкото минало (Иван Костов, Екатерина Михайлова и др.) заявиха амбициозната цел за общ кандидат, който да се наложи и да извърши обрат, да нанесе удар върху статуквото така, както го направи Петър Стоянов през 1996 година. За да бъде пълен римейкът, се говореше и за провеждането на вътрешни избори, които да излъчат безспорния общ претендент. Но не стана нищо. До вота има три месеца и време за вътрешни избори очевидно няма. Като потенциален кандидат на ПП и ДБ около терена, съвсем неприкрито, загрява само Андрей Гюров. 

Но защо Гюров не влиза в играта официално? Какво чакат – и той, и десните партии?!
Всякакво търпение загубиха и от „Форум за демократично действие“, които трябваше да бъдат двигател на процеса за обща дясна кандидатура. На 26 юли неправителственото обединение излезе с позиция, в която се казва: „Към този момент все още липсват ясно заявени надпартийна кандидатури от нашата общност. Заедно с партньорите по Споразумението и други партии и граждански активисти имаме готовност за прилагане на алтернативни механизми за определяне на общо име, но процесът е възможно да започне само при налични официални номинации. В противен случай сме изправени пред познатия риск: множество кандидатури в демократичното пространство, които разпиляват вота и гарантират служебна победа на опонентите. За това обръщаме внимание и призоваваме за официално и незабавно издигане на кандидатури от общността.“

С други думи, и от Форума бият тревога – няма кандидат(и), няма и време. 

Факт дотук е и друго - така наречената „градска десница“ не иска преговори с ГЕРБ за общ кандидат.

Защо тогава се ослушва за Андрей Гюров остава неясно. Кандидатът за вицепрезидент ли не им харесва? С колебанията си десните губят не само време, но и избиратели. 

ГЕРБ пък са все по-натясно

Оттеглянето на проф. Даниел Вълчев зачерта и теоретичната възможност да се измъкнат през него от една не особено приятна ситуация – ситуацията да се състазават със свой претендент веднъж срещу Йотова за поста „държавен глава“, втори път - срещу кандидат на десните за неформалното лидерство на опозицията. 

Оттук нататък, ако ПП и ДБ излязат с кандидат – независимо дали е Гюров или друг с неговия профил - една от опциите за партията на Бойко Борисов е да застанат зад него. Това изглежда политическа авантюра. Ще бъде капитулация пред ПП и ДБ, която ГЕРБ едва ли ще (си) позволи. 

Призивите към ПП и ДБ за общ кандидат по-скоро създават алиби за една евентуална загуба на ГЕРБ, след като такъв няма да има.  

Вариантът партията, която управлява България над десетилетие, да излъчи свой претендент, вече няма плътност. Истината е, че близо година ГЕРБ не могат да намерят свой кандидат. Резултатът Горанов го обяви преди три дни: ГЕРБ няма да издигат своя партийна кандидатура. А всички възможни "надпартийни" или отказаха, или просто ГЕРБ не ги припозна. А и в тази ситуация кой "надпартиен" ще се жертва в една загубена битка? 

Затова все по-възможен става третият вариант - ГЕРБ да е пас, да не издига партиен кандидат и да призове членовете и симпатизантите си да гласуват по съвест. Вече има прецедент - това се случи на втория тур на кметските избори в София след неудачната кандидатура на Антан Хекимян за кмет.

Сега ГЕРБ отново са пред сложен избор. Който и вариант да изберат, ги очаква трудна битка. От 2016 година насам президентските избори са кошмар за ГЕРБ. Първо бе фиаското с Цецка Цачева срещу Румен Радев. Пет години по-късно дойде и загубата на проф. Анастас Герджиков (ректор тогава на СУ „Св. Климент Охридски), когото ГЕРБ подкрепиха. 

Ще продължи ли кошмарът?

Борисов е на ход.