14193 | 14 март 2015 | 13:38

Колко по-лесно е да се намери извършител на самоубийствен атентат, роден в една държава, живял в няколко други, минал през трети, за да се взриви в Сарафово, отколкото собственик на язовир в България?

Ако в един и същ момент три служби от сектор „Сигурност“ са без началници и над 400 села в страната са без ток, кое е по-важно за националната сигурност? Добър въпрос, както обикновено се казва в случаите, когато не се знае отговорът. А после, за допълнително печелене на време, се предлага: първо, трябва да дефинираме понятието национална сигурност.

Не се налага. Има една-единствена, но затова пък легална дефиниция в законодателството ни в т. 13 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация. Тя гласи:

„Национална сигурност е състояние на обществото и държавата, при което са защитени основните права и свободи на човека и гражданина, териториалната цялост, независимостта и суверенитетът на страната и е гарантирано демократичното функциониране на държавата и гражданските институции, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива.“

Доста по-лесно беше когато представата за национална сигурност се свеждаше до убеждението, че който не храни своя армия, ще храни чужда.

Сега въпросите са не само на военната територия
много са и са трудни.

Ако при самоубийствен атентат на летище Бургас има шест жертви, а при наводнение в село Бисер загинат десет души, кое е по-опасно за националната сигурност? Броят на жертвите ли е показателен? Или степента на проспиването на опасността? А може би рискът от повторение, непрофесионализмът, безотговорността, или пък нещо съвсем друго?

Наводнението в Мизия през миналото лято взе две жертви. Мизия си има депутат, работлив и приказлив, Корнелия Нинова. Осем месеца след трагедията в града вече официално се знае причината - скъсана стена на язовир. Как е рухнала стената, не се знае. Това сме в състояние да го приемем, но следващото - не, то даже не може да бъде разбрано.

Кой е собственикът на язовира - не се знае. И Корнелия Нинова не го знае. Има доклад на прокуратурата за причината, но собственикът на язовира убиец е неизвестен. Колко по-лесно е да се намери извършител на самоубийствен атентат, роден в една държава, живял в няколко други, минал през трети, за да се взриви в Сарафово, отколкото собственик на язовир в България? Село Бисер си няма депутат. Мизия все някога ще разбере кой е виновен.

Ето още малко
абсурдна математика

Ако е гласуван заем за 16 000 000 000 лева, а едно момиче от Самоков е пребито за 20 лева, това 800 000 000 пъти по-малко опасно ли е за сигурността? Но пък във Велико Търново момиче беше убито също за 20 лева. Как да изчислим живота му?
И докато животът (качеството на живота пък съвсем) все още не е в мисловния ни файл „Национална сигурност“, етническият конфликт вече е. Стои непосредствено след първата във всички традиционни списъци заплаха - войната. Предупреждението за етнически конфликт тази седмица беше изговорено от най-високата трибуна.

„Дано не стана лош пророк, но ако с този тон се върви към местните избори и се продължава така, няма да се разминем с етнически конфликт“, каза премиерът Бойко Борисов в Народното събрание. Такива думи не се казват лесно. И обикновено се казват от президент. Неслучайно такава реч - еднакво строга към чужди и свои - е произнасял само президентът Желю Желев. Тогава цената на залога беше управлението на СДС. Сега цената е България: „Много ви уважавам и обичам. Но държавата е много крехка. Случаят с КТБ - пари са, ще ги наваксаме. Но етническият мир... Не ги провокирайте! Ще го изиграят накрая.“

Малко ми е трудно да повярвам, че тези кротки, работливи, пестеливи на думи хора, каквито са българските мюсюлмани, ще го изиграят. Но

ще се опитам да си представя

Живея в село Въглен, да речем. Нямам питейна вода, макар язовир „Асеновец“ да е на хвърлей място. Децата ходят на училище в друго село, пътят е лош. Няма аптека, няма истински магазин, няма работа. По-младите ходят на гурбет в Германия, в Испания. Или пък - живея в Ардино. Нямам ток от седмица и поне още две няма да имам, както и 50 села наоколо.

Ако живея в Новачево, всеки път, когато отида на спирката, ще гледам дали са се изтрили следите от запалените гуми, които ни топлеха през нощта, когато полицията дойде да облива с маркучи хората, които не искаха да си сменят имената. Изтрили са се следите - на спирката, не в душите.

Или - живея в голям град, мюсюлманка съм, образована съм, полезна съм. Обаче Реформаторският блок иска да ме интегрира, защото „интеграцията ни е по-добра от интеграцията ви“. Аз съм интегрирана, но ако има състезание за интеграция, вероятно ще се намери кой да ме дезинтегрира, за да има после повод да ме интегрира.
Не, не живея в голям град, а в малкото село Бяла паланка, да речем. Мюсюлмани и християни.
Става летен пожар

казвам на комшията: „Хайде да ходим да гасим.“ Комшията ми е християнин, аз мюсюлманин, но сме си като братя. Той ми казва: „Какво да Ӝ гасим, да изгори пустата България.“ „Абе, какво приказваш, това е нашата планина…“ После влизам в интернет и чета: „Турците да си ходят в Турция, България е за българите.“ Или пък идва някакъв политик при комшията ми и му обяснява как съм го клал пет века, затова сега той трябва да ми го върне. Ами, да бъда честна - ще го изиграя. Ще го изиграя онова хоро, за което предупреждава Бойко Борисов, и то ще е кърваво хоро. Най-страшното ще е, че до мен ще се е хванал на хорото и комшията, с когото сме като братя.

Не беше просто и само представа - всички примери по-горе са истински, чути и записани през годините.

Не че християните живеем по-добре. И в чисто българските села няма работа, аптека, здравно обслужване, пътища. И там децата се клатушкат в рейсове по разнебитени пътища до най-близкото училище. Социални проблеми, все по-остри и непоносими. Това е предупреждението всъщност - че когато социалните проблеми са така остри и толкова непоносими, никой не знае кога и как ще се взривят в етнически. Може да е от една дума. Както се пропуква язовирна стена и тръгва водата, повлича, накрая някой брои труповете и почва наддумването за причините. Причината е била доста преди фаталната, сигналната дума, която е пропукала стената. Причината е била, че не сме разбрали достатъчно рано - както

националната бедност може да прерасне в етнически конфликт

т.е. в национална несигурност, така националната икономика може да произведе национална сигурност. Но тъй като сега национална икономика нямаме, поне да сме предпазливи в думите - това каза Борисов с предупреждението, че държавата е много крехка.

Този текст е писан в момент, в който ДАНС и военното разузнаване нямат началници, а МВР е без главен секретар. Те ще бъдат до дни избрани и назначени. Но това няма да промени с нито дума написаното. Това е сложното на националната сигурност днес. Тя не просто е много повече от специалните служби и армията. Тя е всичкото, което наричаме български живот.