9947 | 13 февр. 2016 | 12:24

Руският пазар е запушен, увеличават се продажбите в родните супермаркети, виното вече е част от ежедневните покупки на българина, казва Радослав Радев, председател на Националната лозаро-винарска камара

-Г-н, Радев, отпуши ли се най-сетне руският пазар за българското вино?

-Не, дори още се позапуши. Курсът на рублата е абсолютно непредвидим. По тази причина за самите руски вносители са неизгодни покупките на вина, които трябва да се плащат в чужда валута.

В момента на руския пазар изцяло доминират местни вина, от Крим, от Абхазия. Но този проблем е за всички европейски производители, включително и за българските.

-Гроздовата реколта през 2015 г. беше доста прилична. Означава ли това, че нашите производители имат на склад сериозни количества непродадено вино и какво ще го правят?

-Много обещаващо се развиваха лозята през миналата година, но накрая реколтата не беше чак толкова добра колкото очаквахме, защото имаше и дъжд, и застудяване. Очакваме всеки момент да излязат окончателните данни за 2015 г.

Приблизително винзаводите са преработили около 200 млн. килограма грозде и са получили около 140 млн. литра вино, а това е съвсем нормално количество.

Затова не можа да се каже, че имаме някакви огромни запаси. Пък и проблемът с руския пазар продължава вече втора година и колегите са подготвени за ситуацията.

-Къде основно продават нашите винари?

-Основният ни пазар е вътрешният, където остава между 40 и 50% от производството. Разбира се, сериозни са продажбите и на традиционните ни пазари – Чехия, Полша, Балтийските републики...

-Изборът на вино често се диктува от модата. Сега накъде са отправени погледите на потребителите?

-Има доста модни тенденции, които определят вкуса на потребителите както в света, така и в България.

От една страна има сериозен ръст на продажбите в супермаркети, където се търсят вина за по-масова употреба. Там се продават големи количества и покупката на вино е част от ежедневието. Изобщо не е лукс. Това се определя от променения начин на хранене, на пазаруване, на живот.

Сега залитане има и към т.нар. натурални вина, които са произведени с минимална човешка намеса – спонтанни ферментации, няма добавки. Самото вино по-дълго се оставя да престои с твърдата част от гроздето.

Това са например оранжевите вина - бели, които са придобили златист цвят. Те са предназначени за по-бърза консумация. У нас също има доста производители, които експериментират в тази посока.

Тази тенденция е нещо като интересът към хляб от лимец или от спелта, от култури, които са отпаднали като неперспективни през годините. Но, тъй като има известна преситеност на пазара, хората започват да се оглеждат за нещо различно.

-А между бялото и червеното, кой печели предпочитанията на купувачите?

Продължава да се увеличава интересът към бели вина. Но трябва да се знае, че един от най-големите пазари Китай е силно ориентиран към червени. Ако махнем от сметката този пазар, ще видим, че продажбите на бяло вино на много места дори изпреварват търговията с червено. И още една тенденция, която продължава вече десетина години – расте консумацията на розе.

Всичко това се обяснява с промяната на начина на живот. Хората се опитват да ядат по-малко, по-здравословни и леки храни. Затова и се търсят вина, които са по-лесни за консумация, не толкова със сериозна танинова структура и отлежали в дъб. Повече се купуват леки вина, с по-нисък алкохолен градус, те са и по-евтини.

-Как се движат цените на международния пазар?

-Има голямо предлагане. Русия винаги е била голям фактор за определяне на цените на виното в Европа. Другият значим е Испания, тя е водещ производител на масови вина, които се продават наливно. Конкуренцията е жестока, но може да се каже, че през последните години има стабилност на цените.

-Има ли фалшиви вина на пазара у нас, произведени незнайно как и къде?

-Не. Не мисля, че има в магазините, в регистрираните търговски обекти, в заведенията.

Но и ми се струва, че някак залязва феноменът „домашно вино“. И едно от потвържденията е ръстът на продажбите в супермаркетите.

Това обаче не се случва с ракията. И там със сигурност мога да кажа, че т. нар. „домашна ракия“ продължава да е в разцвет.

-Последните смъртни случаи не охладиха ли мераците да се пие този алкохол?

-Като стане трагичен случай, просто общественото внимание се насочва към този въпрос. Но консумацията на подобни алкохолни напитки никога не е спирала. Проблемите са много сериозни. Половината реколта продължава да се преработва извън лицензираните производители. А това означава, че се преработва без контрол.

И понеже това е огромно количество, силно се съмнявам, че е само за домашна консумация. Ако е за лични нужди – добре, всеки може да си направи каквото иска и да си го изпие вкъщи.

Но в момента, в който подобно нещо под някаква форма се появи да се продава – край пътя или в някакви заведения, вече се създава сериозен проблем за здравето на хората.

-Но, нали промяна в Закона за акцизите и данъчните складове ограничи дейността на частните казани само от юли до декември. Това не върши ли работа?

-Да, има законодателна промяна. Остава и контролните органи да започнат активно да си вършат работата и промените в закона ще им помогнат за това.