55431 | 5 дек. 2024 | 13:30

"Русия ще нападне внезапно. Готови ли са нашите военни да напуснат зоната си на комфорт и да отидат на война? На пълномащабна, кървава война?", пита Леон Коморницки, бивш заместник-началник на Генералния щаб на полската армия

Днес в Европа няма нито армия, нито тил, нито боеприпаси, а пред Русия, която става все по-силна, тя е безпомощна, каза генерал Леон Коморницки пред изданието Interia. Западът не разбира руснаците и не познава техния принцип "Русия или смърт" – а той казва всичко. Интервю на Лукаш Шпирка с генерал Леон Коморницки, бивш заместник-началник на Генералния щаб на полската армия.

Interia: "Не е нужно да заблуждаваме хората, че сме в безопасност." Това е диагнозата на бившия президент и министър на националната отбрана Бронислав Коморовски. Толкова ли са лоши нещата?

Леон Коморницки: Съгласен съм с тези думи. До момента въоръжените ни сили не са достигнали нивото на готовност за отбрана на държавата. Това се отнася за всички сфери на функциониране на въоръжените сили и техните способности. Трябва да се помни, че въпреки огромните разходи за закупуване на оборудване - което все още не е пристигнало, ние все още чакаме останалите батареи на комплексите Patriot, системите Himars, боеприпаси, ракети - има други важни въпроси, които изискват решения. Армия без тил не е в състояние да защити държавата. Въпросът за бойната ефективност трябва да се разглежда във времето. За колко дни ще ни стигне това, с което разполагаме в момента, за изтощителните, дълги, изтощителни военни действия, които Русия води? Трябва да познавате природата и същността на руската агресия. Оттук трябва да започнете, трябва да го дефинирате точно. И само на базата на такова разбиране трябва да градим нашата политика за постигане на боеспособност.

- Не правим ли това?
- Говорим за Русия пренебрежително. Ние я заклеймяваме, като казваме, че е такава или онакава. Това не е възможно! Врагът трябва да се приема сериозно, защото той е изключително страшен противник и ще бъде още по-опасен, когато конфликтът в Украйна приключи.

- Какво имате предвид?
- Ще натрупа опит. Личният състав на тази армия ще бъде по-опитен, закален в битки, с имунитет към всичко, което представлява войната, и различно формиран. На какво ниво е отбранителната ни способност? Готови ли са нашите военни от кариерата да напуснат зоната си на комфорт и да отидат на война? На пълномащабна, кървава война?

- Смятате ли, че нашите военни са далеч от такъв манталитет?
- Как мога да мисля другояче, ако самият генерал Раймунд Анджейчак като началник на Генералния щаб си постави за задача да изведе военните от зоната им на комфорт. Попитах го дали успя да го направи. Според мен не. Армията е в казармите от 8 до 16 ч. Това не е военна служба, а работа. А служба трябва да има. Това трябва да са тренировъчни терени, където да не живеят в хотели, а да тренират денем и нощем – с пълна сила, при тежки условия. Военните игри са важни, но те са само прелюдия. Готовността и боеспособността се формират в полеви условия, на полигона, по време на учения и стрелби. Там хората се опознават, проличава кой на какво е способен, формират се офицери, командири, лидери. А това ни липсва. И ние също нямаме тил, което е много важно. Всеки сектор на икономиката трябва да премине на военна основа, както в Русия, където беше създадена военна машина.

- Значи е настъпил моментът, когато трябва изцяло да преминем на военен режим?
- Трябва да сме готови да направим това много бързо, да направим такива промени за кратко време. Няма да има време за изграждане. Цялата конверсия на отбранителната индустрия трябва да се случи без резки удари, но много бързо, почти мигновено. Ние сме на границата с Русия и нашата задача е да придобием способността да отблъснем изненадваща атака.

- Внезапно? Разузнаването няма ли да ни предупреди?
- Русия ще нападне внезапно. Не е вярно, че ще знаем всичко предварително. Може да се случи така, че директно от заетите стартови позиции, огневи позиции, които могат да се разположат в района на казармите, Русия първо да нанесе масиран ракетно-въздушен удар и да изстреля безпилотни самолети. Сега основният акцент е върху операциите във въздушното пространство. В тази връзка е необходимо да се помисли дали си струва да се инвестира толкова много в сухопътни сили, които ще изпълняват второстепенни функции. Руската армия няма да нахлуе на наша територия, докато не неутрализира отбранителния потенциал на държавата от въздуха и не сломи волята на народа за съпротива.

