24966 | 11 ян. 2016 | 18:10
В БСП отново е отприщена люта битка за лидерския пост. Засега са ясни имената на десетина от претендентите. В столетницата нямат съмнение, че сегашният председател на партията Михаил Миков яростно ще се бори да остане начело на партията. Негов отявлен конкурент ще е Янаки Стоилов, когото червените наричат „вечния кандидат“.
Очакванията са номинации да получат и партийните фурии Корнелия Нинова и Илияна Йотова. Нинова бе един от основните конкуренти на Миков при избора му за шеф на БСП на 27 юли 2014 г. Не ѝ стигнаха само седем гласа, за да стигне до балотаж. Илияна Йотова на няколко пъти досега имаше номинации, но предпочиташе да не влиза в лидерската битка. Според съпартийците ѝ, може би този път утвърдената евродепутатка на левицата ще влезе в състезанието. Не било изключено обаче Йотова да си направи отвод след като представи визията си за развитието на партията.
Три месеца преди 49-ия конгрес в БСП чертаят стратегии, с които да събудят заспалото ръководство. Затова част от конкурентите на Миков ще се включат в надпреварата най-вече, за да покажат нова визия за столетницата.
Още двама сериозни играчи се очаква да се появят на терена и да се включат в лидерската битка: Румен Овчаров и Костадин Паскалев. И двамата са добри оратори, които не пестят критики към окопалите се на „Позитано” 20. Без съмнение, те ще посочат грешките на ръководството, които доведоха до поредица от загуби и последвалото обезличаване на БСП като опозиция в парламента. Според леви депутати, нито Паскалев, нито Овчаров имат истински лидерски амбиции, но и двамата искат партията да се промени, за което многократно са говорили.. Целта на влизането им в съревнованието ще е именно това - да посочат грешките и да очертаят конкретни стъпки за обновление на столетницата.
И други трима състезатели, които участваха в предишната битка за лидерския пост, отново се очаква да влязат в нея. Драгомир Стойнев стигна до балотаж с Михаил Миков. Той получи 44 гласа по-малко от конкурента си, а в БСП се заговори, че Миков е спечелил не от гласуването, а от броенето на бюлетините. Една от причините Стойнев да загуби лидерската битка през юли 2014 г. бе фактът, че Станишев открито лобираше за него. В последния момент обаче Станишев заложи на двойна игра –даде рамо и за Миков. Тогава като анекдот в БСП се разказваше за дълъг обяд на Стойнев и сивия кардинал на партията Димитър Дъбов. Напористият Стойнев чистосърдечно обещал на Дъбов, че ако стане лидер, ще го задържи като заместник поне три месеца. След този злополучен обяд, от който кадровикът си тръгнал с усмивка, играта се обърнала и неочаквано партийните структури изведнъж припознали Миков за водач.
Георги Гергов, който спечели 63 гласа на 48-ия конгрес и Красимир Янков, подкрепен от 46 делегати, вероятно ще опитат отново, твърдят техни съпартийци. В надпреварата ще се впусне и Явор Куюмджиев, който за първи път ще пробва късмета си.
Изборът на председател на БСП е изключително важен за партията в този момент, единодушни са червените. От това кой ще спечели битката, ще зависи дали столетницата ще направи заявка за връщане във властта, или ще продължи по пътя на маргинализацията си – оставайки в опозиция с неясен образ и още по-неясни послания. Победата на Миков би означавала продължаване на агонията и стопяване на членската маса. В БСП от месеци се чуват абсурдни гласове и за връщане на Станишев начело на партията. Социалисти признават, че не са го харесвали като лидер, но сега далеч повече от него не харесват Миков. Упрекват настоящия Първи в репресивни мерки срещу всеки, който му се опълчва. Казват, че лидерът на партията по странен начин разпределял правата и задълженията – правата за националното ръководство, а задълженията за местните структури.
От лидера на БСП, който ще избере 49-ия конгрес, ще зависи и каква стратегия ще избере партията при издигане на кандидат-президентска двойка. Възможни са поне три подхода. Първият е столетницата да заложи на чисто партийни фигури. Вторият е да потърси обединение вляво и да заложи на рейтингови играчи, като поне единия от двойката не е от БСП. Третият вариант е да се търси непартийна, национално значима фигура за президент. Самият Михаил Миков е потенциален кандидат на левицата за държавен глава. Особено, ако запази лидерския пост.
Друго предизвикателство към водача на най-старата партия ще е посочването на стратегически партньори. Би следвало БСП да каже дали след смяната на курса в ДПС отново е възможно сътрудничество между двете формации. В момента столетницата е в тотална изолация, няма нито една партия, която би искала да влезе в евентуален съюз с нея, извън онези малки субекти, които са в коалицията БСП Лява България. „БСП от доста време се занимава само със себе си, с миналото си. Тя е там, не е в настоящето“, коментира пред Епицентър.бг Ангел Найденов. Той не скри изненадата си, че в настоящата сложна геополитическа обстановка лидерът Миков очертал като най-важни събития 125-годишнината на БСП и 25 години от приемането на Конституцията. По-деликатен бе друг депутат от левицата Красимир Янков който си пожела столетницата „да стане по-действена и по-реактивна към проблемите на гражданите“.
В партията недоволстват, че периодично от „Позитано“ 20 сменят курса – от социалдемократични уклони към остри леви завои, че документите на левицата са пълни с лозунги с мирис на нафталин, произведени от Янаки Стоилов и Бойко Великов, които отблъскват дори най-върлите социалисти. Последната сламка, за която се хванаха на „Позитано“ 20, бе връщането към темата за Русия. Но доста преди тях, друга партия вече я бе превърнала в свое знаме, а лидерът й Волен Сидеров не пропуска да я развява гордо, за разлика от социалистите, които изглеждат доста разколебани между Москва и Брюксел, където бившият им лидер ръководи европейската левица.
В момента ръководството на БСП хвърля сили и мощ в една стратегическа задача - поредното преброяване на членската маса. Този път това не става чрез подмяна на червените партийни книжка с електронни карти. Броенето е ръчно, а от всеки председател на основна партийна организация (ОПО) се иска списък с трите имена, адреса и телефонния номер на всеки член на съответното ОПО. Целта на мероприятието е да се определи представителството на делегатите на конгреса. И доколкото е възможно отново да има „демократично” дирижиран избор на партиен лидер.
Мобилна верси
RSS
