7820 | 15 ян. 2015 | 17:03
Най-изненадващото при визитата на еврокомисаря Марош Шефчович в Москва беше неговата изненада, че Русия наистина е прекратила проекта за газопровод „Южен поток“. Редовите европейци узнаха това още на 1 декември вечерта от изявлението на руския президент Владимир Путин в Анкара.
Кой колко е повярвал? Висшето си образование социалистът Шефчович е завършил в Съветския съюз, в Московския държавен институт по международни отношения. Там – в легендарната дипломатическа школа МГИМО, еврокомисарят е учил пет години до 1990 г. Няма начин той да не познава Русия и нейното управление. Така че изненадата му изглежда е само дипломатическа маска.
Факт е, че писмено уведомление за спирането на „Южен поток“ няма нито в България, нито в Еврокомисията. Но това е обяснимо. Става дума за бизнес и договори за много милиарди. Общата сума последно надхвърляше 23 млрд. евро. Който първи напише черно на бяло за спирането, може да бъде търсен за смазващи неустойки - все едно е призната вина. При скарване между съдружници е така - всичко, което напишеш, може да се използва срещу тебе.
Докато работеше по проекта, България беше и сега е в правото си да пита какво печели или губи от него. Но „Южен поток“ не беше спрян заради рисковете или ползите за нашата страна. Неговото затваряне стана по политически причини, като част от сблъсъка между Русия и Украйна, в който се намесиха ЕС и САЩ. Ако през юни м.г. Брюксел не беше започнал наказателна процедура срещу България заради действия по проекта, сега неговата морска част сигурно вече щеше да се строи. Началото беше планирано за 15 декември м.г.
Трябва ли да се изнервяме от изявлението на шефа на „Газпром“ Алексей Милер, че в следващите години доставките на газ през Украйна ще спрат и руският газ ще идва у нас от Турция? Не. Първо, „Булгаргаз“ има договор за гарантирани доставки на руски газ поне до 2018 г. Друг контракт дава сигурност на страната ни, че „Газпром“ ще плаща за транзита през България до 2030 г. - без значение дали реално транспортира газ, или тръбите стоят празни. Но стресът, предизвикан у нас от драмите около „Южен поток“, трябва да се оползотвори. Страната ни е от малкото в ЕС, които и днес разчитат само на една тръба. Дори да няма никаква заплаха за спиране на кранчето, липсата на конкуренция на този пазар е неизгодна за нас. Тя обрича потребителите на сравнително по-високи цени на синьото гориво, парното и тока. Всеки нов източник на природен газ - местен или външен, е добре дошъл.
Така че дяволът не е толкова черен. При едно условие, разбира се - „Евросъюзът и Русия да стигнат до мирно решение на проблемите си“ - както се надява дипломатът от московската школа Шефчович.
Мобилна версия
RSS канали