- Русия няма да нахлуе на наша територия?
- Говоря за първия етап. Тя няма да нахлуе, няма нужда да бърза. Трябва да помислим как първо да отблъснем атаката на ниско летящи дронове, планиращи бомби, хеликоптери и самолети. На първия етап основната тежест ще бъде върху ПВО и едва след това върху ПРО. Вторият въпрос: как да защитим градовете, които се намират на границата с Калининградска област и Беларус. Това са Елблонг, Бартошице, Бранево, Голдап - всички те са разположени почти на границата. А Олщин? Ами Бялисток? Далече ли са? (…). Това са ключовите въпроси. Трябва да разберем каква е природата и същността на руската агресия. Без това разбиране ще се лутаме в тъмното.

- Сега лутаме ли се?
- Казваме, че изграждаме отбрана, но наистина ли отговаря на заплахите, които идват от руската армия днес? Русия няма да загуби, руската армия няма да загуби. Украинската армия вече няма сили да спре този валяк. Днес Русия е изградила военна машина. Руското общество непрекъснато се консолидира. В резултат на частичната мобилизация през септември 2022 г. цялото общество беше въвлечено в този конфликт. Днес в Русия няма семейство, в което някой да не е воювал. Те имат един ненарушим закон: "Русия или смърт". Друга алтернатива няма. Това е светоусещането на принципа или/или. Обществото им е така изградено, че очаква още по-големи предизвикателства, готово е на още по-голямо себеотрицание. Готови са да направят всичко, за да гарантират победата на Русия. Наративът и пропагандата, които доминират там през цялото време, са, че Западът е нападнал Русия.

- Колко време имаме?
- Нямаме време. За време трябваше да се говори преди 20-30 години. Сега няма време да се компенсира. От една страна ни трябват много пари, а от друга - хора. Имаме нужда от хора. Основата на отбранителната система на държавата не е някаква въображаема маса от хора, а обществото. Готово ли е да излезе от зоната си на комфорт? Разбира ли задачите и отговорностите си? Имаме ли гражданска защита? Отговорът на всички тези въпроси днес е един: не. Обществото е първата опора на армията. Втората опора е войникът, произлязъл от това общество. И днес не говорим за общество или войник, а за танкове, самолети и т.н. Това е издигането на технологията над човека, сляпото преклонение пред нея.

- За какво да говорим?
- Трябва да знаем каква е целта на системата за отбрана на държавата. Това гарантира нейното мирно развитие и оцеляване. Целта не е война. Полша не трябва да се превръща в театър на войната в сблъсъка между Изтока и Запада.

- По същество точно за това говорим - да не се допусне война.
- Западът трябва да се съобразява с нашите национални интереси, държавни интереси. Затова има политици, затова са дошли в тази професия. Ние, заедно с нашите съюзници, трябва да създадем такива способности, така че отбраната да има нападателен характер. Тоест трябва да можем да отблъснем масирани атаки, а след това да нанесем ответни удари на територията на агресора. Не за да избухне война, а за да не се осмели врагът да ни нападне, като знае какви способности имаме.

- Сигурен ли сте, че Русия няма да нападне в този случай?
- В този случай няма да атакува. Казвам това, защото познавам руснаците. Но ако разберат за слабостта ни, ще нападнат. Американците едва сега се съгласиха да използват ATACMS. Това е едно абсолютно нищо. Все едно им издърпваме ухото - обхватът им е само 300 км. Американците са друга история, но Европа? Днес в Европа няма армия, няма тил, няма ракети, няма боеприпаси.

- А що се отнася до самата Украйна, ще донесе ли 2025 г. пробив под формата на примирие, прекратяване на огъня или дори мир?
- Русия диктува условията. Днес тя държи политическата, стратегическата и военната инициатива. Руският валяк набира скорост. Малко хора разбират това. Такива са те, руснаците, напрегнат ли се, всичко им се получава. А това, че там има бедност, е залъгалка, разказана от експерти, които работят по политическа поръчка. Руската икономика изобщо не работи по този начин. Руското общество не е толкова взискателно, колкото западното; има само два слоя: много богати хора и голяма маса хора, които се подчиняват на властите. Всеки, който не ври в този котел, се чувства непълноценен, не е пълноправен гражданин на Русия. Това общество няма високи изисквания, за него е достатъчен минимумът. Руснаците са готови да дадат последното си, защото там важи принципът: "Русия или смърт".

- Но това е добър принцип?
- Това е руски принцип. От гледна точка на Русия той е много добър.

- А от гледна точка на генерала от полската армия? Искате ли да имаме принципа "Полша или смърт"?
- Въпросът не е да преценим дали този принцип е добър или лош, а да разберем руснаците. Не може да се каже, че Русия ще коленичи, например, догодина. Един от ръководителите на техните служби каза, че не е необходимо да започват преговори за прекратяване на военните действия. Руснаците са готови на всякакво развитие на събитията, но докато не постигнат политическите си цели, няма за какво да говорят с другата страна. Предупредих, че Русия ще отхапе парчето от Украйна, което смята за своя неразделна част, тоест тези четири региона на Изток. И тогава ще започне бомбардировки. Руската армия няма да стигне до Киев, защото няма нужда от това. Русия иска да предизвика дестабилизация, гражданска война и политическа промяна в Украйна. Освен това подкрепата на Зеленски се топи, а недоволството на украинското общество расте. Русия няма да отстъпи. Това е животно, което, усетило кръв, не пуска плячката си. Тя е като акула, която забива зъби в плячката си и не отваря челюстите си, докато не убие. Ето как изглежда нашата ситуация днес.

- Още един въпрос: може ли смъртта на Путин да промени нещо? Какви са настроенията на руснаците?
- Това е поредният мит. Наследникът на Путин вече загрява с нетърпение. Само дето ще е още по-кървав. Там не става така. Те събуждат надежди у нас, карат ни да се надяваме на нещо, което не зависи от нас. Тези теми се повдигат от самите руснаци, тази дезинформация е необходима, за да провокира дискусии сред нас за някакви заболявания на Путин. Това е игра, руска пропаганда. (...)

- Какви изводи трябва да си направим от всичко това?
- Преди всичко трябва да определим същността и характера на руската агресия. В Украйна Русия вече има стратегическо предимство; има и политическа инициатива. В допълнение, тя подчини глобалния Юг и покани Китай да участва неофициално в този конфликт, а Северна Корея официално. Корейците са в Украйна не защото нещо им липсва на руснаците, те просто трябва да въвлекат Пхенян в този конфликт, за да създадат проблем на американците на Корейския полуостров. А още имаме и Близкия изток, където американците имат свои собствени интереси. Всичко това трябва да се разглежда в световен мащаб. Така че трябва да подходим към тази голяма тема по различен начин. Трябва да преразгледаме оценките си за Русия. Русия не е такава, каквато си я представяме тук в Полша, защото това е просто една матрица на англосаксонското отношение към този народ.

- Искате да кажете, че представата ни за Русия е продиктувана от отношението на американците и британците към нея? Не разчитаме ли на собствения си опит?
- Когато американците дойдоха при нас през 90-те години, първото нещо, което направиха, беше да се опитат да разберат от нас какво е Русия, кои са руснаците, за какво мислят. Те бяха изумени от това, което им казахме. И сега, вместо да използваме ценния си опит от съществуването в рамките на Варшавския договор, ние слушаме какво ни казват другите. Трябваше да се погрижим да не загубим това знание. Присъединявайки се към НАТО, ние предадохме това знание като вид неимуществен принос: отворихме очите на западните генерали, които смятаха, че Русия няма да нападне. През 1992 г., на първото заседание на ръководството на полската армия след смяната на политическата система в страната, началникът на Генералния щаб ни попита: къде ще бъде Русия след 20-30 години? Бяхме инструктирани да се консултираме с нашите подчинени по този въпрос и да представим заключения. Стигнахме до извода, че след 20-30 години Русия ще бъде готова за нападение. И какво се случи? Въпреки НАТО, Русия нападна, защото никога не се примири с разпадането на Съветския съюз. И през всичките тези години тя се подготвяше за това и ние обсъждахме, организирахме конференции, казвахме колко страхотно е всичко. Факторът време е ключов. Военният валяк вече тръгна, набира скорост и няма да спре. И икономиката ще го понесе, руснаците ще плачат, но ще го понесат. Помните ли Ленинград?

- По време на Втората световна война блокадата на този град продължава почти 900 дни.
- Имаше студове, имаше бомбардировки, болести и глад. Ядяха котки, кучета, дори човешки трупове. Нима се предадоха? Не. Нима самата тази ситуация не ни дава достатъчно доказателства какво е Русия? А това беше голям град, с буржоазно общество. В руските села хората са още по-закалени. Все още не разбираме какво е Русия. Не трябва да гледаме на това през англосаксонска призма. Трябва да помним техния принцип: "Русия или смърт". Това казва всичко.

Превод и редакция: Епицентър.БГ